На входа на гробището Гиийн Ууд в Бруклин е спуснато американското знаме. За 180-годишната история звездно-раирания флаг е спуснат наполовина тук не за първи път, но никога това не е продължавало толкова дълго, пише The Daily Telegraph.
„Изминаха седем седмици и не знаем кога ще бъде правилно да го вдигнем отново, казва за изданието Ерик Барна, заместник-председател на гробището - Не мога да си представя, че това ще се случи в близко бъдеще.“
В Грийн Ууд се намира един от четирите крематориуми, обслужващи Ню Йорк, превърнал се в епицентър на коронавирусната епидемия в Америка. И тежестта на последствията от епидемията се усеща особено остро тук.
За два месеца в града са загинали над 16 400 души, което е безпрецедентно след последната пандемия от 1918 година. Междувременно САЩ като цяло бързо се приближават до мрачния етап от 100 хиляди смъртни случая, което е най-висок показател в света.
В разгара на априлската епидемия почти на всеки две минути е умирал един нюйоркчанин - повече от 800 на ден, четири пъти над нормалната смъртност. Въпреки факта, че броя на смъртните случаи започна да намалява, погребалните домове и крематориумите са пренаселени и те „полагат големи усилия, за да се справят с огромното количество натрупана работа“, отбелязва изданието.
Поради факта, че погребението се превърна с кратка 10-минутна процедура без свещеник, приятели и физически контакт, много семейства предпочитат да кремират своите близки. Те се надяват, че ще успеят да проведат нормална погребална церемония по-късно, когато се премахнат ограниченията, обяснява Барна.
Междувременно, Грийн Ууд е буквално претоварен с заявки. Преди коронавирусът тук се провеждаха около 65 кремации седмично, сега техният брой надхвърля 150. „И това като се има предвид лимита. Ако не беше, тогава въз основа на търсенето вероятно щяхме да извършваме 300-400 процедури", каза заместник-председателят на гробището.
Броят на погребенията също нараства от 20 на 40–45 седмично. „Преди коронавируса можеше да ни се обадите сутринта, а следобед вече имате услугата, спомня си Барна. - Но на 22 март нещо сякаш щракна. След една нощ нашите телефони започнаха да се скъсват от разговори.“
Много бързо следващите пет седмици бяха предварително планирани предварително. „Единственият път, когато нещо подобно се е случило с Грийн Ууд, е било при испанския грип от 1918 г., който, разбира се, никой от нас не си спомня, казва той. - Очаквахме най-лошото след атаката на 11 септември. Казаха ни да се подготвим за стотици погребения, но всъщност нищо подобно не се случи, защото имаше проблеми с намирането на останките."
Гробарите и операторите на крематориумите работят 16 часа на ден, седем дни в седмицата, за да се справят с натоварването, което, както изглежда, все още не отслабва. Градските власти дори спряха правилата, регулиращи качеството на въздуха, така че телата в крематориумите да се изгарят денонощно, обръща внимание The Daily Telegraph.
Операторите на крематориума понякога спят на работното си място, като не виждат смисъл да се отправят на дълъг път към дома, за да се върнат скоро отново. Един от тях, Али Мивад, нарича работата си „смазваща“ и „уморителна“. Той се надява на картонени ковчези, които горят много по-бързо от лакираните дървени, спестявайки много необходимо време.
Преди работа Мивад се облича в защитен костюм, очила и ръкавици. Операторът дезинфекцира всичко, след като всеки ковчег бъде изпратен във пещта. Според него той не може да си позволи да рискува и да зарази деветмесечната си дъщеря, страдаща от астма.
Съединените щати имат строги закони, които защитават личната информация за пациента. Това означава, че в крематориума не е разрешено официално да съобщава дали човек е починал от коронавирус.
„Собствениците на погребални бюра идват с ковчези и просто казват: „Това не е в документите, но внимавайте с тези“ и посочват в списъка хората, за смъртта на които се подозира COVID, казва Барна. Това е наистина безумна система."
Ограниченото пространство в гробищата създава допълнителен проблем за погребалните домове. Някои от тях съхраняваха торбите за тела преди погребението в стаите за гледане и в параклисите.
Миналия месец наети камиони бяха открити близо до погребален дом в Бруклин, в който имаше около 100 разлагащи се тела. Собственикът Андрю Кликли казал на пристигналата полиция, че няма къде другаде да постави починалите: „Изчерпал съм мястото“.
Градските власти съхраняват телата в над 30 хладилни камиони на паркинга в района на парка Сънсет. За известно време те погребаха временно починалите от епидемията на остров Харт в Бронкс, където отдавна получават непотърсени тела. Те обаче трябваше да спрат тази практика, след като изображенията на масовите гробове предизвикаха публичен протест.
За семействата на жертвите претоварената система превърна вече болезнения траур във вид мъчение. Някои смятат, че смъртта на техните близки се разглежда като обикновена статистика.
„Всичко се свежда до цифри, казва социалният организатор Алекса Авилес, застанал до наскоро инсталирана табела за обяви до гробището. - Тук има недоволство, защото имената на тези хора не се посочват, снимките им не се показват. Особено тези, които принадлежат към тъмнокожата общност."
Под думите „Да назовем изгубените“ на английски, испански, арабски, урду и китайски език, някой прикачи снимка на тричленно семейство, всички чиито членове умираха един след друг в рамките на няколко дни. Тук е приложено изображение на собственик на местен магазин, който явно е обичан от клиентите. До него е стихотворение, което ученичка е посветила на покойния си учител.
„За нас това е начин да скърбим колективно, обяснява Авилес, който излезе с тази идея, след като загуби четирима членове на семейството си. Това е, от което вирусът ни лиши.“
Превод: М.Желязкова
