/Поглед.инфо/ Преди Русия беше основният въпрос, по който европейските държави не можеха да се споразумеят. Сега Турция и нейните действия в Източното Средиземноморие излизат на преден план. Според автора на статията във Le Figaro обаче Путин и Ердоган си приличат по политиката си и следователно проблемите, които причиняват са подобни.

Дълго време Москва беше причина за раздори между Франция и Германия, пише Le Figaro. Германия я смяташе за партньор на Европа, важен за поддържането на стабилността на континента. Франция, от друга страна, променяше отношението си, считайки Русия ту за съюзник, ту за враг.

Но от началото на лятото Анкара се превърна в източник на противоречия между Париж и Берлин. В конфликта между Турция и Гърция Франция застана в защита на последната. За да попречи на Турция и нейните енергийни претенции в Източното Средиземноморие, Франция заедно с Гърция, Кипър и Италия проведоха военни учения в региона. Самият Макрон повтори, че експанзионистичната политика на Ердоган не е съвместима с европейските интереси.

Париж подкрепя кюрдите и критикува Анкара за действията й в Сирия, в Либия, за шантажа с мигрантите, за закупуване на руските системи за ПВО. А Германия, Испания, Италия имат много по-мек подход. И така, Берлин се обявява за диалог и дипломация. Германия разкритикува Франция за маневрите, като заяви, че те изобщо не допринасят за намаляване на напрежението. В Германия живеят 2,5 милиона граждани от турски произход. И там се страхуват, че Ердоган ще „отвори отново крана за миграция“ на сирийските бежанци.

Както беше в случая с Русия, френските и немските власти имат различно мнение как да разрешат турската криза. И според автора на статията това е разбираемо, защото Путин и Ердоган действат на международната сцена по почти идентични начини. И двамата се опитват да възродят империята, и двамата се опират на лична власт и военна сила, за да могат, както пише авторът на статията, да заграбят парчета територия от съседите си, да пренапишат историята, ако това не им подхожда, и по този начин да решат вътрешните икономически проблеми. И пред подобни тактически или стратегически игри, западните демокрации, които основават легитимността на зачитането на международното право, са безсилни.

В същото време определени страни вътре в Европейския съюз, като Полша и Унгария, поддържат добри отношения с Ердоган, така че ще бъде още по-трудно да се изработи обща позиция в рамките на ЕС. Но няма да е по-лесно да се постигне споразумение в НАТО. Опасявайки се от пряк конфликт между двамата членове, генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг също се изказа в полза на диалога. Франция отговори, че призивите за диалог остават нечути, но първоначално е била в малцинството на тази позиция.

И все пак както Европейският съюз, така и НАТО трябва да изяснят позицията си, пише авторът на статията. Освен това САЩ донякъде се отдалечиха от този въпрос, така че допълнителната отговорност пада върху Европа. Авторът на статията цитира неназован дипломат, който твърди, че и Путин, и Ердоган разбират само езика на силата. Така че неговият експанзионизъм може да бъде спрян само чрез твърда и единна позиция, пише Le Figaro.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели