Отношенията между САЩ и Русия сега изглеждат лоши и изобщо не се подобряват, докато американският президент Джо Байдън заплашва Русия с нови санкции и казва, че няма да уважава червените линии на Москва. Основната тема на разногласията беше разширяването на НАТО, включително в посока Украйна – което открито заяви руският президент Владимир Путин по време на последната му среща с Байдън.
Струва си обаче да се запитаме какви конкретни „интереси в областта на националната сигурност“ имат Съединените щати в Украйна, пише Бенджамин Гилтнър, докторант в Училището за управление и държавна служба „Джордж Буш“ в Тексаския университет A&M, в статия за Newsweek.
Обикновено отговорът на този въпрос е, че говорим за „защита на авторитета на Съединените щати“ и правото на доверие на съюзниците. По-специално, бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес каза, коментирайки настоящата криза около Украйна, че отстъпките пред Путин ще подкопаят доверието на съюзниците в бъдещите обещания и ще подтикнат Русия да продължи да се държи по такъв „агресивен начин“.
А известният американски историк и експерт по Русия Фредерик Каган подчерта, че военната сила е най-добрият начин да се сдържи Русия „от превземане на Украйна“, се казва в статията.
Мнозина също така твърдят, че изоставянето на конфронтацията с Русия би било равносилно на опит за помирение с Путин. Изглежда, че "помирението"като понятие е станало едва ли не проклятие в устите на днешните американски политици, отбелязва авторът.
Всички горепосочени аргументи предполагат, че Съединените щати и Западът трябва твърдо да се противопоставят на руските маневри близо до границите на Украйна, така че Русия да не събере смелост да атакува други страни. Дали обаче цялата тази „защита на украинския суверенитет“ си струва да се отприщи истинска война с участието на САЩ или НАТО като цяло, пита авторът и отговаря: „Моят отговор е, извинете, украинци, не“.
Проблемът е, че популярните аргументи за необходимостта от „защита на авторитета на Америка“ обикновено не предполагат критичен поглед към непредвидените последици от съответните мерки, подчертава авторът. По негово мнение, осъзнатата необходимост постоянно да „доказват своята надеждност“ отдавна е и остава сериозен проблем за САЩ.
Войната във Виетнам е един от случаите, когато това се доказа на практика, се отбелязва в статията: „Всъщност Съединените щати останаха във Виетнам, за да демонстрират на СССР, че са решени да попречат на Съветите да се осмеляват да предизвикат Съединените щати. "
В действителност обаче смъртта на около 58 хиляди американци и повече от 500 хиляди виетнамци и падането на Сайгон през 1975 г., след което Съветският съюз не започна никакъв "международен кръстоносен поход" в отговор, направиха войната във Виетнам изключително безсмислена и трагична , посочва авторът.
По-скорошен пример за това как се прояви такава борба за авторитет и статут на надежден партньор са протестите срещу изтеглянето на САЩ от Афганистан, се отбелязва в статията: „Критиците заявяваха, че изтеглянето на американците от Афганистан ще придаде смелост на Русия и Китай, а съюзниците ще загубят доверие в американските обещания“.
Но тези хора не са предложили никакво алтернативно решение на изтеглянето на войските, подчертава авторът: „Те приемат, че САЩ трябва да останат в Афганистан за неопределено време? Смъртта на 2448 американски войници, 4245 афганистански цивилни и разходите, които се оценяват на 2,3 трилиона долара, само за да се върнат талибаните отново на власт след около 20 години по-късно, нагледно доказват абсурдността на пребиваването в Афганистан.
Подобни разходи за Съединените щати в опит да потвърдят, че са достойни за доверие в контекста на някои несъществени задължения, очевидно не си струват, се казва в статията. Освен това в случая с Украйна подобни непредвидени последици вероятно ще включват още по-мащабна война за украинците, както и нова надпревара във въоръжаването - за Съединените щати и Русия, предупреждава авторът:
„Да не забравяме, че Договорът за ракетите със среден и малък обсег между САЩ и Русия повече не съществува. Фактически увеличаването на ангажиментите на САЩ към Украйна вероятно ще доведе до факта, че Русия ще се съпротивлява още повече и ще настоява на своето – класически вариант на дилемата за сигурността."
Междувременно основният смисъл на дипломацията е да прокарва националните интереси, да търси възможности за съвместна работа с други сили – а не постоянно да се „мъчи да удря по болните места“ на другата държава, се подчертава в статията.
Освен това подобно отношение към Украйна като към „последната крепост на Съединените щати срещу руската агресия“ не отчита реакцията на вероятността от „руска инвазия“ към други съседни страни, включително Полша и Румъния, констатира авторът: „Почти сигурно е, че Полша и Румъния ще започнат активно да нарастват военната си мощ за предотвратяване на по-нататъшна руска агресия."
Национализмът е една от най-мощните сили в международните отношения, следователно, постоянното посегателство на Запада в опитите да повлияе на Украйна само ще направи руснаците „още по-големи националисти, агресивни по отношение на Украйна и Съединените щати“, се подчертава в статията. В същото време Вашингтон все още има "свободни дипломатически ресурси" за подобряване на ситуацията, които трябва да бъдат използвани, смята авторът.
Американските политици и досега много говорят за факта, че Русия „трябва да спре да натрупва военната си мощ близо до Украйна“, се казва в статията. Но предвид всички възможни разходи за защита на своя авторитет и правото на доверие, американските политици трябва да се запитат дали наистина са готови да „преминат от красиви думи към дела“ по украинския въпрос, заключава авторът.
Превод: ЕС
