/Поглед.инфо/ Миналата седмица американската администрация декласифицира критичен за националната сигурност документ, за изненада на всички, тъй като той не трябваше да бъде показван публично под каквато и да е форма до последния ден на 2042 г.

Но каква е обосновката за разсекретяването не е трудно да се предположи. Оставайки само още няколко дни на поста, президентът на САЩ, който ще влезе в историята като първият президент, който е импийчван два пъти, отчаяно иска да подчертае предполагаемите си постижения и да въвлече новата администрация в продължението на политиките на своята администрация.

Подобно на много от ходовете на напускащата администрация на Доналд Тръмп през последните дни, разсекретяването на стратегическата рамка на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион има за цел да създаде главоболия за идващата администрация на Джо Байдън, като стесни нейното политическо пространство.

Политиката на твърдата линия, приета от администрацията на Тръмп спрямо Китай, до голяма степен спечели подкрепата на двете политически партии в САЩ. Ако администрацията на Байдън се надява да го коригира, тя вероятно ще се сблъска с съпротива.

И все пак американската стратегия не е направила нищо, освен да е напрегнала напрежението в региона през последните три години, тъй като използва тайванския въпрос и териториалните спорове в Южнокитайско море като оправдание за засилване на военното присъствие на САЩ в региона и организира ожесточена конфронтация с Китай. 

Стратегията има за цел да принуди страните от региона да застанат на страната на САЩ срещу Китай като част от по-широките усилия на администрацията на Тръмп за започване на нова Студена война.

Бързината на администрацията на Тръмп, насочена към поддържане на стратегическия примат на САЩ чрез потискане на възхода на Китай стигна дотам, че предизвика спекулации, че може да доведе до челен сблъсък между САЩ и Китай в региона, ако входящата администрация на Байдън продължи стратегията.

Въпреки че Байдън заяви, че се надява да създаде коалиция, за да противодейства на влиянието на Китай, предстои да видим дали е готов да приеме такава отровена чаша.

Независимо от това, регионалните отговори на американската стратегия до момента показват, че намерението на САЩ да сдържат Китай и да ограничат развитието му е обречено на провал, независимо от това кой седи в Белия дом.

През последните няколко години американската политика не само срещна силна опозиция, както и контрамерки от страна на Китай, но също така се отрази зле в регион, който все повече не желае да застане на страната на САЩ заради опита му да обгради стратегически Китай.

Надяваме се, че идващата администрация на Байдън ще прояви политическа мъдрост и смелост и ще хвърли индо-тихоокеанската стратегия на администрацията на Тръмп и нейния утвърден манталитет от Студената война в кошчето на историята.

Превод: ЕС