/Поглед.инфо/ Предстоящата среща на ръководителите на МВнР и Министерствата на отбраната на Русия и Франция в Москва ще бъде първата стъпка към прилагането на изявлението на Еманюел Макрон за затоплянето на отношенията с Русия, пише Le Monde. Според изданието, френският президент е решен да доведе проекта си за подновяване на връзките с Москва докрай, въпреки възраженията във френското правителство и съмненията на европейските партньори.

„Макрон иска да въплъти в реалността размразяването във взаимоотношенията с Владимир Путин и признава обръщането с лице към Русия.“, пише Le Monde за предстоящата среща на руските и френските министри на външните работи и отбраната, насрочена за 9 септември в Москва. Както подчертава изданието, подобни заседания на консултативната комисия по сътрудничество и сигурност във формат 2 + 2, създадена през 90-те години за укрепване на връзките между двете страни, не се провеждат вече пет години.

Както припомня вестникът, форматът беше „замразен“ през пролетта на 2014 г. след присъединяването на Крим към Русия. По-късно „Кремъл пое контрола над част от района на Донбас в източна Украйна чрез посредничеството на въоръжени бунтовници“, се казва в статията. Обаче днес Владимир Путин, очевидно, е решен да предприеме определени стъпки към Киев, смята авторът на статията. Те включват размяна на затворници, „емблематични фигури“ като режисьора Олег Сенцов, който беше осъден в Москва на 20 години затвор по обвинение в тероризъм. Според Le Monde, Путин също може да се съгласи да възобнови споразуменията в Минск, сключени през февруари 2015 г., но доскоро съществуващи само на хартия.

Предстоящата среща на върха на нормандската четворка (Франция, Германия, Украйна, Русия) относно украинския конфликт трябва да се проведе в Париж този септември, но както отбелязва Le Monde, кръст беше поставен на кримския въпрос. „Този въпрос беше оставен настрана, тъй като се знае, че Русия няма да се поддаде“, каза Татяна Жан, ръководител на руските програми на Френския институт за международни отношения. По нейно убеждение, „ с Крим ще бъде същото, както и с балтийските страни, присъединяването на които (към СССР - ИноТВ) никога не е било признато, но това обаче не е вредило на отношенията с Москва“.

Според изданието Париж иска да напредне по въпроса за отношенията с Русия, въпреки съмненията, че отвореността му към ръководителя на Кремъл се повишава. Както поясни на 3 септември френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан, „недоверието в крайна сметка не е от полза за никого, дори ако причините, които са го породили - Украйна, Сирия, убийства с химическо оръжие - не са изчезнали и диалогът следователно трябва да бъде взискателен." Както си припомня Le Monde, самият Ле Дриан се е срещал с руския си колега няколко пъти, откакто зае поста на министър на външните работи, но отношенията на министрите на отбраната бяха прекъснати за пет години. Междувременно за разрешаването на въпроси, свързани със Сирия, Централноафриканската република и контрола върху оръжията, тези контакти са необходими, подчертава изданието.

Според вестника, Еманюел Макрон се стреми към „реално презареждане“ на отношенията с Русия и след срещата с Путин във Форт Брегансон на 19 август този стратегически избор става все по-ясен. В същото време ръководителят на Франция не крие факта, че този обрат среща съпротива във френското външно министерство и администрацията като цяло - в речта си пред посланиците на 27 август той дори нападна с критика представителите на „дълбинната държава“, заимствайки този термин от феновете на теориите на конспирацията и почитателите на Доналд Тръмп.

Както напомня изданието, идеята за обща с Русия архитектура на сигурността беше спомената преди 30 години по време на срутването на Берлинската стена от Михаил Горбачов в доктрината, озаглавена „Европа е наш общ дом“, но разширяването на НАТО на изток и „реваншизмът“ на Москва не позволи да се осъществи. Днес концепцията за европейска архитектура на сигурността остава доста неясна, но е известно, че контролът върху оръжията ще се превърне в неин основен въпрос, тъй като предишните споразумения в тази област са престанали да съществуват или са под заплаха.

Според бившия външен министър на Франция Юбер Ведрин, "става дума за възстановяване на отношенията с Москва, основани на реализъм, тъй като тази държава е в съседство, а също така, за да не я тласкаме към Китай". Както подчертава бившият дипломат, сближаването с Москва е "разсъдъчно пресмятане в името на прагматизма, а не на идеологията". Според Ведрин, когото наричат един от идеолозите на новата руска политика на Макрон, проектът на европейската архитектура за сигурност трябва да стартира незабавно, "така че следващият американски президент, независимо дали това е Доналд Тръмп в случай на неговото преизбиране, или демократ, да не може да не се съобрази с позицията на европейците".

Според бившия министър на вътрешните работи на Франция Жан-Пиер Шевенман, който през май тази година, срещайки се с Владимир Путин, му предаде съобщение от Еманюел Макрон с предложение за възобновяване на формата 2 + 2, „Франция не може - без риск от обезценяване на външната си политика - да остане по отношение на Русия заложник на американската дипломация или дипломацията на съседните страни, в които Москва предизвиква свещен ужас".

В същото време обръщането на Макрон към Русия на първо място се отнася до формата. Както припомня вестникът, френският президент разчита на европейската същност на Русия от самото начало на президентския си мандат. Това мнение се потвърждава от един от близките сътрудници на Макрон, според когото говорим за „съзряване“, а не за „обръщане“. Френският президент е убеден, че единствено той ще успее в това, което предшествениците му се провалиха, признава събеседникът на изданието, припомняйки, че и Франсоа Оланд, и Никола Саркози са заявили готовността си да установят диалог с Русия.

Както подчертава вестникът, всъщност този диалог никога не е прекъсван, но като се има предвид нарастващата непримиримост на руския президент, той не дава резултати. В опит да го "умилостиви" настоящият ръководител на Франция с готовност признава "грешките" на Запада и недоразуменията, които отравяха двустранните отношения през последните години, като същевременно подчертава недопустимостта на проявление на слабост пред Владимир Путин.

Според вестника обаче, обръщането към Русия може да влезе в противоречие с европейските проекти на Макрон. Според бивш френски дипломат, много от партньорите на Франция от ЕС, като съседите на Русия, са „изключително сдържани“ в отговор на предложенията на Макрон - както и на идеята му за стратегическа автономия на Европа като цяло. В същото време самият френски президент вижда в „руския залог” възможност да заеме място в една редица с Де Гол или Митеран, чиято дипломация предполагаше „съюз, но не равенство”. Освен това „Русия е ключът към наддаване на други критични въпроси, такива като иранската ядрена програма“, пояснява изданието.

Превод: М.Желязкова