/Поглед.инфо/ /Клиополитически анализ/
С гласуването за импийчмънт на президента Доналд Тръмп в Камарата на представителите Демократическата партия на САЩ спечели последната си психо-политическа битка срещу него. Прекият яростен парламентарен сблъсък между демократи и републиканци продължи 10 часа. След това говорителката на Камарата Нанси Пелъси обяви, че се открива процедура по отстраняване на действащия президент от длъжност.
Тази процедура се извършва за трети път в историята на САЩ. Сега обаче, резултатът от нея бе предрешен, тъй като окончателното решение за импийчмънт на президента се взема от Сената, в който мнозинство имот съпартийците на Д.Тръмп - републиканците. Затова към този, иначе много важен политически акт, светът извън САЩ следи с едва скривана досада : „ много шум за нищо”…Така, на 5 февруари 2020 г. се случи очакваното решение - Сенатът с републиканското мнозинство в него прекрати процедурата. Демократите също очакваха този резултат, но но бяха сигурни,че това силно ще подкопае авторитета на Д;Тръмп и ще отслаби позициите му в предстоящите през есента президентски избори в САЩ.
Грешка! Президент като Доналд Тръмп Съединените щати не са имали поне от началото на ХХ век. А може да се окаже, че изобщо не са имали такъв в тяхната история.
Това ще покаже бъдещето! Но сега всички негови врагове, които никак не са малко - и в САЩ, и в целия останал свят - се надяват той да не спечели втори мандат като президент.
Някой ще попита: защо „врагове”, а не опоненти. Отговорът ще намерим както в близкото, така и в далечното историческо минало не само на САЩ : политици като Д.Тръмп нямат опоненти, а само врагове . Но нека не забравяме - и много предани привърженици – факт,който отново и отново ни връща към проблема за ролята на личността в хода на общественото развитие.
* * *
1/ Сегашният американски президент - именно като президент – е нестандартна личност. Просторек, еднакво арогантен във и извън собствената си родина, съвършено неосведомен за света извън нея и опасно непредвидим в действията си той постъпателно руши установения преди четири десетилетия от Р.Рейгън и М. Тачър нов световен ред на неолиберализма. Но този ред вече се изхаби и бавно умира.
Като президент Д.Тръмл е рядко изключение в политическата практика на Съединените американски щати – до този момент той изпълни почти всички свои предизборни обещания.
В същото време той е закономерен продукт на онзи американски бизнес, който е пряко свързан с реалната икономика. А типичните му национални особености, които формират образа на американския патриот.
След три години престой на Д.Тръмп в Белия дом все по-малко са тези, които го приемаха за едно забавно политическо недоразумение, случайно попаднало на високия пост. Но сега, след неуспешния опит за импийчмънт, вече стават застрашително много другите – тези, които го смятат за опасен, непредвидим авантюрист. Те още по- яростно го ненавиждат .
Тук му е мястото още веднъж да се отбележи, че Д.Тръмп е много сериозно явление в американската политическа история , както е сериозна и каузата, на която той се е заел да служи. А тази кауза е велика както за САЩ като държава, така и за нейното население: американският народ да се превърне в американска нация. Тази цел е разделял политическия елит на Щатите на три големи групи : на такива, които смятат, че това няма да стане никога, защото такава е дълбинната същност на тази държава; други смятат, че дори да може, в нея не бива да има титулна нация, защото това ще сложи край на нейното велико призвание да бъде убежище за тези които бягат от враговете си или от глада. Но трети смятат, че това е не само възможно, но е и необходимо. Иначе САЩ ще превърнат в един демографски балон непрестанно напомпван ат мексиканския юг, който рано или късно ще гръмне. Д.Тръмп е от тази порода щатски политици.
И ако доживее да изкара двата полагащи му се президентски мандата светът един ден ще говори за „ епохата Тръмп”, защото тогава светът ще бъде друг – много по-различен от сегашния…
Разбира се, трудно е да се повярва в това при истеричната ненавист към Д.Тръмп от страна на неолибералите от всички сортове и породи, които смятат нациите за вредна отживелица, а държавната намеса в икономиката - за непростим грях : от коравите европейски
политически лидери, през угрижените еколози та чак до …крехките холивудски актриси.
Но, без шеги, нещата са сериозни! Истеричната омраза към настоящия американски президент е бе безпрецедентна по своята дълбочина. И други президенти на тази могъща държава са били мразени, но случаят с Д.Тръмп е различен. Той пое своя висок пост в разломен исторически момент сега, когато коренно се променя парадигмата, определяща и системата, и структурата на обществото. Това е периодът на прехода от неолибералната към неоконсервативната парадигма. И със своите възгледи Д.Тръмп се оказа най-подходящата фигура за президент на САЩ – на точното място и в точното време.
Завършва цикъла на господство на буржоазния неолиберализъм и започва цикъла на неоконсерватизма. Либерализмът и консерватизмът са не само форми на цялостната обществена практика на модерната епоха; те са идейни течения в политическата наука, но и цялостен мирогледна система от ценности на техните привърженици.
Дълбочината на техните различия се променя според промените в обществото, но никога не изчезват напълно.
Този факт бе и продължава да бъде упорито пренебрегван от много критици на капитализма. Напълно погрешно е мнението, че когато над капиталистическата система надвисва смъртна опасност буржоазната класа прекратява своите противоречия и действа срещу враговете си като монолитно цяло. Съвременният яростен сблъсъклучаятмежду неолиберализма и модерния консерватизъм сега, когато се извършва цикличната замяна на единия с другия, убедително доказва това. И то особено личи при сегашните остри противоречия между традиционните партии в САЩ - Републиканската и Демократическата. А предаността към тези две партии води техните привърженици до една и съща грешка : да приемат господството но своя за вечн.А всъщност, от възникването на тези две идейни политико-икономически идейни течени от възникването им през епохата на европейското просвещение до ден днешен имат своите цикли на господство и упадък.
Сега светът навлиза в цикъла на господство на консерватизма. Сега завършва цикъла на неолиберализма, започнал в капиталистическата система веднага след Втората световна война. Той изпада днес във все по-дълбока криза.
Крайният индивидуализъм, проповядван от идеолозите на неолиберализма преминава в агресивен егоизъм, а пълното отхвърляне на всякакви форми на колективно съжителство между хората правят неприемлив за една социална общност , която се стреми да се превърне в единна нация със своя мощна държава.
Да не говорим пък за безчислените религиозни общности, действащи в САЩ благодарение на мощните либерални настроени, господстващи в тази държава дълъг период от началото на нейното възникването. Политически изразител на тези настроения е Демократическата партия.
Сърцевина на нейната идеология е култът към човека като автономен индивид, който само по прагматични, користни причини пребивава в някаква колективна общност. Затова и стремежът към формиране на нация от населението на САЩ не е кауза на демократите. Тя им е неприемлива, защото е вредна .
Каузата на републиканците е точно в обратното; както вече стана дума -Д.Тръмп е войнстващ борец именно за тази кауза. Социалните слоеве, които споделят идеите на неолиберализма са главно представителите на свободните професии, които в САЩ не са никак малко, бизнеса в сферите на услугите и най-вече на едрият финансов капитал, който ненавижда всякакви граници - особено държавните, смятайки ги за абсолютен анахронизъм за съвременния свят. Затова, при яростната съпротива срещу Д.Тръмп става дума за непознаването, а от там и за подценяването на вътрешните системни противоречия на капитализма и за ролята, каквато те играят за неговите кризи. Особено за кризите на неговия североамерикански вариант.
Защо това е така ?
Отговор на този въпрос ни дава историята на Съединените щати - от сътворяването им до ден днешен.
2/ Историята на най-могъщата държава в света от 100 години насам е широко известна. Но за да се обясни точно и вярно съвременното ѝ състояние е необходимо да се откроят онези обстоятелства в нейното минало, които са довели до това състояние, т.е. да се извърши клиополитически анализ напътя до сегашното състояние на САЩ.
Като самостоятелна държава те възникват през 1775 г. както вследствие на национално освободителнато революция на заселниците в английските колониални територии по източното крайбрежие на Северна Америка, така и като реализация на един демократичен проект на европейското и по-точно - на френското .
Населението в тези английски колониални владения е изключително от европейски произход. Завареното местно население в продължение на век и половина е жестоко, хладнокръвно и планомерно изтребено. Това е процес , който e оставл незаличими следи в оформящото се и все още до днес неоформеното единно национално самосъзнание на населението на САЩ.
От цялата етническа пъстрота на това население се открояват две големи групи : англо-ирландска, говореща английски език и немско-холандска, говорещи немски. Именно около това начално етническо ядро започва да се формира американската нация.
След известно колебание за официален език на новата тогава независима държава с определен английският. Така САЩ стават бъдеща част от световната англосаксонска геополитическа общност. За по-точно понякога я наричат общност на англоезичните народи.
По този начин в американската външна и вътрешна политика се зараждат две идеологически течения : едното - на изолационизма и второто – на англосаксонското единство. И така до днес – вече почти двеста и петдесет години…
Разбира се, това не е единственото разделение на американския т.нар. „истеблишмънт” , но то винаги – кога скрито, кога открито – е играло съществена роля в развитието на великата държава.
Привърженици на тези две идейно-политически течения има и в двете основни партии – Републиканската и Демократическата. Те много често са определяли сходни стратегически линии на американската външна политика, но не и изцяло обща такава линия. Едната изразява изолационистките настроения на политическия елит на САЩ, другата – тези на англосаксонския експанзионизъм, който през последните десетилетия се въплъти в идеологията на глобализма.
До Гражданската война в САЩ 1861-1865 г. еднозначно преобладава линията на изолационизма, като империалистическите му амбиции се ограничават само в рамките на двете Америки – Северна и Южна. Европейските проблеми остават встрани.
За това има сериозни причини – САЩ са робовладелска държава ! В страната с най-широки буржоазнодемократични права на населението има милиони хора, които са лишени от тези права и са продавани като животни.
Това положение трае 90 години от историята на САЩ. И въпреки, че след Гражданската война робството е премахнато в продължение на още цяло
столетие – до 60-те години на ХХ век има закони, осигуряващи расовата сегрегация на черните американци. Премахването на тези закони окончателно
приключи през 70-те години – два века след възникването на тази необикновена държава. Е, може ли това да не остави отпечатък върху манталитета на нейните граждани - тези, които са станали такива, заради свободата в Новия свят , отнемайки я от други свои съграждани? Та всички те живеят в пълномащабна буржоазна демокрация едва от половин век…
Много трудно ще му бъде на г-н Д.Тръмп в неговия стремеж да превърне всички тези граждани в единна нация !
* * *
След Гражданската война, която премахна робството, започва бурното развитие на американската икономика, която в края на XIX век става водеща в света . Идеята за англосаксонско единство с Великобритания и нейната империя при решаване на световните дела печели все повече привърженици. Но още много силни – по брой и влияние - онези, които искат: „Америка за себе си”, т.е – „Америка за американците”.
От края на ХIХ век и за едните, и за другите е естествен стремежът на САЩ към намиране на „свое място под слънцето” и въпреки различията между двете основни партии в страната - Демократическата и Републиканската имаше и нещо, което ги обединява – тяхното агресивно поведение във външната политика. Разликата бе в това, че републиканците искаха и стремежът най-напред към регионално, а след Първата световна война и към световно господство. Но за това САЩ плати голяма цена – през 1913 г. те загубиха финансовата си независимос1 като предадоха печатането на националната си валута на частна фирма. Щатите ставаха основен геопобитически играч на планетата, но не като суверенна държава, а като инструмент на скрити наднационални фактори за реално световно господство.
Това става не без усилията на някогашната метрополия, т.е. на Великобритания. През 1917 г. САЩ се включиха в Първата световна война като съюзник на Великобритания. По този начин сякаш завинаги бе сложен край на изолационизма. След войната от длъжник Щатите се превръщат в кредитор на Лондон, с което в следващите 100 години те стават стратегически съюзници.
За същия период в САЩ победиха / макар и не еднозначно / онези обществени сили, които виждаха тази страна като неотменим елемент от идеята за световно англосаксонско господство. И
това положение е предварително подготвено именно със създадената през 1913 г. Федерална резервна система.
В периода между двете световни войни идеята за англосаксонско „братство” окончателно се преформатира в проект за световно господство на англоезичните народи. Негов главен изразител бе премиерът на военния кабинет на Великобритания У.Чърчил.
По време на Втората световна война той потисна своята омраза към комунизма и стана съюзник на СССР, за да ликвидира по-голямата опасност за
Британската империя и проекта за англосаксонско световно господство – нацистка Германия.
Но по време на войната той не получи подкрепа от президента Фр.Д. Рузвелт в чиито планове за САЩ след войната не влизаше англосаксонския проект на У.Чърчил. Надежда за реализацията на този проект даде смъртта на Фр.Д. Рузвелт едва 27 дни преди края на войната в Европа.
Наследи го Х.Труман – привърженик на проекта на У.Чърчил. Но само месец след това той не бе избран за премиер на Великобритания…
Пряко и без колебание този упорит англичанин заяви на 5 март 1946 г. в реч в университета на американския град Фултън, за „желязната” завеса между Изтока и Запада и за доминиращата роля на англоезичните народи в света.
С тази реч бе огласено и началото на Студенята война,която продължи чак до края на 1989 година.
През този период преобладаваща роля в отношенията между САЩ и Великобритания процъфтяваше англосаксонското единство, подхранвано от идеологията на либерализма. Изключения имаше от страна както на републиканците, така и на демократите. Президентът Д.Кенеди / демократ/ се опита да превърне долара в национална валута на САЩ като постепенно сложи край на действието на Федералната резервна система. Но този опит не успя; помним как бе сложен край на самия Д.Кенеди…
Другият сериозен опит да се превърнат Щатите в независима от скрити външни сили държава през този период направи президентът - републиканец Р. Никсън. Също без успех; той бе принуден да подаде оставка под мощният натиск на т.вар „дълбока държава”, която тогава действаше в пълен синхрон англосаксонския глобализъм. Това доведе до неговия разцвет и в комбинация с тържествуващия неолиберализъм на М.Тачър и Р.Рейгън.
В следствие на този двоен триумф през периода 1980-2010 г. се случиха две важни неща : ликвидирана бе системата на източноевропейския реален социализъм и САЩ бяха деиндустриализирани, чрез масовото закриване на цели отрасли от класическото промишлено производство и пренасянето им в Китай, който днес е вече е „работилницата на света”.
И всичко това се вършеше в съпровод с безумния мит за т.нар.„свободния пазар” издигнатия в култа монетаризма, с който финансово-спекулативният капитал измести по значение свързаният с реалната икономика трудов капитал. А това превърна САЩ в колосален длъжник на Китайската народна република.
В съшия период , под знака на англосаксонското единство САЩ се превърнаха в постоянен подпалвач на малки и големи локални войни.
В началото на 90-те години на ХХ век СССР бе елиминиран като основен геополитически съперник на САЩ. Но на негово място се появи друг, не по-малко опасен съперник – комунистически Китай.
Това сякаш не разтревожи наднационалния корпоративен капитал, за който САЩ бяха мощно средство за абсолютно световно господств. Освободен от зависимостта на която и да е държава този капитал имаше и своята идеология –
триумфиращия неолиберален глобализъм.
3/. След първото десетилетие на ХХI век започна закономерния пореден период - замяната на неолибералния с неоконсервативен модел на обществено устройство. И това бе ознаменувано от напълно неочакваната победа на неоконсерватора Д.Тръмп над неолибералката Х.Клинтън на президентските избори в САЩ през 2016 година. Но не бива да има съмнение, че това е само началото на вътрешната война в самото политическо задкулисие на САЩ.
Под негово влияние преди изборите за президент почти всички големи познавачи на американския политически живот все още даваха абсолютно предимство на Хилари Клинтън - представителка на крайно глобализиралия се едър финансов капитал, на който бе напълно подчинена т.нар „ дълбока държава” на САЩ.
В случая, негов антипод е промишления и земеделски производителен капитал. Това е, така да се каже - американският „национален” капитал, чието господство в света Д. Тръмп иска да върне на всяка цена.
Помним неговият предизборен лозунг от програмно значение : "Америка - преди всичко !"
И засега успява; последните три години безработицата в САЩ се сви до невиждано отдавна равнище.
Това, обаче не радва ни най-малко представителите на спекулативния финансов капитал на САЩ, които са напълно зависими от световния център на този капитал. От тук следва разрастващите се противоречия в „Дълбоката държава” на САЩ. Настоящият техен политико-икономически елит е в състояние на дълбок вътрешен разкол, който може да доведе американското общество до криза, съизмерима с Гражданската война там. Всичко зависи от силите на онази част от политическото задкулисие на САЩ, готови да подкрепят Д.Тръмп в неговите реформи.
Но силите, които са „за” или „против” негов втори президентски мандат до процедурата по импийчмънта все още бяха изравнени. Демократическата партия знаеше, че опитът за импийчмънт е обречен, но вярваше, че необратимо ще подкопае авторитета на своя идеологически враг. Против Д.Тръмп се обявиха почти всички основни медии в САЩ; към тях се присъединиха и застрашителна бчаст от администрацията му.
Това показа, опитът за законово отстранение на президента не бе „много шум за нищо”. Това бе шум за нещо много важно – за положението на САЩ в бъдещия свят. Там м може да има англосаксонско световно единство, но …без САЩ.
Тогава няма нищо чудно в това, че – подведена от тази погрешна прогноза Лондон избърза със своя „брекзит” и ако Д.Тръмп стане за втори мандат президент на САЩ Обединеното кралство ще трябва да осъществява англосаксонското братство без него.
Няма съмнение, че Д.Тръмп ще спечели и тазгодишните президентски избори в своята страна. Тогава той ще проведе реформите, които не успя през първия си мандат. С това той ще стане още по-неудобен за цялата световна неолиберална общност.
Но тя и нейните щедри донори не са се отказали от намерението си това да не стане. Те не вярват в силата на обективната обществена необходимост, която движи световния исторически процес.
Но дори да стане чудото и Д.Тръмп все пак загуби изборите през есента, спечелилата ги Демократическа партия вече няма да бъде същата – в нея, така или иначе, ще оживеят уж окончателно умъртвените кълнове на американския социализъм.
Не е изключено и нещо друго - неконтролирана поява на нова, при товай лява политическа сила, слагаща край на досегашната двупартийна политическа система в САЩ. Но едва ли донорите на демократите желаят това.
Разбира се, познавайки политическите традиции на САЩ, има и трета, неведнъж използвана възможност за озаптяване на неудобни президенти ...