Днес и двете препятствия са обективно свалени: в ситуацията на рязка ескалация в отношенията между Москва и НАТО - фактически на границата на пряк военен сблъсък - шестата колона в Русия си прехапа езика и дори започна да се реди сред “патриотите”. В Иран реформаторите загубиха изборите и президент стана представител на консервативното крило, който строго продължава изначалната линия на Иранската революция. В отношенията със Запада и преди всичко със САЩ тази линия е била винаги повече от откровена. Можем да си спомним думите на Имам Хомейни, лидер на Юлската революция:
“Ако ви е тежко на душата, а черни мисли и съмнения глождят душата ви, обърнете лице на Запад и възкликнете: “Бъди проклета, Америка!”
В съвременна Русия царят приблизително същите настроения.
И ето именно в такива условия се провежда посещението в Русия на президента на Иран. Символично неговата покана за реч в Държавната дума е безпрецедентен случай.
И така пред очите ни се забавяният в течение на много десетилетия, но отдавна назрял и преминал проверката на военния съюз в Сирия руско-ирански алианс придобива видимо изражение.
Тук е важно да се помни, че в международните стратегии на Русия и Иран имат много общо. Преди всичко Русия и Иран защитават многополюсния свят. Именно многополюсния, а не двуполюсен или безполюсен. В такъв свят има вече най-малкото три напълно самостоятелни и суверенни полюси - Западът, Русия и Китай. Мащабът на ислямската цивилизация и дори нейната шиитска част, чийто плацдарм е суверенен Иран, е такъв, че явно претендира за ролята на допълнителен полюс или дори няколко. Русия има жизнен интерес от това, защото всеки нов полюс ще бъде поредния аргумент в противодействието на западната хегемония и отчаяните опити на САЩ да спасят на всяка цена, дори с цената на ядрена война - еднополюсния глобалистки световен ред. На Русия жизнено са ѝ нужни съюзници в ислямския свят. Такава голяма държава като Иран с еднозначно антизападна позиция, огромно влияние в шиитския свят и като цяло в региона на Средна Азия е важен аргумент. От тук е лесно да се разбере значението на посещението н Раиси в Русия. Това не е дежурно протоколно мероприятие, това е началото на пълноценно стратегическо партньорство, толкова дълго отлагащо се.
Пълноценният съюз с Иран открива уникални възможности за руската стратегия – наред с други неща, достъп до топли морета, толкова желан от руските геополитици от Империята до СССР. Самата възможност за руска военноморска база в Персийския залив би докарала политиците-атлантисти до сърдечен удар. Съвсем правилно планираме да разположим нашите военни бази в Куба, Никарагуа и Венецуела, но Персийският залив като цяло е ключът не само към Близкия изток, но и към сигурността на цяла Евразия. И отново: Техеран е доста узрял за обсъждане на подобни проекти, а основната пречка за тяхното развитие доскоро бяха именно западните агенти на влияние в руското ръководство, които последователно саботираха руско-иранския съюз.
От Иран вече няколко пъти се чуха предложенията на Иран за преминаване към рубли, ирански риали или други валути при взаимните разплащания, за да се избегне доларовата система. Време е да го приложим на практика, игнорирайки виковете на руските либерали. Вече сме на прага на нови икономически санкции и трябва да се предприемат стъпки. Това ще бъде правилно, дори ако не бъдат наложени санкции.
Енергийните партньорства трябва да продължат и да се развиват, както в случая с атомната електроцентрала в Бушер. Разбира се, ние сме против разпространението на ядрени оръжия, но Западът често прави изключения по този въпрос по отношение на близките си съюзници – някога Пакистан, а все още Израел. Може би трябва да си затворим очите за някои ирански разработки в тази област? На съюзническия на Вашингтон Израел е разрешено, но на съюзника на Русия Иран не, така ли? Защо?
Общите предизвикателства за Русия и Иран също възникнаха във връзка с идването на власт в Афганистан на талибаните. Талибаните са радикални сунити, нетолерантни към шиизма и традиционния- дори за пущуните - суфийски ислям. Това създава потенциални проблеми за Иран. Русия, от друга страна, е атакувана поради вероятността от нова вълна от разпространение на радикалния ислям в Централна Азия - нашата зона на отговорност. Очевидно, изтегляйки войските от Афганистан и оставяйки страната на талибаните, атлантистката администрация на Байдън разчиташе на това. Русия, заедно с Иран - и също с участието на Пакистан, търсещ сближаване с Москва, и Китай - трябва да изгради своя собствена пътна карта за Афганистан: изграждане на конструктивни отношения с сегашното правителство, но в същото време да не допуска ексцесии и предотвратяване на терористична и екстремистка дейност в региона.
Техеран е загрижен за дейността на Анкара в Централна Азия и по-специално за инициативата за създаване на Организацията на тюркските държави. Това може да се разбере, но може би си струва да се отговори на това не с протести, а със симетричен проект за провеждане на конференция на "иранските народи" - например в Душанбе, където не само перси, лури и таджики, но и с пущуни , белуджи, осетинци, кюрди, тилиши и други иранскоговорящи. Москва можеше да направи същото – като свика конгрес на славянските народи. Тогава турската – и съвсем легитимна културно – инициатива ще бъде в контекста на подобни проекти, което спира съмнителното ѝ геополитическо измерение (най-вероятно наложено от англосаксонските структури на влияние в самата Турция).
Днес между Москва и Техеран се обсъжда цял пакет от съвместни транспортни проекти - като се започне от Каспийско море, където в Астрахан се разполага огромен морски транспортен център, и се стигне до железопътния проект Север-Юг. Грандиозен транспортен проект Север-Юг би обединил Евразия по меридиана - отново до Персийския залив и Индийския океан, което би било отговорът и в известен смисъл, и допълнение на турско-азербайджанските транспортни инициативи и биха се вписали идеално в китайския план "Един път - един пояс", разширен до мащаба на Голяма Евразия. Не трябва да се възмущавате от това, което правят другите, а сами да направим нещо важно и полезно.
Русия и Иран имат общи позиции в Близкия изток – почти навсякъде. В Сирия това е очевидно: Асад, Русия и Иран имат общ враг, който като цяло днес е победен и именно благодарение на общите ни усилия. Ирак ще бъде на дневен ред в близко бъдеще. Американските войски ще се изтеглят оттам рано или късно и сега е важно да помислим за възраждането на тази голяма регионална сила, където мнозинството от шиити (араби) и ираноезичните кюрди играе значителна роля и където традиционно се развиват отлични приятелски отношения с Русия. Москва и Техеран трябва да поемат отговорност за възстановяването на Ирак. Разбира се, не могат да бъдат изключени китайският икономически гигант и стратегически важната Турция. Но Западът може и трябва да бъде изключен, дори трябва. Те унищожиха страната и не успяха да създадат никакъв ред в нея (най-вероятно нямаше да го направят). Могат да си тръгнат само с позор и с погледи на омраза в гърба.
Войната в Йемен също е на дневен ред, където е замесена друга важна регионална сила - Саудитска Арабия, традиционният съперник на Иран. Но с Русия Рияд напоследък се стреми, напротив, да установи конструктивни отношения. Това прави позицията на Москва уникална и по отношение на конфликта в Йемен. Саудитците подкрепят едната страна, иранците другата, а Русия, която има добри отношения и с двете, е в най-добрата позиция да насърчи скорошен мир.
Посещението на Раиси протича в нови геополитически условия. Ето защо от него може да се очакват наистина пробивни резултати.
Превод: В. Сергеев
