От днес, понеделник започва Страстната седмица или Седмицата на страданията - последната седмица от живота на Христос.
Велики вторник е отреден за смирение според църковния канон.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Децата стават рано и дебнат коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. То се слага пред домашната икона и се пази до следващия Великден. Старото червено яйце се хвърля в гората или в реката. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го стори в събота, но в никакъв случай в петък.
На Велики петък, известен още като Разпети петък (денят, когато е разпнат Христос) нищо не се прави - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. Не се яде нищо, пие се само топла вода. Забранено да се пере, не бива да се къпете и бръснете, не се работи с вълна - тези обичаи се спазват против болести и уроки. Ходи се в храма и вкъщи се занасят осветени цветя и здравец.
На Велика събота се ходи на гробовете на починалите близки. За тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. На този ден се месят и пекат козунаци. Някъде слагат върху тях и боядисани яйца, обикновено нечетен брой. Вечерта срещу неделя семейството отива в храма. В полунощ, след като всички се поздравят с "Христос воскресе! Воистина вскресе!", всеки мълчешком се старае да отнесе у дома запалената в храма свещ и с нея да запали семейното кандило.
Великден се празнува три дни. От край време за православните християни това е най-големият празник и се посреща винаги с нова дреха.
