Бъдещият президент трябва да бъде водещ фактор за смяната на неолибералния модел за развитие на България и за възстановяване на българския суверенитет. Това беше основната теза, аргументирана от политическа, конституционна и геополитическа гледна точка от участниците в дискусията „Българският президент – крепител на статуквото или лидер на промяната“, която се състоя на 27 юни в залата на Бизнес център „Братя Василеви“ в София.
Дискусията беше първата от серия тематични обсъждания, които ще бъдат организирани от Дискусионен клуб „Гражданска левица“. Клубът е неформална общност на интелектуалци, общественици и експерти с прогресивни леви убеждения (виж Възвание за социална и суверенна България).
Освен първоначалните инициатори на клуба – журналистът и член на ИБ на БСП Александър Симов, д-р Борислав Цеков, Петър Кичашки от гражданското Движение „Модерна България“, главният редактор на „Поглед.инфо“ д-р Румен Петков и доц. Иво Инджов, в срещата се включиха и проф. Искра Баева, проф. Михаил Мирчев, доц. Валентин Вацев, доц. Мария Пиргова, проф. Ваня Добрева, проф. Иван Ангелов, проф. Петко Ганчев, проф. Нако Стефанов, юристи, политолози и граждански активисти.
„Тези дни си говорихме с приятели за това какъв трябва и не трябва да е президентът. Всички бяхме категорични, че президентът трябва да е фигура максимално далече от Росен Плевнелиев. Този въздухар и богаташ, който не познава собствената си страна и до днес прилича на извънземно, което случайно е попаднало на поста си и изобщо не може да се ориентира в реалностите“. С тези думи откри срещата Александър Симов. Той подчерта, че за президентската институция се водят битки, ожесточени дебати, сипят се обвинения, подозрения и интриги, но в крайна сметка всички партии стигат, рано или късно, до извода, че да си президент е почетно звание, а силата на почетното звание се състои в това дали ще откриеш начина да натрупаш обществен капитал покрай него. „Днес имаме реален шанс да променим това. Именно през фигурата на бъдещия президент могат да бъдат строшени на малки ледени парченца част от черните митове на прехода, които в крайна сметка оковаха българското съзнание и го натикаха в бездънната дупка на бедността“, категоричен бе Симов (линк към пълния текст).
„Създадохме президентската институция като един „граждански архиепископ“, който може да има сериозна морална власт“, заяви доц. Валентин Вацев. Според него президентската власт е възпираща, контра-власт, която е призвана да слага спирачка, ако останалите институции тръгнат в грешна посока. Вацев изтъкна още, че е песимист за способността на левицата да издигне обединителна и силна президентска кандидатура, която да играе именно такава роля.
Според Борислав Цеков, доктор по конституционно право, страната има нужда не просто от промяна, а от исторически обрат – изхвърляне на прилагания от всички партии след 1989 г. неолиберален модел. „Президентът има конституционния инструментариум да стане активен фактор за задаване на такава посока. Институцията има огромна комуникативна власт, която досега не се използва пълноценно“, категоричен бе Цеков. Според него прогресивният президент може да бъде излъчен на широка гражданска основа с водещото участие на БСП и други леви и центристки партии. „Нужна е обаче ясна президентска доктрина, която се опира на два фундамента. Първият е социалната държава, която е част от българския конституционен ред, а не просто декларация. Имахме „социален президент“, но това беше просто политически етикет в рамките на неолибералния модел. Всяко от президентските правомощия трябва да бъде прилагано на базата на идеите на социалната държава. Вторият фундамент е суверенитета, държавността – президентът трябва да е олицетворение на държавния суверенитет и да го защитава на международната арена. Нямаме нужда от президент, който „слуша началниците“ или си формира мнението чрез секретарките на три посолства в София. Има една външнополитическа доктрина – „винаги с Европа, никога срещу Русия“, заяви Борислав Цеков.
Свои критични бележки към стартиралото допитване до членската на БСП изрази главният редактор на „Поглед.инфо“ д-р Румен Петков. „Опасявам се, че с това допитване до членовете на БСП днес не се търси конкретен отговор, а това е част от политиката на красивите, но безсмислени жестове“, заяви той. Не са зададени важните и точни въпроси, а хората можеха да бъдат питани за име на потенциален президент, но не и за коалиционна формула. Според Петков първото предполага идейна и морална насоченост, второто е въпрос за технологията. „Това е все едно някой производител на коли да обяви референдум с въпрос с какви конструкции трябва да бъдат те. Крайният потребител се интересува дали колата вози добре и дали харчи малко, а не как е конструирана“, подчерта Румен Петков.
Доц. Иво Инджов анализира тенденциите в съвременната левица на европейско ниво. Според него левият популизъм като нов и положителен тип политическо мислене и поведение придобива все по-ясни очертания. Пример в тази посока са формации като испанската „Подемос“. Левият популизъм се различава от десния по това, че не иска да конструира един „народ“ или общност чрез изключване – на мигрантите, а посредством ясно очертаване на фронта и противника – политическите и икономическите сили на неолиберализма и олигархията. Той заостря проблемите, създадени от неолиберализма и глобализацията. Същевременно решава проблема за мобилизация на левите сили чрез активни действия на терен и създаване на подходящ дискурс – на протеста срещу бедността, социалното неравенство, корупцията и сделките на елитите, но и на надеждата. Разглеждан по този начин, като усилия да изразява радзнородни демократични искания, а не само на традиционно левите избиратели, левият популизъм отваря пътя за по-широки коалиции вляво от центъра, дори да няма радикална левица от южноевропейски тип, счита доц. Инджов.
Петър Кичашки от своя страна подчерта, че един президент, излъчен от прогресивните и леви среди трябва да стане двигател на отхвърлянето на неолибералния модел за развитие на България, който е довел страната до бедност и фрапантни социални неравенства. „Българският неолиберален преход доведе до свръх-концентрация на ресурси у богатите, за сметка на широката общественост, която тъне в безперспективна бедност. Тези неравенства водят до натрапчиво усещане за несправедливост, което носи със себе си огромно вътрешно напрежение в демократическата система. С други думи този икономически модел, който следваме неотклонно над четвърт век носи опасност за самия фундамент на демокрацията“, категоричен бе Кичашки.
Проф. Ваня Добрева от Националния съвет на БСП акцентира на преди всичко навъншнополитическите функции на президента и изрази мнение, че в тази посока следва да се търси и подходящата кандидатура.
В дискусията свои гледни точки изразиха и Стефан Бурджев, зам.председател на МО на БСП, гражданските активисти Станислав Косаков и Ангел Гаджев, доц. Нако Стефанов, проф. Петко Ганчев и др.
