/Поглед.инфо/ През последните четири години авторитетът на САЩ като лидер в очите на европейците силно отслабна - и става дума не толкова за Доналд Тръмп, колкото за промените в самата Америка, за които той действа като „симптом“, пише NYT. Както се подчертава в материала на изданието, в Европа осъзнаха, че външната политика на Вашингтон ще продължи да зависи от конкретната администрация, а победата на Джо Байдън на предстоящите избори едва ли ще промени нещо сериозно.

Уморени от "презрителното" отношение на американския президент Доналд Тръмп, който ги смята "не за съюзници, а за конкуренти и навлеци", много европейски лидери са много оптимистични относно перспективата за победа на неговия съперник Джо Байдън, пише The New York Times. Въпреки това дори те, "за тяхно голямо съжаление, разбират, че четирите години президентство на Тръмп са променили както САЩ, така и целия свят, така че няма да е лесно да се спрат тези промени", подчертава наблюдателят на американското издание. „Напълно възможно е да си възвърнем учтивия тон в комуникацията, но доверието между страните е подкопано на базово ниво, така че много европейски дипломати и експерти смятат, че външната политика на САЩ вече не е неутрална територия за двете основни американски партии, което означава, че тя престава да бъде надеждна.“, - смята журналистът.

Според Иван Кръстев, директор на аналитичния Център за либерални стратегии, европейците от известно време са започнали да се страхуват, че в Съединените щати вече няма консенсус по външната политика. „Сега, с появата на новата администрация, страната може да поеме съвсем различен външнополитически курс и за тях това е истински кошмар“, цитира експерта NYT.

Ако Байдън въпреки това спечели предстоящите избори, той ще бъде в състояние да угоди на европейците по някои въпроси без особени затруднения, например чрез удължаване на договора СТАРТ III с Русия, връщане към спазването на Парижкото споразумение за климата, повторно присъединяване към Световната здравна организация или дори възстановяване на „ядрената сделка“ с Иран, предполага авторът на материала. Освен това при Байдън Европа може да очаква „приятни срещи, декларации за мултикултурализъм, намаляване градуса на конфронтация по търговските въпроси, подновени опити за реформа на Световната търговска организация и накрая по-малко войнствена атмосфера на срещите на върха на Г-7 и НАТО“, изброява той. Въпреки това много американци имат същите претенции към Европа като Тръмп, а в САЩ политическите разделения вече са по-остри от всякога - и затова френският президент Емануел Макрон отдавна тласка Европа към по-активна и смела външна политика "в един променен свят Китай вдига глава, а администрацията на Тръмп е само симптом на отказ от страна на Америка от ролята на световен лидер“, пише журналистът.

Американската външна политика отдавна е „обща“ тема за демократите и републиканците, в която те се опитват да намерят общ език и това се дължи преди всичко на Студената война, пише наблюдателят на NYT. След разпадането на Съветския съюз обаче външната политика се превърна за двете основни партии на САЩ в същия предмет на несъгласие като всичко останало, констатира той.

"Авторитетът на САЩ като лидер претърпява драматичен спад в Европа", каза Джеръми Шапиро, експерт в Европейския съвет по външни отношения, в интервю за NYT. „Байдън няма да може да реши този проблем, защото няма да бъде президент вечно и демократите няма да останат на власт завинаги, а европейците вече са разбрали, че не могат да се доверяват на САЩ по отношение на международната политика, тъй като след настоящата администрация ще дойде нова администрация, която може просто да изтрие всичко.“

Америка губи геополитическата си тежест, каза професорът от Станфордския университет Франсис Фукуяма пред NYT. - Единственият фактор, който така оказва влияние върху ролята на САЩ в глобалната политика, е политическото разделение в страната и това разделение няма да изчезне с избора на Байдън. Американците просто не могат да се договорят помежду си за най-основните неща, дори за това колко активно страната им трябва да участва в международните и натовските дела."

Според директора на Европейския съвет по международни отношения Марк Леонард след Тръмп американските съюзници вероятно ще се държат много по-предпазливо на международната арена, без да искат да поемат сериозни рискове. „Когато знаеш, че всякакви твои предприятия ще оцелеят максимално до следващите избори, всичко се възприема в много по-неясна светлина“, - обясни той в интервю за NYT.

Както подчертава изданието, европейците смятат, че китайският въпрос е един от основните обекти на несъгласие между демократите и републиканците по отношение на външната политика - и не искат да станат "пионки" в това съперничество, тъй като Китай е вторият им търговски партньор след САЩ. Проучванията на общественото мнение показват, че повечето европейци не искат да вземат конкретна страна в конфликтите между Вашингтон и Пекин. Според експерти това се дължи на факта, че в Европа разбират, че те не могат да действат като пълноправен конкурент нито за Америка, нито за Поднебесната, но в същото време имат различна гледна точка от американците по отношение на предизвикателствата от страна на КНР.

Доверието към Вашингтон в Европа е малко вероятно да бъде възстановено скоро, каза бившият норвежки премиер Гру Харлем Брунтланд пред NYT. "Въпреки че повечето европейски лидери вярват, че ще бъде по-добре за световния ред, ако между Европа и САЩ останат близки отношения, толкова силно изостряне на разногласията между двете основни американски партии е плашещо и човек се чуди накъде изобщо върви всичко" привежда думите й изданието.

Според бившия американски дипломат, а сега президент на Фондация „Карнеги“ Уилям Бърнс, глобалната хегемония на Америка е приключила, тъй като САЩ са загубили апетита си за „мащабни външнополитически кръстоносни походи“. „Няма да можем да се върнем нито през 1949 г., нито през 1992 г., нито дори през 2016 г. Светът се промени и трансатлантическите отношения трябва да се променят с него.“, обясни Бърнс в интервю за NYT.

Според експерта, въпреки че администрацията на Байдън ще се опита да засили сътрудничеството с Европа, този проблем ще стане вторичен за нея на фона на пандемията - а европейците, забелязвайки, че Америка обръща повече внимание на вътрешните си проблеми, вероятно ще бъдат скептични по отношение на жестовете от Вашингтон. Въпреки това Бърнс вярва, че САЩ и Европа най-вероятно ще могат да координират усилията си в редица области, включително Китай, 5G мрежи, Русия, Африка и изменението на климата, но това ще изисква насрещно движение от страна на европейците, към каквото те и в миналото бяха склонни не винаги.

Превод: М.Желязкова