Пекин отговори само за 90 минути. В понеделник сутринта външните министри на 27-те страни от ЕС обявиха индивидуални санкции срещу четирима китайски граждани по обвинения в нарушаване на човешките права в автономния район Синцзян Уйгур. В 13:00 ч. имената им се появиха в правителствения бюлетина на ЕС, като по този начин санкциите станаха правно обвързващи. Те предвиждат замразяването на активите, както и забрана за влизане в ЕС. Въпреки факта, че за разлика от САЩ, европейците не включиха Чен Куангуо, първия секретар на комунистическата партия в Синдзян, в списъка си със санкции, китайското външно министерство отговори с ескалация, пише Süddeutsche Zeitung.
В изявление на министерството се казва, че решението на ЕС се основава само на „лъжи и дезинформация“: едностранните санкции са „намеса във вътрешните работи на Китай“ и „нарушение на международното право“. От своя страна Китай реши да наложи санкции на десет европейци, както и на четири организации.
Сред тях са петима евродепутати, включително двама германски граждани: Михаел Галер от Европейската народна партия и Райнхард Бутикофер от Зелената партия, който оглавява европейската делегация за връзки с КНР. Списъкът включва и парламентаристи от Литва, Белгия, Франция, България, Словакия и Холандия. На тях и членовете на техните семейства е забранено да влизат в континентален Китай, Хонконг и Макао.
Освен това учените Бьорн Йерден от Швеция и Андриан Ценц от Германия бяха санкционирани: последният публикува много подробности за превъзпитателните лагери за уйгури. Сред организациите в списъка бяха Институтът по синология на Меркатор в Германия, Комитетът за политика и сигурност на Съвета на ЕС, подкомисията на Европейския парламент по правата на човека и Датският алианс на фондациите за подкрепа на демокрацията. Те са обвинени в „грубо увреждане на суверенитета и интересите на страната, както и злонамерено разпространение на лъжи и дезинформация“.
Санкционираният Райнхард Бутикофер определи отговора на Пекин "дързък и смешен". Той заяви: "С едно действие Китай е в състояние да обърне срещу себе си четирите основни фракции на Европейския парламент."
Все по-критичната позиция на много европейски парламентаристи към Китай от дълго време предизвиква недоволството на Пекин. Инвестиционното споразумение между ЕС и Китай обаче, сключено преди Нова година, ще влезе в сила само след одобрението на Европейския парламент.
Една от ключовите роли в този процес се играе от Бернд Ланге, ръководител на търговския комитет. Той отговори на санкциите, наложени от Пекин на страницата си в Twitter. Според него тази ескалация е "атака срещу парламента". Той твърди, че „опитът да се заглуши тази институция може да доведе само до провал“.
По този начин за първи път от 1989 г. европейците наложиха санкции на основание нарушения на човешките права в Китай. Миналата седмица КНР вече обяви контрамерки. Китайското външно министерство призовава ЕС „честно да признае сериозността на грешката и да я поправи“. Европейците трябва да изоставят своята „лицемерна практика на двойни стандарти“ и да спрат „да вървят по грешен път“.
В понеделник ЕС приложи новия механизъм за санкции за втори път, като позволи те да бъдат наложени на отделни лица. В началото на март четирима руски граждани бяха включени в санкционния списък заради случая Навални. Този път ще бъдат въведени санкции срещу лица от Либия, Южен Судан, Еритрея и Северна Корея, както и срещу още двама руснаци.
Освен това, според Süddeutsche Zeitung, страните от ЕС са наложили санкции срещу 11 души, обвинявайки ги във военния преврат в Мианмар и насилието над демонстрантите. Включително срещу генерал Мин Аун Хлайн, както и заместника му Со Вин. Според германския външен министър Хайко Маас прекомерното насилие в Мианмар е "абсолютно неприемливо" и броят на убийствата "е достигнал непосилни размери".
Превод: ЕС
