/Поглед.инфо/ Благодарение на умелата дипломатическа игра Русия успя не само да постигне връщането си в ПАСЕ, но и да сведе до минимум участието на Киев в международната дискусия по проблемите на разрешаването на конфликта в Украйна, съобщава Do Rzeczy. Руснаците вече са постигнали много, така че сега дори не мислят да правят отстъпки - и никой вече не се обажда в Киев, се отбелязва в статията.
Бившият президент на Украйна Петро Порошенко подчерта, че неотдавнашната среща между руските и американските лидери Владимир Путин и Доналд Тръмп, която се проведе в края на срещата на върха на „Голямата двадесетка“ в Япония, е "много лош сигнал" за Киев. Той също така отбеляза на своята страница във Фейсбук, че за първи път през последните пет години западните партньори на Украйна дори не смятат за необходимо да съгласуват позициите си по този въпрос. "Никой така и не се обади в Киев", заяви Порошенко. А този "сигнал" може да се смята за още по-негативен, ако имаме пред вид, че една от темите на преговорите между Путин и Тръмп, както се оказа по-късно, е мирният процес в Украйна, пише полският седмичник Do Rzeczy.
Освен това, почти по същото време в Минск, един от лидерите на движението "За живот" Виктор Медведчук, който се смята за личен приятел на Владимир Путин, се срещна с лидерите на непризнатите "народни републики" Денис Пушилин и Леонид Пасечник, се казва в статията. След това имаше съобщения, че в Донбас "като жест на добра воля" бяха освободени четирима украински военнопленници, които Медведчук посрещна в белоруската столица. Това събитие "има голямо значение" по две причини, подчертава Do Rzeczy. Първо, Москва отдавна твърди, че не участва в конфликта в Украйна, заявявайки, че има "гражданска война", която може да бъде спряна само чрез преговори с участието на ръководството на ДНР и ЛНР. На този фон, последната инициатива на Медведчук, чието движение, според анкети, в навечерието на парламентарните избори в Украйна, е второто по популярност сред избирателите, всъщност „нарушава стройната стратегия на Киев“, казват наблюдателите.
В същото време това служи като ясен „сигнал“, който Русия изпраща на украинците - че само проруската партия на Медведчук, а не новата администрация на Зеленски, може да помогне да се постигнат споразумения, които ще позволят конфликтът в източната част на страната да бъде завършен, смята авторът. И това е втората причина, поради която това събитие е толкова важно, обяснява Do Rzeczy: "Трудно е да го наречем нещо друго, освен опит да се повлияе на изхода от предстоящите избори за Върховната Рада."
Това е само един от фрагментите на "мозайката от интереси", показващ как интересите на местните елити и световните държави се сблъскват в Украйна, се казва в статията. Малко по-рано медиите съобщиха, че подразделенията на украинската армия, под надзора на чуждестранни наблюдатели, са напуснали позициите си в близост до стратегически важната станица Луганска. Специалният пратеник на САЩ за Украйна Курт Уолкър нарече този ход "жест на добра воля" от страна на Киев и изрази надежда, че трябва да очакваме ответни мерки от страна на Москва, включително "изтегляне на тежкото оборудване от линията на разграничаване и разоръжаване на незаконните въоръжени групировки", пише Do Rzeczy.
Очевидно Уолкър не е знаел, че Русия е решила да играе в другата посока, отбелязва авторът. Обществеността научи за това благодарение на изявлението на новия президент на Украйна Владимир Зеленски, който изрази недоволството си от факта, че външният министър Павел Климкин е отговорилна важна дипломатическа нота от Москва, без дори да го информира. Зеленски също така подчерта, че такива „тайни стъпки” от украинското външно министерство могат да попречат на постигането на споразумения по въпроса за освобождаването на задържаните украински моряци след инцидента в Керченския проток. На свой ред, Климкин обясни, че това е „дипломатически капан“, в който някой от президентската администрация „банално е паднал“ и публикува текста на руската бележка с отговора към нея, напомня Do Rzeczy.
Оказа се, че руснаците предлагат да освободят украинските моряци от затворите в Москва, ако тепризнаят, че са виновни в нарушаването на съответния член на Наказателния кодекс на Руската федерация и са съгласни, че делото им е под юрисдикцията на руския съд. "Междувременно арестуваните моряци единодушно твърдят, че в светлината на международното законодателство Русия няма право да ги съди", подчертава статията. Според Климкин, приемането на такова предложение би означавало "формално и фактическо признаване на анексията на Крим*", защото нарушението, за което Москва възнамерява да накаже украинските военни моряци, е свързано с влизането на техните кораби в териториалните води около Кримския полуостров, затова Киев не можеда се съгласи с това, обяснява Do Rzeczy.
Руската дипломатическа нота, която предизвика спорове, пристигна два дни след като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реши да възстанови напълно правата на Русия - и украинските медии започнаха да сочат, че това е елемент от „сделката“, която Париж и Берлин сключиха с Русия, се казва в статията. Същността на сделката, както се съобщава от медиите във връзка с информация "от кръговете на правителството и президентската администрация", се твърди, че се свежда до факта, че руските делегати са се върнали в ПАСЕ, украинските моряци се оказват на свобода и "минският процес" на урегулиране е започнал. В този случай раздразнението на Зеленски от негативната реакция на Министерството на външните работи на Украйна може да се обясни с намерението му да започне преговори с Москва, използвайки руската бележка като удобен предлог за започване на преговорния процес, предлага авторът: „Украинският президент по време на неотдавнашното си посещение във Франция и Германия, най-вероятно е посветен в плана на президента Макрон, който иска Русия да се върне в ПАСЕ."
Заслужава да се отбележи, че председателството на Комитета на министрите на ПАСЕ мина от Финландия към Франция – именно на неговото заседание в края на май беше взето решението, което определи като цяло резултата от гласуването на депутатите в ПАСЕ, се съобщава в статията: „Именно тогава с мнозинството от гласовете (включително, както пише украинската преса, ръководителят на полското външно министерство, Яцек Чапутович), беше решено, че Европа ще се поддаде на натиска на Русия." Може да се предположи, че такова гласуване на полския министър е продиктувано от факта, че той също „е попаднал в руския капан”, заключава авторът. Не случайно в рамките на срещата на министрите на външните работи на Съвета на Европа в Хелзинки се проведе среща на ръководителя на полската дипломация с руския му колега. Както самият Чапутович по-късно каза в интервю, основната тема на разговорите беше връщането на останките на полските самолети - а Полша предложи на Русия, гарант за достъпа на руските следователи до останките на полска земя да бъде Съветът на Европа.
По-рано тази година Варшава вече беше помолила генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд да й помогне по този въпрос и дори получи резолюция, която заяви, че усилията й са подкрепени, спомня си авторът. „Можем да предположим, че отговорът на Москва беше допуска на полските прокурори до останките. Така тя започна игра, в която постига желаното - т.е. бездействието на Полша, което всъщност става разрешение за Русия да се върне в ПАСЕ. В замяна на това ние не получихме нищо: в същото интервю Чапутович отбеляза, че за съжаление Лавров еотхвърлил полските предложения”, пише Do Rzeczy.
Русия предварително „старателно е подготвила” това, което се случи в Съвета на Европа, се подчертава в статията: „Ако погледнете маршрутите на европейските пътувания на министър Лавров, можете да видите, че тази година той посети повечето от страните, чиито представители подкрепиха идеята за връщане на руската делегация на правото да гласува”. През март руският министър дори за първи път отиде в Сан Марино, който е представен в Съвета на Европа от двама депутати. Ограниченията в ПАСЕ Русия смята за един от елементите на веригата от санкции, с които Западът през 2014 г. се опита да я убеди да промени политиката си - и Кремъл избра „най-слабото звено”, за да прекъсне тази верига, отбелязва авторът.
Москва заложи на Съвета на Европа не само защото липсата на руските вноски е сериозен удар за бюджета на тази организация, но и защото можеше да постави под въпрос смисъла на по-нататъшното й функциониране, заплашвайки през януари, че Русия ще се оттегли от състава му или няма да признае. легитимността на новия генерален секретар, съобщава Do Rzeczy. Всеки знаеше кога изтича мандатът на Ягланд и затова предварително бе определен срокът за постигане на компромис. Може да се предположи, че при формулирането на концепцията за компромис по време на преговорите с Париж и Берлин, Москва също взе предвид перспективата за завръщането си в ПАСЕ в навечерието на парламентарните избори в Украйна, отбелязва авторът.
„От една страна, Русия показа колко неефективна е украинската дипломация, а от друга страна, самата тя не е направила нито една стъпка, която би могла да покаже, че ще смекчи позицията си. Седем души от групата руски депутати, които ще представляват страната си в Съвета на Европа, са в списъка на европейските санкции, а кандидатът за поста вицепрезидент на ПАСЕ Леонид Слуцки е сред поддръжниците на идеята, че Украйна е държава-еднодневка“, се подчертава встатията. Очевидно целта на операцията на Кремъл е не само руските делегати да се върнат в ПАСЕ, но авторът заключава, че в Страсбург са изпратени депутатите, принадлежащи към "най-крайната антиукраинска фракция" на руската политическа сцена.
Но играта все още не е приключила, се отбелязва в статията: сега Москва изисква от ПАСЕ да признае мандата на онези депутати на руската Държавна Дума, които бяха избрани в Крим. Руснаците вече са постигнали много в играта си, така че сега дори не мислят да правят отстъпки, предупреждава авторът. „Включително те постигнаха това, за което писа Порошенко: никой вече не се обажда в Киев, защото няма смисъл от това“, заключава Do Rzeczy.
*Крим влезе в състава Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова