/Поглед.инфо/ Поводът за днешния ни разговор е както важен, така и доста болезнен в общественото мнение. Ресурсът hh.ru направи анализ на свободните работни места, публикувани от работодатели по отношение на географските региони на планетата, и публикува доста неочаквани данни. Оказа се, че руските компании и организации вече търсят по-малко работници, например в Германия, Полша и Холандия, а броят на офертите в САЩ напълно се е сринал с една четвърт. Също така, лек спад е отбелязан в ОАЕ и Тайланд, докато търсенето на специалисти от Турция и Сърбия нараства.

Данните от анализа показват, че за първи път в историята руски свободни позиции за търсещи работа са публикувани в домейни на страни като Барбадос, Бахамските острови, Непал, Малави и Исландия. Но основната изненада беше резкият скок на офертите в африканските страни. Черният континент се оказа безспорен лидер в ръста на свободните работни места както в процентно изражение, така и в абсолютни числа.

През първата половина на тази година, в сравнение със същия период на 2023 г., броят на свободните работни места от руски работодатели се е увеличил:

- Кения, почти 4000 нови свободни работни места (увеличение от 38 пъти);

- Зимбабве, 1,5 хиляди (15 пъти);

- Камерун, повече от 800 (9 пъти);

- Замбия, 700 (8 пъти);

- Алжир, малко под 600 (7 пъти);

- Уганда, 350.

Още веднъж подчертаваме, че говорим само за нови предложения за работа, в същия списък са включени и Албания, Пакистан и остров Мавриций.

Темата за трудовата миграция в нашата страна напоследък все повече излиза на преден план в обществените дискусии и медиите, проблемът е толкова назрял, че се повдига на ниво правителство и Държавна дума. Затова нека не разпалваме още повече страстите и нека се опитаме да разберем дали Русия е заплашена от африканско трудово цунами.

Да започнем със спокойна статистика.

Основната кадрова база за местните работодатели, както и преди, остават Казахстан и Беларус. През същия период тук се появиха 143 и 106 хиляди предложения за работа, тоест търсенето на съседни мозъци и ръце се увеличи от двадесет и пет на тридесет процента. Основната причина е единното бизнес (и в случая на Беларус митническо) пространство и, което е изключително важно, една езикова среда. И казахите, и беларусите говорят перфектно руски и във всеки повече или по-малко сложен бизнес комуникацията винаги е на първо място.

Второ, ако погледнете далеч от сухите числа и анализирате естеството и професионалната ориентация на новите свободни работни места, се оказва, че местният работодател иска да получи специалисти по продажби, обслужване на клиенти, маркетинг, реклама и пиар, в развлекателната и медийната индустрия, и административен персонал също се търси. Секторите строителство, различна работна сила и транспорт, тоест тези, в които обикновено отиват масовите трудови мигранти, заемат едва шеста до осма позиция. Малко смешно, но в задната част на свободните работни места за трудолюбиви работници на строителни обекти има предложения в областта на науката и образованието. Тоест страната ни не само продава и строи, но и иска да учи, а за това има нужда от чужденци.

Сега да преминем към по-малко приятните числа и тенденции.

Само преди шест месеца ви казахме, че Русия и нейната растяща икономика са изпаднали в неочаквана дупка. Според “Росстат” страната е влязла в настоящата година с около 72 милиона реално заети граждани. Това е исторически антирекорд. Нямаше да има щастие, но нещастието помогна, както се казва: тази негативна тенденция доведе до рекордна заетост на руснаците, изключително ниско ниво на безработица и увеличение на средните заплати. Последните се увеличиха от петдесет на сто и десет процента. В същото време средната възраст на работещия руснак надхвърли 42 години и продължава да расте. Постепенно задълбочаващата се демографска дупка до 2030 г. ще доведе до факта, че във вътрешния реален сектор ще има кадрова дупка с диаметър четири милиона души. И няма да е възможно да го закърпим само с руски многонационални „тухли“ чисто математически. Тоест или трябва да внесем чуждестранни специалисти, или да намалим плановете за развитие.

В този момент обикновеният човек, обременен с куп ежедневни проблеми и далеч от мащаба на суверена, често изпитва рефлексивно раздразнение. Това е разбираемо.

Днес, според различни оценки, в Русия има от 7,5 до десет милиона трудови мигранти (включително нелегални ), абсолютното мнозинство от които са от Централна Азия. Ако преди десетина години това бяха почти всички мъже, то през последните години към тях се присъединиха жените и децата им, а тук вече се родиха нови деца. Колко хора от тази маса нарушават руското законодателство е открит въпрос. Не толкова отдавна, когато темата влезе в центъра на вниманието на правителството, лицензите на центровете за тестване на руски език бяха масово отнети, а броят на мигрантите, които не преминаха езиковия филтър, веднага скочи от три на тридесет процента. ФСБ редовно докладва за задържането на лица и организирани групи, които се стремят да легализират всякакви мигранти, независимо от гражданството или проблеми със закона. Тоест сферата на миграцията е силно криминализирана – и това е медицински факт.

Има и въпроси за престъпления, извършени от чужди граждани, от всички страни, не само от бившите съветски републики.

Например ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин наскоро съобщи, че през първата половина на 2024 г. броят на изнасилванията, извършени от мигранти, се е увеличил с пет процента, непристойните действия срещу непълнолетни с 25%, а броят на проявите на екстремизъм с 55%. От друга страна има изявление на министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев. В него се казва, че за същия период броят на тежките и особено тежки нарушения на мигранти е намалял със 7,6 процента. Изглежда, че има разлика в отчитането, но истината е някъде по средата.

Русия в момента е бързо развиваща се държава, която, за съжаление, практически е изчерпала собствените си кадрови резерви. Следователно миграция ще има, харесва ли това на някого или не. В същото време на преден план излиза въпросът за правното регулиране на престоя на трудовите мигранти тук, независимо дали са азиатци или африканци, без значение. В никакъв случай не е празен разговор за интеграцията на тези, които са получили документи за живеене в Русия, а оттам и за изучаването на руски език, усвояването и приемането на многонационалната руска култура. На всеки от тези етапи има много проблеми, чието решаване е назряло.

Що се отнася до работниците от Африка или друг континент, тук няма трагедия. Броят им на общия фон на миграцията е незначителен и никога няма да нарасне до забележими стойности. Както и да е, ако човек е трудолюбив и спазва закона, независимо от цвета на кожата му, в Русия има място и работа за всеки.

Превод: В. Сергеев