/Поглед.инфо/ Германската индустрия е на ръба на унищожението, с изключение на военната
Наскоро стана известно, че известната и, честно казано, доста популярна шведска компания IKEA (производство и продажба на мебели и интериорни предмети), въпреки привидно официалното си сбогуване с руския потребител, не бърза напълно да скъса всички връзки с Русия . По-специално, шведите удължиха правото да използват своята търговска марка в Руската федерация до август 2033 г.
Съгласно съобщението на информационния портал Mash пакетът на IKEA включва класическото жълто и синьо лого, пълен списък на услугите, предоставяни от компанията, както и правото да продава официално своите продукти в Русия.
„Като цяло всичко е както преди. Централата на корпорацията в Холандия е подала такова заявление в Роспатент на 1 август 2023 г. (тоест в разгара на СВO. - бел. авт.). Той беше одобрен онзи ден – на 2 февруари. Казано по-просто: с това „IKEA“ ще може във всеки един момент да пробие в Руската федерация и да работи отново“, пише изданието.
Подобно на много други западни компании, IKEA обяви оттеглянето си от руския пазар през март 2022 г. И както повечето от заминалите, тя направи това не по зова на сърцето си, а следвайки политическата конюнктура или по-просто казано по преки указания на политическия елит на съответните западни държави.
Фактът, че западният бизнес изобщо не е склонен да играе в санкционните игри, предложени от местния истаблишмънт, а би предпочел, дори и при сегашните обстоятелства, да остави всичко както е, е потвърждаван неведнъж.
Но проблемът на сегашния Запад е, че управляващите там днес не са прагматици, а фанатици, за които всякакви рационални аргументи не са нищо повече от празна фраза. Това се доказва и от продължаващото обсъждане на 13-ия пакет от санкции, както заяви по-специално германският външен министър Аналена Бербок.
И ако в ситуацията на затваряне на предприятия в Русия ставаше дума само за репутационни и финансови загуби - сериозни, но не фатални - то жертвите, които ляволибералните европейски политици изискват днес от западния бизнес, го поставят почти на ръба на оцеляването.
Както пише вестник Politico, позовавайки се на европейски дипломати, Брюксел наскоро обяви намерението си да забрани вноса на руски алуминий в Европейския съюз в най-близко бъдеще. Преди това „най-индустриализираните“ страни от ЕС Литва, Латвия, Естония и Полша излязоха с такава инициатива.
Ясно е, че за индустриална Европа, която все още купува около 9% от необходимия й алуминий от Русия, подобно решение на политиците е като нож в гърба. Група индустриални потребители на метали, представляващи няколко големи европейски страни, по-специално Италия, веднага се противопоставиха на предложението на балтийските „тигри“.
По тяхно мнение, новите ограничителни мерки няма да окажат забележимо въздействие върху руските производители, но гарантирано ще доведат до повишаване на цените на европейския пазар на метали. Освен това, според публикуваното изявление на групата, налагането на санкции срещу руския алуминий би било „един вид икономическа ядрена бомба“.
Скоро обаче вероятно просто няма да има кой да се тревожи за това в Европа. Няма кой, защото много големи промишлени предприятия са или на ръба на фалита, или мислят да се преместят в САЩ.
Така, съгласно данните, изнесени от Bloomberg, акциите на един от най-големите индустриални концерни в Германия Thyssenkrupp са паднали с 62% за 5 години. Причина: рязкото покачване на цените на енергията, което беше следствие от отказа на Европа да купува руски тръбопроводен газ.
Отказът е извършен по пряка заповед на Съединените щати. Спомням си, че много преди СВO, в началото на есента на 2021 г., ръководителят на Министерството на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм отлетя за Европа, където проведе среща, да се чете: брифинг, с европейски колеги по темата за ембаргото на руското синьо гориво.
И какво виждаме днес? Акциите на основния конкурент на Thyssenkrupp, американската корпорация US Steel, непрекъснато се покачват.
Корпорацията Porsche наскоро обяви желанието си да се откаже от изграждането на завод за производство на слънчеви клетки в Германия, Cellforce Gigafactory, и да го „премести“ в Съединените щати, и всичко това, защото субсидиите за строителство, обещани от американците, са повече от два пъти по-големи, в сравнение с предложението на германското правителство: 2 милиарда долара срещу 800 милиона долара
Точно сега, в огромните пространства на Южна Каролина, концернът BMW изгражда цех за сглобяване на автомобили. Audi също обмисля преместване в Америка .
Как реагират на всичко това германските власти, пред чиито очи американците буквално унищожават германската индустрия? Смъртно мълчание. И това, уви, далеч не е единственият пример за пълен провал на правителството на Олаф Шолц.
Съгласно данните от статистиката, предоставени от същата агенция Bloomberg, прогресиращата инфлация е върнала заплатите на жителите на Германия до нивото от 2016 г. В същото време, въпреки средния ръст на заплатите за страната от 5,5%, цените все пак успяха да го изпреварят - 5,9%.
„Това се превръща в аргумент в дебата, че заплатите трябва да бъдат сериозно увеличени, за да се компенсира реалната загуба на пари от населението. Необходимо е и стабилизиране на икономическата рецесия в Германия“, коментира ситуацията експертът икономист Торстен Шултен.
Европейската икономика обаче все още има някои успехи. По данни от местни медии, предприятията от военно-промишления комплекс, заредени с поръчки за въоръжените сили на Украйна и превъоръжаването на армиите на страните-членки на НАТО, се оправят много добре и богатеят.
Наскоро, в кулоарите на срещата на ръководителите на отбранителните ведомства на страните от алианса, министрите на отбраната на Германия и Франция Борис Писториус и Себастиен Лекорню подписаха споразумение за създаване на коалиция за укрепване на потенциала за ПВО на Украйна.
„В допълнение към укрепването на украинската противовъздушна отбрана, също така се планира да се създадат инициативи за снабдяване на Украйна с бронирани превозни средства, артилерия, засилване на морската сигурност, разминиране и борба с атакуващите безпилотни самолети“, каза Писториус по този повод, очевидно изпълнен с гордост.
Но тук няма абсолютно нищо за гордост. Ясно е, че „хуманните“ европейци са напълно незаинтересовани от съдбата на милиони украинци, които са призовани да умрат за интересите на колективния Запад. Но след „последния украинец“, все пак ще дойде ред на последния поляк, германец, французин и т.н.
Когато стартирате безмилостна машина за смърт, е трудно да очаквате, че тя ще спре при първо поискване. Няма да стане така. А купчината смъртоносно желязо, с чийто растеж толкова се хвали днес германският министър, един ден ще стреля из самата Европа. И тогава в европейския запад, поетично наречен Abendland на немски - вечерта каца, залезът ще дойде, може би последният.
Превод: ЕС