/Поглед.инфо/ САЩ отдавна знаят, че санкциите, макар и да причиняват големи страдания на набелязаните страни, не носят никаква полза за Америка. Те винаги са предимно просто отмъщение срещу страни, които не успяват да маршируват послушно в крачка с исканията на САЩ.

Трудно е да си в крачка, но към момента на писане има около 44 държави, които в момента са под санкции на САЩ. Този предпочитан американски инструмент се използва за наказване на държави, които не се харесват на Америка.

Причините за това недоволство могат да варират от това да имаш грешни приятели, до измислени нарушения на правата на човека или да имаш избрано правителство, което няма изричното съгласие на правителството на САЩ да управлява хората, които са го избрали. Има твърде много примери за цитиране.

Русия в момента държи рекорда за най-много санкции, наложени срещу дадена страна, повече от 1100 и се множат. Компании, институции и отделни лица и дори предмети, яхти и самолети могат да попаднат в противоречие с недоволството на Империята. Повечето от тези санкции са наложени от началото на конфликта в Украйна преди по-малко от 3 месеца.

Заявеното намерение беше да се опита да се унищожи руската икономика, но както показват всички доказателства, в това отношение санкциите се провалиха грандиозно. Най-вече защото повечето нации знаят кой стои зад войната и не биха се присъединили към антируския разказ или санкциите.

Руската валута и икономика достигат нови висоти, докато близките приятели на империята в Европа са смазани под санкциите, наложени от САЩ срещу Русия. Приятели и врагове трябва да страдат, за да задоволят желанията на Америка.

Съществува „законът за непредвидените последици“, който може да бъде обвинен, но САЩ отдавна знаят, че санкциите, макар и да причиняват големи страдания на целевите страни, не носят никаква полза за Америка. Те винаги са предимно просто отмъщение срещу страни, които не успяват да маршируват послушно в крачка с исканията на САЩ.

Тази уникална американска марка капитализъм на отмъщението не винаги е ограничена до финансови инструменти. Санкциите от 1990 г. срещу Ирак, наложени за греха на продажбата на техния петрол извън допустимите насоки на ОПЕК, доведоха до смъртта на повече от 500 000 иракски деца. Което, според държавния секретар Маделин Олбрайт, си струваше.

Очевидно си струва да се попречи на Саддам Хюсеин да наводни света с евтин петрол и да застраши печалбите на „американските интереси“ в енергийния сектор. Когато дори тези трудности не успяха да приведат Саддам в ред, втората война в Залива през 2003 г. беше необходима, за да спре иракския лидер да продава петрола си в евро.

По-лошо дори от нахлуването в съсед (Кувейт), заплашването на хегемонията на долара, беше непростим грях. Трябваше да се направи пример от Ирак, за да се разубедят други нации да обмислят подобни ереси. Следователно Ирак беше бързо унищожен, двадесет години по-късно някога проспериращата нация лежи в руини и хората й продължават да страдат под американската окупация и санкции. Капитализъм на отмъщението в най-добрия му вид.

Либия, друга някога просперираща и развиваща се страна, се опита да разработи алтернатива на долара, обезпечена със злато динар. Както при Ирак, тази суверенна нация беше разрушена и едно някога функциониращо общество, сега има отворени пазари за роби в столицата си Триполи. Населението продължава да страда, за да могат западните банкери да запазят монопола си върху валутата.

Не че нямаше позитиви обаче, Хилари Клинтън, тогавашният държавен секретар, се разсмя добре. Позовавайки се на Муамар Кадафи, тя каза: „Дойдохме, видяхме, той умря“ и продължи да се кикоти демонично. Студено място в ада очаква бездушната Клинтън, където тя може да се присъедини към гореспоменатата Олбрайт в сравняването на техния рекорд за убити бебета.

Няма давностен срок за отмъщението на Империята. Куба от 1959 г., Иран от 1979 г., Северна Корея от 1952 г. и Венецуела от 2002 г. Всички пострадаха изключително много под продължителната финансова тирания на Запада.

Опитите да се изолират тези страни от глобалната финансова система са в противоречие както със здравия разум, така и с американските интереси. Сближаването и ангажирането с тези страни, дори при различен модел, можеше да донесе много повече полза за Америка.

Това обаче може да изглежда, че насърчава и прощава неподчинението и те служат по-добре като пример за това, което се случва със страни, които не следват определения от Америка „ред, основан на правила“.

Основните цели на американския капитализъм на отмъщението са, разбира се, Русия и Китай. За да разберем омразата към Русия, трябва да се върнем назад, далеч назад към 1815 г. и Виенския конгрес.

Целта на Конгреса беше да създаде новият европейски ред след Наполеоновите войни. Западните капиталисти и банкери никога не успяха да получат никаква сила в Русия. На конгреса Ротшилдови предложиха да поемат дълга на Русия и да управляват икономиката й.

Не глупак, цар Александър знаеше играта и предизвика Ротшилд, той се закле, че никога няма да влязат в Русия. И повече от 100 години не го правеха. Друга черна точка срещу Русия беше, когато през 1917 г. болшевиките не изплатиха значителния дълг към западните банки за Първата световна война. Те смятаха, че дългът, възникнал в една империалистическа война, не се дължи от народа. Жаждата за отмъщение на Империята е от няколко поколения и не се забравя.

През 1989 г., при разпадането на Съветския съюз, западният капитал имаше своя шанс за руската икономика и те пускаха лиги по нея като бесни кучета. Чрез създадените от Запада олигарси те систематично ограбваха руската икономика и нейните огромни ресурси. Десет години те пируваха весело с руския труп.

След това дойде Путин, а те, приемайки го за друг лесно контролиран човек, го пуснаха на власт с благословията на Запада. Но Путин ги пресече, той бързо се възцари над олигарсите и си върна контрола над икономиката.

При Путин Русия се очертава като велика сила, която създава приятели по целия свят. Той показа какво може да постигне една страна, когато постави интересите на своя народ над тези на „американските интереси“ Наистина много лош пример.

Китай по подобен начин също отдавна се противопоставя на опитите на Запада да контролира икономиката му. През дългия век на срама (1850-1949) чужди нации безнаказано експлоатираха и плячкосваха Китай. През 1949 г. с успеха на комунистическата революция империалистите бяха изгонени.

Дори по парите от онова време американските корпорации загубиха милиарди. Това никога не е било простено на Китай. Въпреки безбройните опити да дестабилизира Китай, той категорично отказва да премине към западния неолиберален модел на „финансов капитализъм“. Неговият огромен държавен сектор никога няма да бъде приватизиран, нито пък неговите банки.

И това е настоящият му грях, грандиозният растеж на Китай послужи като пример на други нации за това какво може да направи една икономика при по-добра икономическа система. Това е китайският модел на индустриален капитализъм, който следват други развиващи се нации, с изключение на провалилия се западен неолиберален.

Лош пример в този мащаб изисква крайни мерки и това може да включва започване на пожар в Азия, за да спре Китай военно. Само неуспехът им да съберат достатъчно азиатски съюзници вероятно вече е предотвратил това. Ролите са се разменили в китайско-американските отношения.

Сега Китай държи всички карти. Ако Китай пожелае, той може да затвори американската икономика за една нощ, или като изхвърли своите доларови запаси, или не им продаде всичко необходимо, за да функционира икономиката им. Китай обаче е преди всичко прагматичен, неговият търговски модел предпочита всички нации да бъдат проспериращи, включително Америка.

Засега Китай няма да си навреди, за да навреди на Америка. Но това може да се промени: ако е така, Америка ще получи урок по капитализма на отмъщението отвъд това, което би могла да разбере.

Една стара поговорка гласи: „Когато търсиш отмъщение, копай два гроба“. Това никога не е било по-вярно, отколкото е сега. Свидетели сме на безпрецедентно ниво на сътрудничество между държави от цял свят. Скорошни срещи с Мадуро от Венецуела, посещение в Иран, Турция, Алжир, Фернандес от Аржентина на посещение в Китай, Болсонаро от Бразилия на посещение в Русия. Само няколко от много повечето вероятни връзки, които са изковани.

Общото е, че всички те са изключителни за САЩ. Икономическите блокове в Централна Азия, Африка и Латинска Америка се развиват независимо от американското влияние. Това е в очакване на света след долара, след МВФ, който бързо наближава. Скоро Америка няма да може да налага своя капитализъм на отмъщение, поне не финансово.

Безпрекословната злоупотреба в Америка с хегемонията на долара не я накара да изглежда силна. Напротив, това я кара да изглежда дребнаво, малоумна и злобна. Все по-отслабващата Америка може скоро да почувства какво е отмъстителният капитализъм. Когато му дойде времето и стане, може само да се надява, че останалата част от света е по-прощаваща.

*Д-р Еймън Маккини е известен синолог (китаевед) с повече от 40 години опит в китайските външни работи и бизнес. Основател и изпълнителен директор на CBNGLOBAL - компания, която менажира 300 големи китайско-чуждестранни проекта. Живее в КНР.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели