/Поглед.инфо/ Основното съдържание на съвременната международна политика е трудният преход от еднополюсния световен ред, наложил се през 90-те години на ХХ век след срива на СССР към многополюсен. Този процес се точи повече от 20 години - като се започне с атаките срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, когато самата цитадела на единствения полюс беше подложена на терористична атака.
Реформите на Путин в Русия постепенно върнаха на страната ни загубената субектност, така и руският-евразийски полюс - започна да придобива видими черти.
Но на Русия в днешното ѝ състояние явно не ѝ стига потенциал за двуполюсен модел. Катастрофата от разпада на СССР, загубата на половината територии и население направи невъзможно завръщането към двуполюсността невъзможно.
Но от своя страна започна да се надига Китай. Възползвал се от своите преимущества и от запазването на политическия вертикал на еднопартийното управление Китай активно се включи в икономическата глобализация, но строго следи това включване да е изключително в интересите на собствената страна. Всеки път когато Западът иска политически реформи, Китай отговаря пределно рязко. Така и Китай стана самостоятелен полюс.
При това ролите на Русия и Китай в налагащата се многополюсност явно се разделиха - Русия се утвърди като военна държава и като доставчик на енергийни ресурси. При това Москва успя да запази и укрепи макар и относителен, но все пак паритет с ВПК на САЩ. Именно затова Русия е днес полюс - заради армията, независимата външна политика и контрола над значителен дял на световните енергийни ресурси. Това е най-доброто у Путин и неговия курс. Всички останало значително отстъпва (меко казано).
Китай по въпросите на военната стратегия засега съществено изостава и от САЩ, и от Русия. Но в икономиката и в сферата на финансите, напротив - Китай уверено стана втора икономика на света и най-вероятно ще стане първа. Това значи, че статутът на самостоятелен полюс се крие в икономическия паритет.
Сами и Русия, и Китай все още отстъпват на съвкупния потенциал на САЩ и страните от НАТО. Но заедно поставени на противоположното блюдо на везните, те вече не отстъпват. И това значи, че многополюсността е станала реалност.
От тук и антируската и антикитайска истерия в САЩ и ЕС. Просто защото до вчера бяха единствен полюс на хегемония, което сега пред очите им се изплъзва. Това е болезнено и никой не иска да го признава. С това се обяснява засилващото се напрежение в международните отношения. И който и да е начело на САЩ - реалистът Тръмп или либерала-глобалист Байдън, противостоенето между приключващата еднополюсност и вече фактически наложилата се многополюсност не се променя никак от това.
И тук започва най-интересното. На първо място нежеланието да се признае обективността на многополюсния свят - днес строго казано триполюсен - прави глобалния конфликт - тоест световната война, напълно реален. Но докато Русия и Китай са силни, всичко ще се ограничава до конфликти в граничните зони. Но само Китай и Русия да отстъпят, отслабнат и дори малко отстъпят от паритета, рискът от пряк сблъсък на противоположните световни редове ще скочи рязко.
Важно е, че е в интерес и на Русия, и на Китай да продължат да градят именно многополюсен модел, без да се ограничават на вече наложилия се триполюсен. Тоест искрено и честно трябва да подкрепяме възникването на нови полюси в Индия, Ислямския свят, в Латинска Америка, в Африка и дори в Европа, на която трябва да помогнем да се освободи от атлантическата зависимост.
Това не е просто Голяма игра, като между Британската империя и Русия през XIX и началото на ХХ век. Това е Много голяма игра.
Често не я виждаме, защото се занимаваме с вътрешни и битови проблеми. Особено с коронавируса. Те са ни погълнали. Но при това именно сега се случват тектонични предвижвания в световния ред.
Превод: В. Сергеев