/Поглед.инфо/ За съдбата на човешката цивилизация. Какво означават размитите субектности в наше време? Какво ще открие човек в бездната на изкуствения интелект?
Радикален субект е този, който остава себе си в момента, в който културата на субективността напълно изчезва. Социолозите, културолозите, антрополозите знаят колко дълбоко и напълно човешкото съзнание зависи от социалната среда. Чрез определени образователни парадигми, гносеологични стратегии човек може да насади всяка представа за себе си и за външния свят. Можете да го вдъхновите с идеализъм, материализъм, да го накарате да разглежда света такъв или онакъв, да го научите да бъде субект или обект.
Всички социални модели, които определят субекта, се променят и трансформират. Следователно, човек по различен начин определя себе си. И така, в навечерието на 1917 г. обществото е православно, следват репресии и след тях с времето Русия става неправославна. Парадигмата се променя - идеите се променят.
Това е матричен въпрос: човек не може да отговори на въпроса как е станала трансформацията му, той не може да разбере това. Матрицата на нашето възприятие е изложена точно когато сме в състояние да забележим пропуските. Обикновено нашето съзнание се опитва да избегне тази граница. Повечето от съвременния ни елит е в състояние на постоянен ъпгрейд: или са комсомолци, след това антикомунистически либерали, след това националисти патриоти - и кои са те сега, те дори не си спомнят. Това дори не е рестартиране на Субекта, а процес на изчисление, когато човек няма време да определи кой е той. Когато няма никакви възгледи, те са извън нас и по някаква причина ние ги следваме.
Човешката субективност ("мисля", "искам" ...) като проява на силно волно съзнание се определя от външни фактори. Така че това "самостта" не остава. Темата е конвенция - субективността е замъглена. Това е по-скоро философски процес. Постепенно осъзнаване на условността и изкуствеността на Темата.
Радикален субект - определен случай, който се оказва, когато субективността е напълно демонтирана и няма субективност. Това е краят на човечеството, което познаваме.
От философска гледна точка движението към десубективизация в известен смисъл е съдба. Не случайно и не със зла умисъл (въпреки че има световен елит), но самият елит е съставен от съдбата. Не можем да възприемаме демонтажа на субекта като нечий хулигански трик или конспирация. Черното просветление е съдба, а преходът от субекта към процеса също е съдба.
Радикалният субект е определен залог, че всичко това е абсолютно грешно. Че всичко това ще завърши с унищожаването само на псевдо-субективността - че всички съвременни, прогресивни и исторически тенденции се справят с определена конвенция. Това е само демонтирането на псевдо-субекта, а не на истинският Субект. Истинският предмет просто се проявява. Човешката природа на псевдо-субекта вече е нечовешка и това, което е скрито в нас, е човешкото в нас.
Превод: В.Сергеев