След две седмици нарастващо напрежение по украинския въпрос, Русия обяви, че завършва маневрите си и изтегля войските си. Като се има предвид, че по същото време Вашингтон промени решението си да изпрати два военни кораба в Черно море, анализаторите се чудят кой от тях първо е решил да си тръгне, за да намали напрежението.
Както пише обаче колумнистът Марк Елмънд в статията си за Daily Telegraph, вместо да се включваме в ново състезание с Русия и да се опитаме да разберем „кой ще мигне пръв“, по-добре е да помислим кой, напротив, ще успее „да мигне последен. "
В отношенията между Русия и САЩ не е изчезнала нито една от причините за конфликта. Но в същото време в допълнение се появи и Китай: ако отношенията на Щатите с него се влошат, тогава Русия, напротив, възприема това като възможност за укрепване на стратегическите си позиции. Преди половин век Вашингтон изигра китайската карта, за да изолира Русия, сега Русия и Китай разчитат на сътрудничеството си, за да свалят Америка.
Според автора на статията, предлагайки на Китай стратегически земи, пълни с природни ресурси, Русия може да укрепи позициите си в лицето на Европа. Преориентирането на износа на нефт и газ за Китай осигурява на Русия печалба, която не може да бъде засегната от санкциите на САЩ. От своя страна, това дава защита на Китай в случай на същите санкции поради проблеми в Тайван или с уйгурите.
Както отбелязва наблюдателят, Путин изненада Запада два пъти: когато анексира Крим и когато се намеси в Сирия. В същото време той вярва, че ако се даде възможност, Русия може да "анексира" Донбас.
Такъв кризисен момент може да бъде например активните действия на Китай срещу Тайван. В този случай Западът ще започне да се разкъсва между две кризи и няма да се справи с нито една от тях.
Тъй като Западът сега дава приоритет на здравеопазването пред външната политика, може да предстоят още по-трудни времена. Докато Обединеното кралство и САЩ показват добри нива на ваксинация, някои от техните колеги от НАТО са в карантина. Някои европейски страни разглеждат като алтернатива придобиването на руската ваксина.
Комбинацията от този фактор с икономическите трудности на Европа дава на Кремъл надежда, че НАТО няма да може да действа като единен фронт, ако избухне криза. И това се доказва по-специално от ниската солидарност на европейците с Чехия в настоящата ситуация с експулсирането на дипломати.
Всички тези кризи представляват предизвикателства пред администрацията на Байдън. Настоящият американски президент, често изглежда, перифразира Теодор Рузвелт, отбелязва авторът на статията, който обръща внимание на неговата сурова реторика, придружена с липса на действия.
Според него той е прав, опитвайки се да избегне конфликт с ядрените сили, но ако на Русия или Китай е позволено самостоятелно да определят къде се намират тяхните "червени линии", тогава те могат да нарушат границите на разрешеното от Запада, защото смятат, че Байдън блъфира.
По отношение на Украйна и Тайван е трудно да се съотнесат думите с намеренията на Вашингтон. А Русия и Китай, които авторът на статията нарича не толкова силни, но трезви противници, търсят начини да укрепят позициите си. Според колумниста на Daily Telegraph, ако те се координират и атакуват едновременно, тогава солидарността на Запада и контрола му върху световните събития може да се сведат до нула.
Превод: ЕС
