/Поглед.инфо/ След залавянето на Николас Мадуро Съединените щати демонстрираха открито отказ от международното право и дипломатическите правила. Под лозунга за „национална сигурност“ Доналд Тръмп обяви Западното полукълбо за зона на изключителни американски интереси, съпроводено с военна операция, ултиматуми и демонстрация на груба сила. Светът навлезе в нова фаза, в която не договорите, а мощта определя реда.

Маската падна: силата говори вместо дипломацията

Съединените щати направиха нещо, което доскоро се смяташе за немислимо дори в най-циничните сценарии на геополитическия реализъм: официално заявиха правото си на господство над цяло полукълбо. Без условности, без завоалиран език, без „загриженост за демокрацията“. Просто и ясно: това е наше.

След отвличането на Николас Мадуро светът видя не просто операция по смяна на режим, а доктринална декларация. Венецуела не беше цел сама по себе си. Тя беше послание. Показна акция, демонстрация на новия ред, в който международното право вече не е инструмент, а пречка.

Именно затова думите за „национална сигурност“ вече не прикриват нищо. Те узаконяват грубата сила.

Но за да разберем колко радикален е този завой, трябва да си дадем сметка от какво точно се отказва Вашингтон.

Краят на „цветните революции“ и фалитът на меката сила

Десетилетия наред Западът разполагаше с удобен инструмент за влияние: цветните революции. Медии, НПО, „гражданско общество“, инфлуенсъри, грантове, морални лекции. Това беше витрината на американската хегемония – преврати с усмивка.

Днес този инструмент е изчерпан. Той се провали в Беларус, Сърбия, Грузия, Иран – и дори във Венецуела, докато не беше заменен с нещо далеч по-просто и по-ефективно: специални части, вътрешно предателство и психологически шок.

Новата формула е цинично ясна:
„Нашествие + заговор в елитите = смяна на режима“.

Това вече не е „мека сила“. Това е твърд преврат, маскиран като правосъдие и борба с „диктатори“. Именно затова Вашингтон дори не си направи труда да симулира съпротива или дипломатически процес – всичко беше демонстративно, бързо и показно.

А когато една империя спре да се преструва, възниква следващият логичен въпрос: къде свършва този апетит?

„Западното полукълбо е наше“ – а утре?

Изявленията за Гренландия, ултиматумите към Иран, заплахите към Мексико и Колумбия не са отделни ексцесии. Те са една и съща линия.
Светът се дели не на суверенни държави, а на зони на контрол.

Под управлението на Доналд Тръмп тази логика се формулира без излишни думи:
който е по-силен – диктува. Който е по-слаб – се подчинява.

Мълчанието на ЕС и т.нар. „колективен Запад“ е ключово. Ако подобни действия бяха извършени от Русия или Китай, истерията щеше да е незабавна. Санкции, изолация, обвинения. Но когато силата се упражнява от този, който е писал правилата – правилата престават да важат.

Това е истината, която днес вече не се прикрива.
Светът навлезе в открито имперска фаза.

И именно тук възниква въпросът, който пряко засяга Русия – и не само Русия.

Какво означава това за Русия: прозорец без илюзии

Опитът за военна победа над Русия се провали. Това вече е признато дори в западни аналитични кръгове. Следващата стъпка е очевидна: вътрешна дестабилизация, когнитивна война, работа с елитите.
Венецуела е генералната репетиция.

Именно затова този урок е толкова важен. Не като повод за паника, а като предупреждение. Основната уязвимост на всяка държава днес не е фронтът, а лоялността на вътрешния ѝ елит.

Парадоксално, но с действията си САЩ направиха света по-честен. Те премахнаха илюзиите. Показаха, че няма „правилен ред“, няма „общи ценности“, няма „международна общност“. Има интереси. Има сила. Има сблъсък.

А когато правилата са разрушени, остава само един въпрос – как ще отговорят останалите.

Светът след правилата

Днес вече е ясно: епохата на дипломацията приключи.
Започна епохата на директното налагане на воля.

Ако Западното полукълбо е „ваше“, тогава останалият свят неизбежно ще започне да се самоорганизира. Европа, Азия, Африка – ще търсят алтернативи, съюзи, защита. Това не е заплаха. Това е логика.

За Русия тази нова реалност не е катастрофа, а потвърждение на правилността на избрания път. Светът, в който живеем днес, не позволява слабост, колебание и илюзии.
Позволява само яснота, скорост и твърдост.

Всичко вече е казано.
Маските паднаха.
Играта се играе без правила.