Съобщава се, че председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън е обърнал курса и е подкрепил пакета за помощ през Камарата отчасти защото по време на брифинги на разузнаването той е „повярвал на информацията“, че без „смъртоносната помощ“ „Владимир Путин ще продължи да марширува из Европа, ако му бъде позволено".
"Мисля, че той може да отиде в Балтика следващия път. Мисля, че той може да има конфронтация с Полша или някой от нашите съюзници в НАТО", каза той.
Това, че Украйна е трамплин в похода на Русия през Европа, отдавна е ключов аргумент в оправданието на продължаващата помощ за Украйна. Джонсън не трябваше да повярва в това толкова лесно. Освен маловажния въпрос дали Русия изобщо има способността да нахлуе в Европа и да се включи във война с цялото НАТО, няма доказателства, че това е намерението на Путин.
Посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит каза на 2 април, че „наистина иска да е ясно“, че „в момента нямаме индикатори или предупреждения, че руска война е неизбежна на територията на НАТО“.
Историческите данни също не показват, че воденето на война срещу НАТО и завладяването на Европа някога са били намерението на Путин. Твърдението на Путин, че решението за започване на война е било мотивирано от необходимостта от сигурност Украйна да не се присъедини към НАТО, беше потвърдено от служители на НАТО и Украйна.
Давид Арахамия, който ръководи украинския преговарящ екип на преговорите в Истанбул, казва, че Русия е била „готова да прекрати войната, ако ние... се ангажираме, че няма да се присъединим към НАТО“.
Украинецът Володимир Зеленски нарече обещанието да не се присъедини към НАТО „първата фундаментална точка за Руската федерация“ и каза, че „доколкото си спомням, те започнаха война заради това“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро призна, че „обещанието [за] прекратяване на разширяването на НАТО... е предварително условие за ненахлуване в Украйна“.
Когато НАТО отказа да обсъди подобно обещание, Путин „влезе във война, за да попречи на НАТО – повече НАТО – да се доближи до неговите граници“. Столтенберг заключи, че „Путин нахлу в европейска държава, за да предотврати повече НАТО“.
Ако Украйна беше член на НАТО и се опита да си върне Крим с военни средства, тогава Русия и НАТО можеха да се окажат във война.
Ако Путин влезе във война, за да предотврати този сценарий и да избегне война с НАТО, както той заявява няколко пъти, тогава изглежда няма да има смисъл той да започне война срещу Украйна като трамплин към войната срещу НАТО.
Но освен въпроса дали Джонсън е трябвало да бъде убеден в необходимостта да се помогне на Украйна, стои въпросът дали 61 милиарда долара ще осигурят помощта, която е предназначена да даде.
Има пет неща, които пакетът от помощи няма да направи за Украйна. Няма да осигури достатъчно пари. Няма да осигури така необходимите оръжия, нито ще ги достави навреме. Няма да осигури още по-необходимите войски. И няма да осигури победа.
Въпреки че 61 милиарда долара са огромна сума пари, те не са достатъчно големи, за да победят Русия. Украйна постигна малко, освен загубата на човешки живот и най-модерните оръжия по време на централната си контраофанзива, когато получаваше дори повече.
„61 милиарда долара няма да променят изхода от тази война“, каза Николай Петро, професор по политически науки в Университета на Родос и автор на „Трагедията на Украйна“, пред The American Conservative.
„За да се промени резултатът, са необходими много, много повече пари. Колко още? Знаем, защото самото говорене за това е едно от нещата, които накараха ръководителя на украинските въоръжени сили Валери Залужни да бъде уволнен през февруари", заяви той.
"В интервю през декември 2023 г. Залужни посочи, че само 61 милиарда долара няма да са достатъчни за освобождаването на цяла Украйна. Това, каза той, ще изисква пет до седем пъти по-голяма сума, или 350-400 милиарда долара. Съществува допълнителна опасност бъдещите пакети от помощи да бъдат по-малки".
Дори и парите да бяха достатъчни, те нямаше да осигурят на Украйна оръжията, от които се нуждае, защото оръжията не са налични за закупуване. Пенсионираният полковник от американската армия Даниел Дейвис, старши сътрудник в Defense Priorities, е съгласен, че 61 милиарда долара „са сравнително малко по отношение на общата нужда“.
Но Дейвис добавя, че „дори да получите парите, няма да имате толкова артилерийски снаряди, ракети за прехващане за противовъздушна отбрана."
"Не можете да направите артилерийските снаряди по-бързи от нас в момента. Това е въпрос на физически капацитет: ние не можем да го направим", каза той.
И дори ако Западът можеше да произведе оръжията, остава въпросът дали биха могли да ги доставят на Украйна навреме. Пенсионираният полковник от военновъздушните сили на САЩ Брус Слоутър, който е служил като аташе в американското посолство в Москва и е прекарал 25 години, работейки по правителствени задачи в Русия и Украйна, е съгласен, че има „неспособност да се произвеждат оръжия, които вече са били използвани във войната “, но добавя, че „всяко допълнително финансиране за Украйна ще отнеме много месеци, ако не и година или повече, за да има някакъв ефект на бойното поле.“
А това може да е твърде късно, ако Русия започне лятна офанзива, както някои очакват.
Дори ако Западът можеше да предостави на Украйна оръжията навреме, „големият проблем за Украйна“, казва Дейвис, не е предоставянето на оръжия, а „проблемът с живата сила“.
Загубите на Украйна на бойното поле, до смърт и наранявания, оставиха Украйна с по-голям проблем с човешката сила, отколкото проблем с артилерията.
Близък сътрудник на президента Зеленски каза пред списание TIME в интервю, публикувано през ноември 2023 г., че дори САЩ да дадат на Украйна всички необходими оръжия, те „нямат хората, които да ги използват“.
Поради всички тези причини пакетът от помощи от 61 милиарда долара няма да осигури обещаната победа. Единственото нещо, което ще направи, е да продължи войната и да продължи загубата на украински живот и земя.
„61 милиарда долара няма да променят изхода от тази война, която сега решително се обръща в полза на Русия“, каза Петро пред TAC.
Най-доброто, което пакетът от помощи може да направи, каза Анатол Ливен, директор на Програмата за Евразия в института Куинси, каза на TAC е „да помогне на Украйна да защити съществуващите си линии – но не и да гарантира, че ще може да го направи успешно".
"Това, което няма да направи, е да даде възможност на Украйна да пробие руските линии и да си върне територията, която Украйна е загубила", заяви той.
"Предвид силата на руската отбрана и дисбаланса на числеността и боеприпасите в полза на Русия, това изглежда невъзможно от военна гледна точка за украинците", каза Ливен.
Въпреки че пакетът от помощи „е изключително малко вероятно да има някакво значимо въздействие върху евентуалния изход от войната“, каза Александър Хил, професор по военна история в университета в Калгари, пред TAC, той „със сигурност ще удължи кръвопролитието“.
Джефри Робъртс, почетен професор по история в Университетския колеж Корк, е съгласен, че помощта просто ще „удължи агонията на Украйна“. Той каза на TAC, че „Украйна ще загуби повече хора, повече територия и жизнеспособността си като независима държава“.
„Това решение само ще удължи агонията на Украйна и Европа“, каза пред TAC Ричард Сакуа, професор по руска и европейска политика в университета в Кент.
Но той добави: „Това също така повишава залозите и тласка света още една крачка към катаклизъм, какъвто никога не сме виждали. Сега е моментът да започнем деескалация и да очертаем какво би било необходимо, за да започнем някакъв дипломатически процес."
Хил каза, че ако САЩ искат да помогнат на Украйна, „това би настоявало за смислени преговори, които ще включват не само територия, но и бъдещия характер на отношенията Украйна-НАТО, с цел да се улесни траен мир“.
Робъртс се съгласи и добави, че 60-те милиарда долара ще бъдат по-добре изразходвани за „подпомагане на следвоенното възстановяване на Украйна, а не за нейното по-нататъшно ненужно унищожаване в преследване на прокси войната на Запада с Русия“.
Опитвайки се да помогне на Украйна, пакетът от помощи всъщност ще удължи нейната трагедия.
Превод: СМ
