/Поглед.инфо/ Театърът е любов, театърът е катарзис, театърът е блян, театърът е храм. А какво е животът без всичко това? – скучен и безцветен, лишен от вълшебства, от емоции и размисли, събрани в сърцето на всяка драма. Театърът е ключ към тайнството на душата и света, на живота и смъртта, на красивото и грозното, на истината и лъжата. В тази малка думичка „театър“ се крие огромно съкровище за човека и битието.
Нима всеки от нас не среща своя Ромео или своята Жулиета. Нима всеки от нас не е част от Монтеки или Каполети. Но краят е различен, защото любовта, която изпитваме, невинаги е толкова силна като тази на Шекспировите герои.
Човекът е създаден, за да играе роли, и играе роли, за да съществува. Той често сам избира ролята си в житейския театър – дали тази на марионетката, или тази на кукловода; дали ролята на режисьора, или ролята на статиста… Кой е по-добрият вариант? – Статист, отрупан с цветя и аплодисменти, или солист, неразбран от своята публика, публика от марионетки…
Всеки от нас се сблъсква с някой Юда, с някой Брут, но как бихме могли да ги познаем, ако го нямаше театъра, който да ни води като слепци в тъмнината. И вървейки по този път, си задаваме въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш?“ – аз нямам отговор. Питаме се, съмняваме се, борим се с вятърни мелници, разказваме си приказки, пишем своя сценарий, но ако театъра го няма, то тогава къде отива нашият спектакъл?
Светът без театър е като сцена без завеса, като пиано без клавиши, като театъра без Шекспир – лишен от чудото на изкуството, от вдъхновението на Мелпомена. Днес той се явява Чистилището в иначе така омърсения и оскотял свят. Влизаш в тъмната зала, ухаеща на прах и на толкова много истории, сядаш на скърцащия стол - и дъхът ти спира в очакване на началото. Началото на спектакъла, който ще те откъсне от повторението на ежедневието, ще те разтърси или разсмее, ще те пробуди или отведе в света на желанията, ще ти даде отговори или ще те накара да си зададеш въпроси, ще те разплаче и ще те пречисти. Сега сме в малка пауза, в принудителен антракт, в който, надявам се, още по-остро ще усетим красивата нужда от театъра.
Театърът е като учител без показалка – той ни учи кое е добро и кое е зло, кое е любов и кое - омраза, кое е комедия и кое - трагедия. Но той не ни изпитва. Изпитът започва, след като направим своя избор за това в каква пиеса да играем – в моноспектакъл, в бурлеска, в драма на абсурда, в комедия от грешки и т.н., и т.н.
Какво е театърът - сцена, позорище, трибуна, бойно поле, бряг или попътен вятър? Какви сме ние – воини, будители, апостоли или рая? Театърът е огледало на човешката душа. Но отражението невинаги е истинско, защото често маските, които си слагаме, са щит срещу стряскащата реалност или образ, който искаме да видим в огледалото.
Театърът е оазисът в пустинята на живота. И ако човекът бъде лишен от този оазис, то тогава всичко се превръща в мираж, докато накрая прожекторите просто не изгаснат. И на сцената не се качи мракът със своята непрогледност и безкрайност. Много тъжно…
Светът и театърът не бива да си казват „сбогом“, защото светът е театър и театърът е свят – тази вечна прегръдка, неразрушими мостове, две вселени, воюващи и влюбени една в друга.
Честит празник, скъпи театрали, и на всички онези, които обичаме и се прекланяме пред изкуството на театъра! Нека скоро завесата се вдигне и представлението започне!