/Поглед.инфо/ Ако някой се е надявал, че бурната 2021 поне накрая ще забави оборотите по отношение на разбиването на геополитическите и пазарни аксиоми, то надеждите са били напразни. През новата година човечеството навлиза под скръбния трясък на строшаващите се правила, усърдно налагани през предходните десетилетия.

Европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че Европейският съюз ще започне още през следващите дни да реализиракомплекс от мерки, за да намали собствената си зависимост от доставките на редкоземни метали от Китай.

Той е подкрепен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която уточнява, че съвременното европейско производство на сложна електроника, електрически автомобили, производството на екологично чист водород и метален силиций за производството на слънчеви панели е критично зависимо от Китай, отношенията с когото у колективния Запад днес далеч не са безоблачни.

Официалните лица не очертаха конкретните стъпки, които Европа се готви да предприеме, но като се има предвид, че имаше изявления за необходимостта от гарантиране на пълната верига на производство и доставки, може да се предположи, че Европейският съюз планира драстично да затегне правилата за износ на запасите и за производството на редкоземни елементи.

Да отдадем нужното на водачите на Стария свят, този път те не излъгаха.

Някъде до средата на осемдесетте години на миналия век САЩ бяха лидер в добива и извличането на редкоземни метали, но след това Китай грабна палмата на първенството, не оставяйки никакъв шанс на който и да е друг. Днес, по време на експлозивния растеж на сложните енергийни и ресурсоемки индустрии, КНР, съгласно различни оценки, контролира около 80-90 процента от световния пазар на редкоземни елементи.

Тук трябва да се отклоним, за да изясним някои базови факта: без това интензивността на конфронтацията между Запада и Китай няма да може да се проясни.

Международният съюз по приложна и теоретична химия класифицира 17 елемента като редки и редкоземни метали. Това са скандий, итрий и 15 лантаноиди, включително ниобий, волфрам, литий, цирконий, рений и др. Както може би се досещате, редките тези елементи са получили името си по съвсем основателна причина.

В земната кора те все пак се срещат по-често от, например, прочутото злато, но общите им запаси в находищата са много малки, а добивът им от рудната маса е във всички отношения много скъп и сложен процес. Общите световни запаси от редкоземни метали се оценяват на едва 120 милиона тона, от които над 44 милиона са в Китай.

Следват го в низходящ ред Русия, Канада, Австралия, Бразилия, Индия и Виетнам.

За Русия малко по-късно, а сега за производството на крайните продукти.

В края на 2019 г. КНР е произвела 132 хиляди тона редкоземни елементи, тоест Пекин контролира 62 процента от световния пазар. Следват, с огромно изоставане, Съединените щати: 26 хиляди тона и скромните 12 процента, но тук трябва да се уточни, че Съединените щати получават значителна част от крайния продукт на металите от Китай, например.

Тоест, оригиналната руда се добива в Америка, след това се изпраща в Азия и след преработка в китайските минни и химически предприятия под формата на готов метал, тя се връща обратно. Дори сключването на примирие между Вашингтон и Пекин след продължителната търговска война не реши проблема.

Наложи се през октомври 2020 г., президентът Тръмп да издаде указ за налагане на извънредно положение в цялата страна по отношение на добива на редкоземни метали. Измина една година, вече има различен лидер в Белия дом, ала ехото от трансконтиненталната борба сега обхваща Европа, която, вярна на съюзническия си дълг, реши да изгражда много хладни отношения с Китай.

Последният, възползвайки се от господстващото си положение и настоящата световна криза, пряко влияе на международния пазар и намеква, че лошият мир при всички случаи е по-добър от добрата кавга.

За изясняване нека да посочим накратко колко клонове на съвременната индустрия не могат да съществуват без постоянно снабдяване с редкоземни елементи. Ниобий, волфрам, литий и техните "колеги" от групата на редките метали са незаменими в производството на полупроводници и свръхпроводници, съвременни стомани, включително сплави за ядрената и авиационната промишленост, широка гама стъкла, батерии, кондензатори, сателитно насочване на системи, ракетни двигатели, рентгенови устройства, инфрачервени и оптични влакна, лазери, светодиоди, микропроцесори и високооктанов бензин. Те са намерили своето приложение и в медицината: рений се използва за лечение на тумори, а цирконий се използва за протезиране.

През 2019 г. 38% от всички редки метали са изразходвани за производството на постоянни магнити, 23% за производството на химически катализатори, 13% са изразходвани за производството на полиращи прахове за стъкла и абразиви; металурзите и производителите на електрически автомобили са отнели още девет процента от общия дял.

Както можете да видите, става дума все за сложно наукоемко производство с висока крайна производствена цена, без която нито една държава не може с право да се счита за индустриално развита.

На фона на подобни статистики и глобални тенденции, западните страни, които десетилетия се бореха за свободен пазар и упрекваха Русия, че се опитва да монополизира доставките на газ, започнаха да правят абсолютно същото - само в многократно по-големи обеми и количества.

В началото на декември Геоложката служба на Съединените щати (USGS) обяви създаването на американската компания Rare Earth, чиято задача е да задоволява поне половината от нуждите на страната от редки и редкоземни метали. Всъщност говорим за планирано създаване на монопол, тъй като USGS предаде на своето „дете“ полето Round Top в Тексас, известно с големите запаси от галий в размер на 35 хиляди тона. Така Вашингтон затваря пътя за всички други инвеститори от този източник и затваря цикъла „производство-извличане-използване“ изключително върху себе си.

Би било глупаво да се мисли, че Китай не е знаел за предстоящите стъпки и не е предвидил контрамерки. Седмица по-късно китайската държавна комисия за управление на активите (SASAC) публикува изявление за сливането на четири големи профилни компании в една под общото име China Rare Earth Group.

Хоризонтът на нейната мисия не е тайна. Холдинговата компания, контролирана от китайското правителство, трябва да стане водеща компания, покриваща поне 90 процента от добива на редкоземни метали и това, като се има предвид степента на китайска консолидация на световния пазар, го прави дори не регионална, а направо част от доминиращите сили в света.

Все пак да се върнем към родните ни простори.

Обикновено сме поставяни в дъното на списъка на страните с редки и редкоземни метали, което е коренно погрешно. Руската федерация притежава суровинна база от редкоземни метали, която е една от най-големите в света: нейните обеми се оценяват на 27 милиона тона.

Тринадесет от седемнадесетте находища съхраняват половината от цялото ни рядкометално богатство, а сред най-големите са Селигдарское, Белозиминское, Чуктуконское, Улуг-Танзекское, Ловозерское и Ярегское. Проблемът е, че те практически не са разработени и поради тази причина Русия държи само два процента от световния пазар.

Точно преди година, през декември 2020 г., Министерството на индустрията и търговията публикува програма за развитие на индустрията за редки и редкоземни метали. Тя предвиждаше до 2024 г. руската индустрия да достигне нивото от 20 хил. тона, а вече през 2030 г. над 70 хил. тона производство на така търсените метали.

Изпълнението на такива амбициозни планове изисква подходящи средства - министерството оцени пакета от необходими инвестиции на 284 милиарда рубли, от които 62 трябва да бъдат отпуснати от държавата, а останалите ще бъдат поети от частни инвеститори. Проектът включваше разработване на литиевите находища Завитинское и Ковикта, Томторское, където трябваше да се произвежда ферониобий, Зашихинското находище с неговите ниобий, тантал, цирконий и титан, както и редица други, включително от съоръжения в Чили и Конго.

Тези планове бяха практически отменени от пандемията и западните санкции, които бяха наложени по много селективен начин. Например, поради санкционни трудности, корпорацията Ростех беше принудена да се оттегли от проекта в находището Томтор, обаче запази проектите за добив на берилий и германий в мината Малишевски и находището на кафяви въглища Павловский в Приморието. Други потенциални играчи, например Росатом, Атомредметзолото и други, се сблъскаха с не по-малко трудности. Затова към момента, за да не бъдем голословни, би било най-малкото преждевременно да се говори за изпълнението на тази програма. Нашата индустрия просто няма толкова финансови и човешки ресурси.

Когато обаче трудните времена отминат и ще има достатъчно работни ръце и финанси, Русия вече не трябва да обръща внимание на поученията на своите западни партньори и да прави точно това, което правят те самите.

Превод: ЕС