/Поглед.инфо/ Въпреки че съперничещите си „ревизионистки държави“ като Русия, Китай или Иран се опитват да успокоят света, че са успели да оцелеят от глобалната криза, причинена от пандемията от коронавирус, без сериозни загуби, тези твърдения са далеч от реалността, пише в статия за The National Interest професорът от Военноморския колеж на САЩ Николас Гвоздев. Всъщност ситуацията в тези страни е доста трудна, подчертава статията - но благодарение на тяхното „агресивно“ поведение, Вашингтон най-накрая успя да обедини своите съюзници, въпреки всички външнополитически провали на администрацията на Тръмп.

Много представители на американския външнополитически истеблишмънт през последните години непрекъснато се оплакват, че Америка, според тях, все повече губи своето предишно влияние на световната арена. „Като стареещ спортист, вперил поглед в избледнелите трофеи, те копнеят отново за дните, когато САЩ бяха далеч пред всички свои съперници“, пише в The National Interest професорът от Военноморския колеж на САЩ Николас Гвоздев. Те все по-често изразяват опасения, че геополитическите съперници скоро ще изтласкат Вашингтон от глобалната сцена. Тези страхове обаче са неоснователни, сигурен е авторът: САЩ все още „значително изпреварват всички акули в океана“, въпреки всички грехове на администрацията на Тръмп.

Те са уверени, че провалите от периода на президентството на Тръмп и грешките, които допуснахме в условията на кризата с общественото здравеопазване, накараха света най-накрая да загуби вяра в Америка. Докато такива ревизионистични сили като Китай, Русия и Иран продължават да наддават в ключови региони - Азия, Европа и Близкия изток“, се казва в статията. Но всички тези страхове не съответстват на действителността, подчертава авторът. Според него реално успехите на основните съперници на Америка никак не са толкова блестящи, колкото се опитват да ги представят, а САЩ, дори в ерата на Тръмп, „остават незаменима страна и водеща държава в света“.

Глобалната криза, провокирана от пандемията от коронавируса, най-накрая унищожи две илюзии, които представителите на външнополитическата общност отдавна лелеят, отбелязва статията. Първата илюзия беше, че предизвикателствата, които носи със себе си коронавируса, ще насърчат международното сътрудничество и ще премахнат конкуренцията на световната сцена - тоест, че ще тласнат към формирането на „глобален съюз“, който да се бори съвместно с тази опасна болест. Втората илюзия е общата надежда, че в процеса на борбата с вируса страни като Русия, Китай и Иран ще „намалят нивото на своята враждебност“ и също ще се присъединят към процеса на международно сътрудничество. В момента обаче всичко се случва обратно, подчертава авторът.

Въпреки щетите, причинени от западните санкции и които сега се засилват от коронавируса и кратката нефтена война със Саудитска Арабия, Русия не прояви и най-малкото желание да напусне територията на Украйна, да се откаже от намесата в изборите на Запада (включително предизборната кампания, която се разгръща в Съединените щати в момента) и да сложи край на присъствието си в Сирия, Либия и Венецуела.“, пише The National Interest. Напротив, Русия се стреми да използва негативните последици от пандемията и нестабилността на международната арена, за да „оспорва по-активно интересите на Америка по целия свят“, се казва в статията.

В същото време Китай бързо използва момента, за да разшири своите претенции и присъствие в спорните морски територии в Южнокитайско море, както и да засили контрола над Хонконг и Синдзян. А Иран, който авторът също така отнася към „ревизионистките държави“, враждебни на САЩ, продължава да подкрепя режима на Асад в Сирия и шиитските бойци в Ирак, въпреки драматичните последици от пандемията, се отбелязва в статията.

Властите на тези три страни завяват, че всички „ужасни сътресения“, които внезапно засегнаха западните страни през 2020 г., се превърнаха само в временни пречки за Москва, Пекин и Техеран - и че благодарение на бързо предприетите мерки, те успяха да ограничат мащаба на щетите и дори да тръгнат по пътя възстановяване, обяснява авторът. В допълнение, медиите в тези страни се съсредоточиха върху отразяването на множеството предизвикателства, пред които е изправен Западът в борбата му с коронавируса, като в същото време „заобикалят с мълчание загубите, понесени от собствените им страни“, съобщава The National Interest.

Междувременно реалната картина „остава неутешителна“, се подчертава в статията: „Днес Русия е толкова слаба, колкото никога преди Владимир Путин да дойде на власт. През 2020 г. руската икономика ще се свие с пет процента, а Министерството на икономиката открито признава, че ръстът на БВП на страната ще започне да се възстановява едва след 2022 г." В същото време спадът на световните цени на петрола, пренасищането на пазара на енергийни ресурси, съчетан със спад на глобалното търсене на фона на пандемията, ще доведе до това, че през следващите няколко години Русия „ще трябва да се примири с бюджетния дефицит и да изпразни резервите си, които могат да приключат още през 2024 г.“ , предупреждава авторът.

Мащабните „национални проекти“, които, както се надяваше президентът Владимир Путин, трябваше да дадат тласък на развитието на руската икономика, също трябва да бъдат отложени - сега сроковете за тяхното приключване са отложени вместо за 2024 до 2030 г., се казва в статията. Освен това, поради стагнация в икономиката и нарастващ бюджетен дефицит, „цената на новата надпревара във въоръжаването и военните кампании на територията на чужди държави може да бъде твърде висока, което ще ограничи способността на Москва да провежда своите интервенции по целия свят“, пише The National Interest.

Докато беше в Китай, пандемията предизвика първия икономически спад след 1976 г. Въпреки това, дори коронавирусът не е причинил дългосрочните проблеми, които назряват в Пекин „зад блестящия параван“, подчертава статията: „Повишаването на нивата на дълга, сенчестата икономика, строителните и инфраструктурните проекти в Китай и извън него, които привличат излишъка от работна ръка и мощности, но не допринасят за икономическия растеж, балонът на пазара с недвижими имоти, нарастването на безработицата - всичко това сочи уязвимостта на китайската икономика, включително способността за увеличаване на военния потенциал и използване на икономически инструменти за оказване на влияние върху други страни."

Чуждестранните инвестиции, чийто обем в Китай намаля още през 2019 г., на практика пресъхнаха след началото на пандемията, се казва в статията - и особено сега, когато китайското правителство се притеснява от изтичането на капитал от страната. Нещо повече, ниските темпове на растеж могат да провокират в близко бъдеще „обществени вълнения, които ще станат сериозно изпитание за все по-крехката политическа система на Китай.“, предупреждава авторът.

Междувременно Иран, който „винаги е бил най-слабата от трите ревизионистични държави“, беше силно засегнат от санкциите на САЩ: износът на ирански петрол е спаднал от 2,5 милиона барела на ден до едва 100 000 барела. Това има изключително отрицателно въздействие върху икономиката на страната и благосъстоянието на жителите, особено като се има предвид, че правителството "направи много грешки в началния етап на пандемията, което нанесе тежки щети на Иран", подчертава статията: „Режимът продължава да изразходва средства за своите имперски авантюри, провокирайки нарастването на недоволството в обществото.“ Техеран също така плати много висока цена за ядрената си програма, която досега не е довела до значими резултати, отбелязва The National Interest.

Разбира се, САЩ също са сериозно засегнати от коронавируса, при това администрацията на Тръмп също допусна много грешки, констатира авторът. Америка обаче е собственик на световната резервна валута и нейните икономически и финансови системи все още служат като „стълбове на глобалната система“, се подчертава в статията: „Въпреки раните, които Америка сама си нанесе, тя все още има регионални партньорства, които позволяват на Вашингтон да създава коалиции, способни да балансират амбициите на Русия, Китай и Иран."

Нещо повече, пандемията внесе нови въпроси в актуалния дневен ред, които не са били обсъждани преди: Съединените щати, Япония и съюзниците в Европа започнаха да говорят за необходимостта да "отделят" икономиките си от Китай и да преориентират веригите за доставки, се казва в статията. „Ако през 2017 г. Си Цзинпин беше смятан за отговорен световен лидер, който ще може да управлява международния либерален ред вместо Доналд Тръмп, днес вече никой не вижда Китай като мека държава - особено след събитията в Хонконг и Синцзян“, пише The National Interest. В същото време Русия и Иран все още не могат да се освободят от западните санкции, отбелязва авторът.

В резултат на това днес тези „ревизионистични държави“ не можеха да се доближат до „изтласкването“ на САЩ от световната арена и завладяването на сферата на влияние на Вашингтон - освен това, техните „агресивни“ политики доведоха до обратния ефект, подчертава статията. „Те успяха да създадат нещо, което с години на заплахи и самохвалство Америка не създаде, а именно - регионални партньори, готови да се вдигнат и да приемат предизвикателствата. Не е изненадващо, че в частни разговори служителите на НАТО често споделят мисли в духа на "Господи, благодаря ти за Путин", защото именно действията на Русия станаха най-важният фактор, който принуди членовете на съюза да увеличат разходите за отбрана и дори да се съгласят да разположат сили в Източна Европа." съобщават от The National Interest.

И това се отнася не само за съюзниците по НАТО в Европа, но и за други региони по света, обяснява авторът: „Агресивното поведение на Китай в Южнокитайско море и по оспорваните граници с Индия засили убеждението, че за да се сдържа Пекин е необходимо регионално сътрудничество и по-тесни връзки със САЩ в областта на сигурността. А в Близкия изток страните от Персийския залив и Израел все повече и повече се сближават за да се противопоставят на агресията на Иран."

Разбира се, всичко това не означава, че Америка сега "работи с оптимална скорост", се казва в статията. Тази свръхдържава все още прави много грешки в борбата срещу кризата в общественото здравеопазване, политиките на Белия дом често са непоследователни, а хазната е почти празна, подчертава авторът. „Но в реалния живот не е нужно да сте страхотен плувец, за да избягате от акулата - просто трябва да плувате по-бързо от нея. И за сега САЩ значително изпреварват всички акули в океана“, заключава The National Interest.

Превод: М.Желязкова