/Поглед.инфо/ Съединените щати привличат други държави във военна конфронтация, защото, както винаги, самите те са готови да седят зад океана и отново да си стоплят ръцете на войната. Историята на САЩ дава два ужасни за Европа примера, когато кръвта, пролята на чужди фронтове, се превръща в потоци злато, които запълват Форт Нокс, американският капитал с военни поръчки . Икономиката на САЩ винаги е забогатявала от чужда кръв.

Америка успява да влезе в Първата световна война навреме: американските войници избягват от най-кървавите битки от 1914-1917 г., а през есента на 1918 г. се оказа, че вече няма нужда от мащабно военно участие на американците. И в същото време средният годишен доход на американските корпорации през годините на войната е с почти 5 милиарда долара повече от средния годишен доход за предвоенните три години. По-подробно, да речем, обикновена акция на “Американската вълнена компания” носи 6% печалба през 1915 г. и 55% през 1917 г. Един тон въглища само през 1917 г. носи 7 пъти повече печалба от година по-рано. Приходите от общия дял на “Бетлеемска стоманена корпорация”, втората по големина стоманодобивна компания в САЩ се увеличават до 286%. През годините на войната броят на милионерите в Америка се утроява и САЩ се превръщат от длъжник на европейските банки в техен кредитор. До края на войната Европа дължи на САЩ астрономическата сума от 15 милиарда долара по тогавашния курс, плюс най-големите железопътни и параходни комуникации, електроцентрали, мини и друга инфраструктура в Южна Америка, собственост на европейски компании, преминават къв северноамериканците.

Втората световна война допълнително изостря зависимостта на Европа от САЩ. Те стават собственик на 60 процента от индустриалните мощности на капиталистическите страни, а делът им в световния износ скача от 14 на 33 процента. Износът на американски стоки за воюващите страни допринася за концентрацията на около две трети от световните златни резерви в Съединените щати до края на войната.

Не само световните войни, но и местните войни носят печалба на Вашингтон – в началото на 50-те години на миналия век намесата на САЩ в Корея осигурява 40 процента индустриален растеж върху военните разходи на правителството, които се почти се учетворяват пъти. Броят на войните, водени от Съединените щати по света, вече надхвърля триста. Само Китай, от Боксерското въстание в началото на ХХ век до Корейската война, е бил нападнат от американската армия шестнадесет пъти. Американските войски днес са разположени в 177 страни от 195 и наброяват повече от 300 хиляди. Нищо от това не е новина. Новината е, че може да се каже, че Джо Байдън вече е обявил датата за следващата война.

Така наречената среща на високо равнище на демокрациите ще се проведе на 9-10 декември тази година. Държавният департамент публикува списък от 110 държави, поканени да участват в това събитие. Русия не е в списъка, нито Китай, но... Тайван е поканен да участва в срещата. И това е грубо нарушаване на суверенните права на КНР върху китайския остров, който се превърна в убежище за членовете на “Гоминдана”, които са победени в гражданската война в Китай.

Китай реагира незабавно. Джу Фънлиан, прессекретар на Държавния съвет на Китайската народна република, каза: „Ние категорично се противопоставяме на всяка форма на официален обмен между Съединените щати и Тайван“. Политиката на "един Китай" се превръща в норма на международната комуникация, включително за САЩ, които установяват официални дипломатически отношения с Пекин през 1979 г. и късат официалните отношения с Тайван. Въпреки това през същата 1979 г. САЩ приемат Закона за отношенията с Тайван, който задължава Вашингтон да помогне на Тайван да се защити. Съединените щати продължават да доставят оръжие на острова.

Доналд Тръмп е първият, който забива клин в отношенията с Китай по въпроса за Тайван. В нарушение на установената практика през декември 2016 г. той разговаря по телефона с тайванския президент Цай Инвен, демонстрирайки, че Америка „може да направи всичко“. А Байдън каза, че САЩ ще защитят Тайван в случай на конфронтация с Китай. Сега, според експертите, ако "Срещата на високо равнище на демокрациите" се проведе с участието на Тайпе, може да се заложи на пълномащабна военна конфронтация между САЩ и Китай.

Западните медии сега обсъждат списъка на поканените, изненадани, че съюзниците на САЩ от НАТО Унгария и Турция не са включени в него, както и Египет, Сингапур, Тайланд и Виетнам. От Близкия изток са поканени само Израел и Ирак, но не и Саудитска Арабия, Йордания, Катар и ОАЕ. Изглежда, че Вашингтон не се интересува от събирането на пълния списък съюзници. По-важни са тези, които са готови да отидат да защитават демокрацията на Пентагона под знамето на "свободата на корабоплаването" в Тайванския проток. А Вашингтон ще им помогне със заеми, оръжия, инструктори, британски многоцелеви ядрени подводници, както на Австралия. И САЩ трябва да побързат, защото „времето на забавяне на КНР между траекторията на относителната икономическа мощ на държавата и траекторията на нейното военно и териториално влияние“ се оказва неочаквано кратко за Вашингтон, както пише “Азия Таймс”.

През ноември Си Цзинпин нарече политиката на САЩ спрямо Тайван „игра с огън“ и начерта „червена линия“. Американската покана на тяхната "среща на демокрациите" от Тайван означава, че опасната игра продължава.

Междувременно през последните три десетилетия Народоосвободителната армия на Китай разширява флота си от изтребители от пето поколение, самолетоносачи, атомни подводници и модернизира системата за командване и управление и разузнавателната служба. С най-големия морски флот в света и най-модерните кораби на бреговата охрана, които превъзхождат бойните способности на съседните държави, Китай разширява присъствието си в Индийско-Тихоокеанския регион, изтласквайки САЩ оттам.

Китайските противокорабни балистични ракети (“убийци на самолетоносачи”) правят безнадеждно всяко нахлуване от море. А новите възможности на хиперзвуковите ракети умножават опасността от асиметричен отговор от страна на Китай. Крайната цел на Китай е да спечели всяка война, без да участва в голяма битка, което прави всяка потенциална намеса на САЩ за „защита“ на Тайван твърде скъпа за Америка. Дали Байдън ще вземе това предвид, когато говори на "Срещата на високо равнище на демокрациите", означава дали срещата ще се превърне в отправна точка за отприщване на най-големия военен конфликт след Втората световна война.

Превод: В. Сергеев