/Поглед.инфо/ Съединените щати обявиха готовността си да подпишат споразумение с талибаните следващата събота, като признаха провала на 18-годишните си опити да ги унищожат. Това трябва да отвори пътя за прекратяване на войната в Афганистан и изтеглянето на американските войски от страната. Ще успее ли Доналд Тръмп наистина да напусне Афганистан и могат ли самите афганистанци да се разберат за спокоен живот в страната си след 40 години война?

Американската операция в Афганистан продължава повече от 18 години. САЩ не могат да победят бившите владетели на страната, талибаните, а те, които контролират по-голямата част от страната, нямат сили да изгонят американците от страната и да вземат Кабул. Барак Обама и Доналд Тръмп обещаха да изтеглят войските от Афганистан, но американският контингент беше само намален. И сега за първи път има възможност да се започне подготовката на края на американската окупация.

Държавният секретар Майк Помпео обяви, че САЩ се готвят да подпишат мирно споразумение с талибаните на 29 февруари. Талибаните потвърдиха, че историческата дата наближава, а в Кабул обявиха, че в събота вечер започва да действа споразумение за намаляване на нивото на насилие в страната, според което талибаните обещават да не атакуват правителствени войски и американски бази в продължение на седмица. След тази седмица, освен ако, разбира се, не се стигне до някаква провокация, на 29 февруари ще бъде подписано споразумение между САЩ и талибаните. По неофициални данни при подписването трябва да присъстват и министрите на външните работи на Русия, Европейския съюз и Пакистан.

Самото споразумение, което беше резултат от година и половина преговори между американците и талибаните, стана готово миналия август. Но предстоящата среща на Тръмп на 9 септември с афганистанския президент Ашраф Гани и ръководството на талибаните в „Кемп Дейвид“ беше отменена в последния момент от американския президент. Формално заради терористичното нападение в Кабул, при което, наред с другите, беше убит и един американски войник. Но по същество - поради опасения, че споразумението няма да бъде изпълнено. Сега всички са готови да подпишат и се надяват на успех.

Какво ще даде това споразумение?

Първо, Щатите всъщност признават поражението си във войната, тоест признават талибаните, които те се опитват не само да свалят, но и да унищожат. През есента на 2001 г. талибаните напуснаха Кабул, но през всичките тези години не признаха нито марионетния режим на Кабул, нито американската окупация. Между другото, лидерите в Кабул също започнаха постепенно да говорят за американците без симпатии (например, бившия президент Карзай), но се страхуваха да настояват за изтеглянето на американските войски, защото разбираха, че веднага ще бъдат свалени от талибаните.

В Кабул няма еднинна проамериканска власт, а разклатен съюз от представители на различни кланове и народи. Има пущуни (повечето от които все пак са на страната на талибаните) и представители на таджиките и узбеките. Представа за подкрепата, която има настоящата власт в афганистанското общество, дават окончателните резултати от президентските избори, обнародвани миналата сряда, макар и самите избори да се преведоха още в края на септември.

Президентът Ашраф Гани, обявен за победител, получава 50,64% от гласовете, а ръководителят на правителството Абдула Абдула, който загуби, получи 39%. Но 50%  за Гана е едва 923 хиляди гласа, тоест по-малко от два милиона избиратели са участвали в изборите. Освен това в Афганистан, според грубите оценки, сега живеят около 30 милиона жители, което означава, че трябва да има поне в пъти повече избиратели от два милиона.

И тези псевдоизбори не се признават не само от талибаните, но и от губещите. Абдула обяви фалшификации, неговият съюзник генерал Абдул-Рашид Достум говори за готовността си да сформира паралелно правителство. Възмути се и бившият вожд на муджахидините, който воюваше със съветските войски, Гулбуддин Хекматяр. Тоест, в Кабул няма единство, а страх от споразумение на САЩ с талибаните.

Защото споразумението проправя пътя за преки преговори между талибаните и властите в Кабул, които взаимно не се признават. Американците обещават да изтеглят част от войските си (като намалиха контингента от 13 хил. на 8500.), А след това ще действат в зависимост от това как напредват преговорите между правителството и талибаните, които по някакъв начин трябва да се споразумеят за бъдещата структура на Афганистан, за създаването на единно правителство и провеждането на избори.

Ще бъде много трудно да се направи това не само защото талибаните се отнасят към властта в Кабул като към марионетки, но и защото самата власт в Кабул не е обединена, а представлява коалиция от враждуващи представители на различни кланове и народи. Афганистанците воюват помежду си и срещу чуждите войски от 40 години насам. Афганистан е живял само 12 години от 40 без чужди войски, но през по-голямата част от това време не е имало мир. В крайна сметка гражданската война започва още преди въвеждането на съветските войски и оттогава на практика не спира.

Ще успеят ли афганистанците да се споразумеят за условията на спокоен живот - да създадат единно централно правителство, в което всички да бъдат представени? Или страната ще остане единна само на хартия, но в действителност разделена на няколко враждуващи части?

Много зависи от това дали Тръмп наистина е готов да напусне Афганистан. Защото талибаните няма да бъдат доволни от каквото и да е дългосрочно запазване на американското военно присъствие. За тях целият смисъл на споразумението с американците е да се определи, ако не точното време, то задължението за завършване на изтеглянето на американските войски, след като всички точки от споразумението бъдат изпълнени.

Тръмп обеща да напусне Афганистан. И преди новите президентски избори през ноември той иска да демонстрира поне частично изпълнение на думите си. Да, все пак ще има повече от осем хиляди американци, Тръмп ще трябва да ги изтегли вече във втория си мандат. В противен случай няма да има правителство на национална хармония и мир в Афганистан: талибаните няма да станат част от властта без пълното изтегляне на войските. Ясно е, че Вашингтон ще може да забави този момент, като се позове или на нарушение от страна на талибаните (които също не са еднородни) на клаузите на споразумението, или на невъзможността за постигане на споразумението за ново правителство между властите и талибаните. Но това е невъзможно да се направи завинаги.

Ако националното помирение в Афганистан бъде осуетено поради нежеланието на американците окончателно да изтеглят войските си, подновената война може да доведе до прехвърляне на контрола над по-голямата част от страната в ръцете на талибаните. Оставането в обсаден Кабул и в няколко бази съвсем не е бъдеще, което Доналд Тръмп иска за американските военни. Самата окупация на Афганистан е грешка и престъпление, но определено е невъзможно да останете там завинаги. Защото в противен случай за американците всичко може да завърши с бедствие при спешното изтегляне на войските. Тръмп има време да изпълни обещанието си.

Превод: В. Сергеев