/Поглед.инфо/ След 20 години въоръжените сили на САЩ напускат Афганистан, пише Der Spiegel. За много афганистанци обаче тяхното напускане означава „ужасен край“: според автора на статията страхът от завръщането на ислямистите и възобновяването на гражданската война е абсолютно оправдан, тъй като две десетилетия след изгонването на талибаните , Съединените щати отново им подаряват властта. Операцията на НАТО беше провал от самото начало: американците „купуваха мир и тишина“ и се ръководеха от краткосрочните си интереси, без да мислят за бъдещето на страната.

Преди десет години Фондация Фридрих Еберт създаде програма за подкрепа на таланти от Афганистан. На среща, организирана от Фондацията, няколко души се оплакаха от корупцията на поддържаните от Вашингтон политици, от протекциите за полевите командири в провинциите и значителния брой цивилните жертви...

Но на въпроса дали американците трябва да напуснат страната възможно най-скоро, отговорът беше неочакван: „Не! Трябва да останете, докато не го направите правилно! Докато всичко не заработи! " Никой не се засмя. Всички вярваха, че това е правилната позиция, пише Der Spiegel.

С течение на времето обаче разногласията сред афганистанците се увеличават. През последните 20 години създадените афганистански институции, афганистанската армия и афганистанското правителство, които функционират, доколкото чужденците плащат за всичко, израсна цяло ново поколение.

В Кабул и другите големи градове жените имат право да учат, има свободни медии, допреди няколко години безброй организации по въпросите на развитието и неправителствени организации осигуряваха добре платена работа, бяха отворени кафенета и ресторанти.

След като президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че до 11 септември възнамерява да изтегли от Афганистан американските войски, всички тези студентки, журналистки, а и множество мъже с основание започнаха да задават въпроса: „А какво ще се случи с нас? Кой ще ни защити, когато Талибан се завърне? "

Фактът, че САЩ ще дадат победата на талибаните над правителството, стана ясен преди две години: Вашингтон се съгласи с искането им за преговори в двустранен формат, въпреки протестите от официален Кабул, и определи дата за изтегляне на войските до 1 май, 2021. Според условията на договора талибаните трябва да сключат мирно споразумение с правителството.

Днес обаче това споразумение не съществува дори в общи линии, талибаните не проявяват особен интерес към това. Оттогава те наистина спряха атаките срещу войските на НАТО, но станаха по-ожесточени в борбата си срещу афганистанската армия. Датата за окончателното оттегляне е отложена с около четири месеца, но решението вече е взето.

В продължение на няколко месеца бомбените атентати и убийствата на жени-съдии и журналисти се увеличиха в някога относително спокойните градове. Талибаните надали са виновни във всички случаи, но вероятно в повечето от тях. Страхът от завръщането на ислямистите и възобновяването на гражданската война е абсолютно оправдан, счита авторът на статията.

На хората им се струва, че са предадени. Не само Джо Байдън, който заяви в сряда, че никой не е предполагал войната в Афганистан да стане„дело на поколения“. Те бяха предадени от всички участници в „мащабната самоизмама“: правителствените ръководители и министрите на отбраната на НАТО, които винаги искаха да останат там по-дълго, за да постигнат това, което още не бяха постигнали;хуманитарните организации, които и сега измерват успеха на своите усилия с изразходваната сума.

Афганистанското правителство, което в началото не дойде само на власт, по-късно никога не направи сериозни опити да управлява страната самостоятелно. Вместо това четири пети от нейния бюджет се финансира от чужбина.

Тази операция е неуспешна поне от 2005 г., когато напълно победените и изчезнали талибани „възкръснаха от мъртвите“. Оттогава към него се присъединява ядосаното пущунско население, на което им е „писнало от тиранията на новите владетели“.

Държавата, която трябваше да гарантира върховенството на закона, равенството и зачитането на правата на човека за всички афганистанци, отдавна е „мираж“, още подхранван от политиците от Берлин и Вашингтон. „Не искаме талибаните да се върнат към насилието и да се опитат да дойдат на власт с военни средства поради преждевременното изтегляне на войските от Афганистан“, заяви германският външен министър Хайко Маас на срещата на върха на НАТО през март. „Сякаш талибаните не се бяха опитвали да правят точно това от десетилетие и половина“, учудва се авторът на статията.

А какво да кажем за афганистанските въоръжени сили, които трябваше да защитават държавата? Те никога не са успявали да го направят сами. Не защото нямаше достатъчно пари, а защото тази армия е структура, проядена от корупцията. Нейните офицери продават боеприпаси и гориво на черния пазар и поддържат хиляди „призрачни войници“ на хартия (и получават заплатите им). През 2021 г. САЩ осигуряват 86% от военния бюджет на Афганистан.

Корупцията, генерирана от милиардните плащания, "по-скоро повреди създаването на правителството, на което искахме да помогнем", каза Джон Сопко, специален американски генерален инспектор за възстановяването на Афганистан (SIGAR). Докладите му шокираха обществеността през годините.

Операцията не оказа конструктивно въздействие: в началото тя имаше за цел да отнеме властта на талибаните, а не напълно да промени страната. Но НАТО не можа да направи и това, защото чуждестранните играчи винаги са преследвали краткосрочни интереси: те са купували лир и покой, разпределяйки работни места и пари, така че военните бази ставаха големи търговски предприятия. Докато не бъдат затворени. Или, като временно подобриха условията на живот, те позволиха населението да расте неимоверно, без дори да са планирали как страната ще ги изхранва сама.

Според автора е комично, че 20 години след изгонването на талибаните, САЩ сега им позволяват да си възвърнат властта. Но в действителност тези две десетилетия изглеждат омагьосан кръг, който върна ситуацията, развила се след оттеглянето на СССР през 1989 г., когато борбата за ресурси потопи страната в гражданска война, след което Талибан стана най-могъщата сила.

Както утвърждава Байдън,обвързването на оттеглянето с определени условия е "рецепта за задържане на американските войски в Афганистан за неопределен срок". Сега „симулацията на държавното строителство“ приключва. За много афганистанци това означава „ужасен край“. Само че ужасът няма да свърши, пише Der Spiegel.

Превод: ЕС