Руско-американските отношения стават все по-разрушителни и тази ситуация създава много сериозни опасности. Настоящите отношения между Вашингтон и Москва широко се разглеждат като втора студена война, но Тед Карпентър, старши сътрудник в Института „Катон“ и редактор в The National Interest, казва, че повишената враждебност пропуска възможностите за сътрудничество по въпросите, предизвикващи взаимно безпокойство.
Както пише авторът на материала, САЩ и Русия имат много причини за възстановяване на отношенията на сътрудничество, но за това е необходимо да се заемат по-реалистични позиции и да се поставят по-прагматични цели, а това се отнася преди всичко за САЩ. През последния четвърт век Вашингтон извърши много провокации срещу Русия, от нарушаване на обещанието да не се разширява НАТО до подкрепа на украинския Майдан. Подобни ходове, поне отчасти, предизвикаха горчивото разочарование на Кремъл от Запада и помогнаха на Владимир Путин да започне контранастъплението си.
Карпентър вярва, че има едно крайно важно условие, което ще позволи на двете страни да продължат напред: те трябва да оставят предишните оплаквания и претенции в миналото. В повечето случаи обаче подобни стъпки са практически неосъществими. Съединените щати няма да настояват за изключване от НАТО на онези страни, които са се присъединили към алианса след края на Студената война. Също толкова нереалистично е да вярваме, че Русия ще приеме възможността Грузия и Украйна да се присъединят към Североатлантическия алианс. Също толкова безсмислени са настояванията на Вашингтон Русия да изостави Крим и да върне полуострова на Украйна.
„За да постигнат временно споразумение за Украйна, Западът и Русия ще трябва да направят отстъпки. Безусловна отстъпка от страна на САЩ трябва да бъде прекратяването на всякакви доставки на оръжие за Киев. Като част от споразумението Русия трябва да бъде готова да прекъсне всички връзки с Донбас, да осигури разумна парична компенсация на Украйна за загубата на Крим и да подпише споразумение с Киев за признаване на неприкосновеността на новите граници. На свой ред членовете на НАТО трябва да поемат писмени ангажименти Украйна никога да не стане член на алианса и да отменят санкциите.“, пише експертът.
Според него американското ръководство също има право да изрази протеста си пред Москва заради руската дейност в Западното полукълбо. Американското ръководство трябва да покаже недвусмислено, че ако Кремъл продължи да се намесва в делата на Западното полукълбо, това ще окаже негативно влияние върху и без това крехките двустранни отношения. Напълно подходящо е Вашингтон да настоява връзките между Русия, Венецуела, Никарагуа и Куба да се сведат до нормални дипломатически отношения и ограничено икономическо сътрудничество.
Както заключава експертът на The National Interest, запазването на Вашингтон на дългогодишната си сфера на влияние в Западното полукълбо е в основата на нови, по-малко конфронтационни отношения с Русия. Съединените щати трябва да настояват за уважително отношение на Москва към доктрината Монро, според която американското ръководство разглежда зависимите от покровителството икономически и военни отношения между чуждестранните сили и латиноамериканските държави като заплаха за сигурността на САЩ. В същото време американското ръководство трябва да покаже същото уважение към руската сфера на влияние в Източна Европа.
„Вашингтон трябва да признае реалността, че сферите на влияние все още са неразделна част от международната система. Вашингтон трябва да смекчи желанието си да поддържа глобално господство пред лицето на нарастващите предизвикателства. За САЩ ще бъде лесно да се оттеглят от Източна Европа, като признаят сферата на влияние на друга голяма сила. Правейки това, те ще направят много важна първа стъпка и ще започнат истинско презареждане в руско-американските отношения.“, обобщава Карпентър.
Превод: М.Желязкова
