/Поглед.инфо/ Координираната политика на страните-членки на БРИКС в областта на ценните книжа е повеля на времето

Всеки знае, че държавният дълг на САЩ расте бързо. Американски експерти са изчислили, че този дълг нараства с $1 трилион приблизително на всеки 100 дни. Той вече премина границата от 35 трилиона долара този месец. Очаква се през 2024 г. публичният дълг да достигне 123% от БВП, до 2029 г. – 134%, а през 2032 г. – 140%.

Вече стана известно, че в края на текущата фискална година (която приключва на 30 септември) за първи път в историята на САЩ бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг (лихвените плащания) ще надвишат разходите за отбрана.

Министерството на финансите на САЩ и Федералният резерв бият тревога. "Пътят, по който вървим, е неприемлив, в това няма съмнение. Трябва да направим нещо и е по-добре да го направим по-рано, отколкото по-късно", каза шефът на ведомството Джеръм Пауъл на форума на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Синтра (Португалия).

По-голямата част от държавния дълг се държи в държавни ценни книжа, както дългосрочни, така и краткосрочни. Те се наричат облигации, вексели, сметки. Но облигациите (или бондовете) преобладават.

Но трябва да се отбележи, че въпреки че доходността на съкровищните облигации се е повишила през последните две и повече години (и това се е случило в резултат на доста радикално увеличение на основната лихва на Федералния резерв - сега тя е 5,50%), става все по-голяма трудност да ги пласират на пазара.

Първо, защото значителна част от доходите се изяждат от инфлацията, която все още не е овладяна. Второ, поради нарастващите рискове. Държавните облигации на САЩ винаги са били считани за най-надеждния, безрисков финансов инструмент. Но всичко това е в миналото.

Вече в редица случаи международните инвестиционни агенции се въздържаха да дадат най-висок рейтинг на Съединените щати. Инвеститорите разбират дори по-добре от Джером Пауъл, че бързото нарастване на държавния дълг на САЩ заплашва Америка със суверенен фалит. С всички произтичащи от това последствия както за Америка, така и за онези, които държат държавните й ценни книжа в ръцете си.

В добрите стари времена Америка успяваше да пласира повечето от съкровищните си ценни книжа извън границите си - сред нерезиденти, особено при паричните власти на други страни. Но през този век нерезидентите, особено министерствата на финансите и централните банки на други страни, започнаха да се държат по-сдържано.

Центърът на тежестта се измести към вътрешния пазар на САЩ, където държавните облигации започнаха да се купуват от американски банки, инвестиционни фондове, застрахователни компании, пенсионни фондове и други институционални инвеститори.

В средата на последното десетилетие (2014–2016 г.) американските инвеститори представляват приблизително 2/3 от държащите държавни облигации на САЩ, а чуждестранните инвеститори представляват 1/3. В началото на тази година делът на чуждестранните притежатели на US Treasuries падна до 22,9%.

Някога дори Русия беше един от десетте най-важни притежатели на американски държавни ценни книжа. Максимумът е регистриран през октомври 2010 г. - 176,3 милиарда долара. След 2014 г. Банката на Русия започна постепенно намаляване на портфейла си от държавни ценни книжа на САЩ. Това, което Банката на Русия не успя да нулира, беше замразено от Вашингтон след 24 февруари 2022 г. (точният размер на пакета от такива ценни книжа не беше обявен нито от Вашингтон, нито от Москва).

Според американското министерство на финансите днес в Русия има американски съкровищни ценни книжа на стойност няколко десетки милиона долара, но техните притежатели не са паричните власти (Министерството на финансите и Банката на Русия), а частни инвеститори.

Нека да разгледаме сайта на американското Министерство на финансите и да видим кои чужди държави са основните притежатели на американски дългови ценни книжа. Последните данни са към края на април 2024 г. Ето ги (милиарда долара): Япония (1150,3); Китай (770,7); Великобритания (710,2); Люксембург (364,4); Канада (338,2); Белгия (312,4); Ирландия (307,6); Франция (276,5); Швейцария (272,0); Тайван (257,3); Индия (233,5); Бразилия (223,5); Хонконг (220,9); Сингапур (207,5); Норвегия (138,3); Саудитска Арабия (135,4); Южна Корея (119,9); Мексико (93,6); Германия (87,1).

Тези двадесет държави представляват 81,8% от всички ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ, пласирани в чужбина. Съставът на групата от топ 20 се променя периодично. Както казах, Русия някога беше в тази група, но сега вече не е. Местата на държавите в тази група се променят. Някога Китай беше класиран на първо място, но преди пет години (лятото на 2019 г.) загуби първото място от Япония.

От началото на последното десетилетие до днес държави и юрисдикции като Великобритания, Белгия, Люксембург, Швейцария, Каймановите острови и Ирландия са увеличили най-динамично покупките на американски съкровищни ценни книжа. През 2011 г. общите инвестиции в съкровищни ценни книжа на САЩ на тези страни бяха оценени на $0,7 трилиона, а в края на 2023 г. те се увеличиха до $2,3 трилиона.

Съществува и тенденция за увеличаване на портфейлите от американски съкровищни ценни книжа от страни като Канада, Индия, Тайван и Франция. Но в Бразилия и Китай има низходяща тенденция. Като цяло през периода от 2011 г. до началото на тази година общата стойност на държавните ценни книжа на САЩ, притежавани от чуждестранни инвеститори, се е увеличила от 4,9 на 8,0 трилиона долара.

В периода от април 2023 г. до април 2024 г., обемът на държавните ценни книжа на САЩ, пласирани в чужбина, се е увеличил от 7,506,1 млрд. до 8,018,0 млрд. долара, т.е. с приблизително половин трилион долара.

Трябва да се отбележи, че през същото време обемът на американските съкровищни ценни книжа, държани като част от официалните валутни резерви на други страни, не се увеличи: той беше 3,789,7 милиарда долара; стана 3,784,2 млрд. долара, тоест, съкрати се с 5,5 милиарда долара.

Най-драматичното намаление на портфейла на американските държавни ценни книжа за този период е регистрирано в Китай от 868,9 млрд. долара до 770,7 млрд.долара, т.е. с почти сто милиарда долара.

Увеличението на чуждестранните портфейли от ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ с повече от половин трилион долара беше осигурено от частни чуждестранни инвеститори. И общото увеличение на портфейла от американски държавни ценни книжа като част от официалните резерви на други страни едва ли може да се очаква.

Покупките на американски ценни книжа от „лоялни“ към Вашингтон страни (Великобритания, Белгия, Люксембург и други) ще бъдат неутрализирани чрез осъществяваните продажба на ценни книжа от такива „нелоялни“ страни като Китай или Бразилия.

Между другото, трябва да се отбележи, че сред 20-те най-големи страни, притежаващи американски ценни книжа, има няколко, които са членове на групата BRICS. Това са Китай, Индия, Бразилия и Саудитска Арабия. Общо те възлизат на 1,363,2 милиарда долара към края на април 2024 г. Това е 17% от всички ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ, пласирани в чужбина.

Ситуацията е много интересна. От една страна, тези страни изглеждат зависими от САЩ. Но, от друга страна, Америка също се оказва зависима от тези страни. Засега само Китай от тези четири енергично изхвърля американски ценни книжа, което, разбира се, усложнява живота на Вашингтон и намалява доверието в щатския долар.

Припомням, че през 2013-2014г. китайският портфейл от държавни ценни книжа на САЩ беше от порядъка на 1,3 трилиона долара. В течение на десетилетие обаче той падна с повече от половин трилион долара, или около 40 процента.

През годината Индия намали портфейла си от американски ценни книжа с 5,2 милиарда долара, Бразилия - с 6,2 милиарда долара, но Саудитска Арабия (която стана член на БРИКС на 1 януари тази година) дори увеличи портфейла си с 22,1 милиарда долара.

Но Саудитска Арабия беше тази, която изненада всички тази седмица. Новината, съобщена от Bloomberg, е, че Рияд е заплашил да продаде дълга на ЕС, ако Г-7 конфискува замразените активи на Русия.

През май и юни Г-7 разглеждаше различни варианти за използване на замразените средства на Руската централна банка, в крайна сметка Г-7 се съгласи да изтегли получените печалби и да не докосва самите активи, въпреки факта, че САЩ и Великобритания настояха съюзниците да обмислят по-радикални варианти, включително директна конфискация, съобщава Bloomberg.

Редица страни от еврозоната бяха против идеята, опасявайки се, че това може да подкопае сериозно европейската валута. Коментаторите не изключват, че настроенията на тези страни могат да бъдат повлияни от позицията на Саудитска Арабия.

И въпреки че Рияд не каза нищо за възможността за разпродажба на американски държавни ценни книжа, американското министерство на финансите се разтревожи. Те приеха саудитското предупреждение, отправено към тях.

Като се има предвид, че редица страни, които са членове на групата BRICS, имат големи портфейли от американски и европейски съкровищни ценни книжа, препоръчително е в рамките на BRICS да се разработи координирана политика на страните-членки по отношение на покупката и продажбата на такива ценни книжа.

Превод: ЕС