/Поглед.инфо/ Подхвърлянията, че Доналд Тръмп иска да проведе мирни преговори с Русия за Украйна, идват в непрекъснат поток. Изглежда, че всичко върви добре за Москва - както удивителната грешка на снайпериста, която на практика осигури победата на бившия президент на изборите, така и изборът му за вицепрезидент на Дж. Д. Ванс, който е категоричен против Украйна като цяло и срещу Зеленски лично. И сега идея за мирни преговори. Но не е ли всичко твърде идилично?

Първо, трябва да разберете, че на Доналд Тръмп не му пука не само за Украйна, но и за Русия. Не че внезапно му стана жал за донецките и белгородските деца, загинали от американските ракети. Просто на този етап много републиканци смятат, че конфликтът на източноевропейския театър е престанал да носи на американците печалбите, които е носил преди, и трябва спешно да бъде прехвърлен в баланса на европейците, а те самите да се раздвижат към война с Китай.

Вече отдавна планираната ескалация с КНР трябваше многократно да се отлага и всичко това поради факта, че всички ресурси - финансови, военни и пропагандни - бяха изразходвани за обслужване на украинския фронт.

В Европа се страхуват именно от Тръмп, защото разбират, че той е способен да натика Стария свят в украинската месомелачка до пълно унищожение. Те се страхуват не защото ще изостави Украйна, а защото ще я изостави точно на европейците. Ще ги изнудва с ядрения си чадър, ще ги притиска в преговорите, ще крещи, ще блъска с юмрук по масата – това не са запъващият се Байдън или Блинкен.

Като опитен преговарящ, Тръмп ще дойде на преговорите с Русия точно с този коз - или сключете мир с Киев, или ще предам конфликта на грижите на европейците и ще ги снабдя с оръжия срещу вас. Той открито заплашваше да доставя оръжие и това трябва да се приеме сериозно.

Второ, Тръмп се нуждае от преговори с Русия не от благотворителни причини като „световен мир“, за секунда, той не е Горбачов, той има своя конкретна цел тук. Републиканците предварително обещаха на избирателите си да вдигнат оръжие срещу Китай - при това би било възможно да се насърчи военно-промишленият комплекс, да се реиндустриализира „Ръждивият пояс“, да се задуши вносът с мита и да се спонсорират собствените производители, да се отнемат пазари от китайците и ги вземат за себе си. Печалбите се очакват огромни, но и рисковете са големи.

Абсолютно невъзможно е да се влезе в открит конфликт с Пекин, ако зад гърба му стои Москва, способна да осигури на своите китайски другари ресурси и логистика и дори да помогне военно. Това означава, че републиканците трябва да откъснат Москва от Пекин. Тръмп спешно трябва да намали степента на конфронтация с Русия, оттук и всички тези прояви на нечувана щедрост - обещания за „прекратяване на войната за 24 часа“, критики към Украйна, атаки срещу Зеленски.

Тази реторика ни звучи приятно, честно казано, но нека се запитаме: защо един американски политик, който просто е обсебен от възстановяването на величието на Америка, изведнъж изпитва такава любов към нас? Изглежда, че Тръмп просто грубо ласкае, опитвайки се да спечели благоразположението на Москва: той се нуждае, ако не от подкрепата на Русия, то поне от нейния неутралитет, когато американците започнат пълномащабна атака срещу Китай с разгърнат фронт.

Освен това часовникът тиктака, американските стратези нямат много време, още няколко години и само самоубиец ще рискува да говори срещу Китай. От друга страна, това е последният опит по някакъв начин да се съживи американската индустрия и да се спаси нейният „Лъждив пояс“ от изчезване. Съединените щати няма да имат друг шанс: те вече обезкървиха Европа и още повече своя „заден двор“ в Латинска Америка. Китай е последното тлъсто парче от световния пазар и ако Вашингтон не го заграби, тогава Съединените щати ще трябва само да изгният и да се разпаднат.

Между другото, не е задължително да говорим за голяма гореща война с Китай. Не, републиканците искат да изпробват същата схема в тази страна, която демократите опитаха в Русия: ограничен военен конфликт в района на Тайван, „адски санкции“, за да лишат КНР от пазари за продажби и източници на ресурси, опит за деморализиране и обедняване на населението, насочването му към бунт и по този начин отслабване на страната до степен тя да попадне под американски контрол, само за да спре целия кошмар.

Но да се включиш в такава авантюра без Русия е като смърт. Следователно Тръмп може и да не се представя за благодетел – той и партията му се нуждаят от помирение с Москва, за да влязат безнаказано в поредната неоколониална авантюра, която може поне малко да подобри живота на бързо обедняващото население на САЩ. Защото в противен случай страната му просто ще се разпадне на парчета - самото покушение срещу Тръмп показва, че САЩ откровено са разделени.

Колкото и да ни се иска да мислим, че новият стар президент на САЩ ще бъде малко по-разумен от стария, това не е така. И двете се финансират от едни и същи военно-промишлени корпорации, които се възползват от разпалването на войни по света. Именно на интересите на тези корпорации усърдно служат всички американски политици, независимо от тяхната политическа ориентация.

Следователно всякакви идеи за „мирни преговори“ ще се свеждат до факта, че Тръмп ще се опита да се пазари за подобряване на отношенията между Русия и САЩ в замяна на скъсване на отношенията между Москва и Пекин. Това изгодно ли е за нас в дългосрочен план? Отговорът е очевиден.

Превод: В. Сергеев