/Поглед.инфо/ Няма да издържи. Не може да издържи. Единственият въпрос за прекратяването на огъня в Идлиб, договорено между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, е дали ще продължи няколко дни, седмици или месеци, преди да се възобновят кървавите битки за този обсаден град в Северозападна Сирия.
Това примирие ще се окаже провал по същата причина, поради която всички предишни опити за прекратяване на военните действия се оказаха провал: режимът на Башар Асад няма интерес да сложи край на хуманитарната криза. В Идлиб, както и в други райони, стратегията на Асад е да изгони гражданското население с максимална жестокост и след това да поеме контрола над пустите селища и градове.
Според Емил Хокайем, анализатор от Международния институт за стратегически изследвания, хуманитарната криза е цел, а не следствие от военната кампания на Асад. Това е единственият лост за влияние, с който разполага и с помощта на който може да накара международната общност да го приеме за законен владетел на Сирия. Ако неофициалният лозунг на режима е „Асад, или ние ще изгорим страната“, тогава логичната му последица е „... и ще изгоним милиони бежанци във ваша посока“.
Диктаторът в Дамаск използва това примирие, за да получи контрол върху териториите, които вече са превзети, и да попълни войските си, които пострадаха от турските сили през последните две седмици. Той също ще се възползва от това време, за да убеди Путин да осигури въздушна поддръжка за следващото му настъпление.
Дали руският лидер е съгласен да предостави такава подкрепа или не, ще зависи от редица фактори: от желанието на Путин да види как Асад възвръща контрола върху цялата територия на страната, от икономическия му интерес да поддържа добри отношения с Ердоган, от необходимостта му да демонстрира пред света, че само Русия може да реши какво ще се случи в Сирия. Вероятно след паузата Путин ще позволи на войските на режима да започнат ново настъпление срещу Идлиб, тъй като няма друг начин да помогне на Асад да си върне контрола над цяла Сирия.
От своя страна Ердоган си почива, за да се концентрира върху продължаващата си конфронтация с Европа заради сирийските бежанци. Тези стотици хиляди хора, избягали от Идлиб през последните няколко седмици, имат малък шанс да се върнат у дома. Турският лидер прилага нещо като заплахата на Асад към Европейския съюз: дайте ни повече пари, за да можем да настаним бежанците, или ще ги изпратим в Европа.
Миналата седмица той започна сам да изпълнява тази заплаха, отваряйки границата към Гърция. Засега броят на бежанците, които се движат към Европа, се измерва в десетки хиляди. Гърците са преброили на границата си повече от 26 хиляди бежанци. Много от тях се завърнаха в турските градове, от които идват, а някои останаха в състояние на несигурност между двете граници.
Европейците предлагат на Гърция - една от граничните държави, през която мигрантите влизат в Европа - финансова помощ, така че тя да може да задържи границите си заключени, но като цяло се надяват, че заплахата на Ердоган в крайна сметка ще се окаже блъф и че броят на бежанците в близост до границите на Европейския съюз няма да достигне стотици хиляди или дори милиони. Във вторник, 3 март, прессекретарят на Европейската комисия заяви, че ЕС се надява "да се върне към нормалното състояние, което продължаваше до миналия петък".
В миналото Европа успява да убеди Ердоган да се откаже от заплахите си, като предостави эна Турция значителни ресурси за настаняване на бежанци. Въпреки това, турската общественост стана много по-активна в противопоставянето на присъствието на милиони бежанци, така че сега само финансовата помощ може да е недостатъчна.
Най-вероятно Ердоган ще предложи на Европейския съюз два варианта: да приеме част от бежанците или да подкрепи плана му за преселване на милион бежанци в „зоната на сигурност“ в Североизточна Сирия. И двата варианта не се харесват от европейските лидери, които се страхуват от прилив на ксенофобски настроения и не искат да изглеждат така, сякаш правят отстъпки под натиск от Турция. По-рано ЕС разкритикува плана за „зона за сигурност“ и заплаши Турция със санкции и оръжейно ембарго.
Нарастващото напрежение между Ердоган и Европейския съюз ще бъде от полза за Путин: забиването на клин между Турция и Западния блок е дългогодишната цел на Русия. Следователно, ако прекратяването на военните действия в Идлиб помогне да се влоши конфликтът между Турция и Европа, това може да бъде добър стимул оръжията да се накарат да замлъкнат за известно време.
Това обаче е твърде тънък косъм, за да задържи примирието. Той няма да издържи дълго.
Превод: В.Сергеев