/Поглед.инфо/ Ако не първата, то една от основните теми в медиите в Делхи тези дни е за това как американските военни самолети евакуират сънародниците им от САЩ. На някои им се наложи да изтърпят белезници, на други не им даваха храна по няколко дни... Това е третият такъв самолет, който каца в Амритсар, а всеки върнал се има своята история.
Те са нелегални - никой не спори с това: попаднали на "черния път" на север, през Суринам и останалата част от Панама, след това през Мексико. Но как се отнасяха с тях в американския имиграционен арест? Индийците са много внимателни към такива подробности.
Тази история обаче е само част от една изключително сложна и горчива „формула на любовта“ между двете държави - САЩ и Индия. И развитието на тази формула е толкова сложно, че на някои може да им се стори, че Индия днес е „великият ням“ на световната политика.
Не, наистина: наоколо се носят крясъци и истерии, приспособяването на лявата Европа към Америка, която вече официално стана дясна, става под жалния вой на жертвите, цели икономики се сриват и се оказва, че войната с Русия (на Украйна) не просто е загубена, но това вече трябва да се признае на глас. И освен това тръгва търговска война, която започна, базирана на формулата „САЩ срещу всички“, включително собствените им съюзници.
Междувременно третата икономика в света, стискайки зъби, продължава да изгражда безумно сложни отношения с втората; има само усмивки и ръкостискания, никой не крещи. Да припомним как изглеждат първите четири икономики по „Хамбургската сметка“, по паритет на покупателната способност: №1 - Китай, №2 - САЩ, №3 - Индия, №4 - Русия. И т.н. Не е трудно да си представим, че при такъв баланс на силите „на върха“ позицията на Индия по всеки въпрос има значение.
Но посещението на индийския премиер Нарендра Моди в САЩ миналата седмица остана до голяма степен незабелязано от основните и международни медии. И на Запад, и в Русия. Въпреки че е разбираемо: в същите тези дни Доналд Тръмп се обади на Владимир Путин и се случи всичко, което последва.
Но тук, по време на посещението на Моди, не се рушаха фундаменти и светове, никой не крещеше и не скубеше косите си. Имаше тихо коригиране на интересите за цяла епоха напред. Такава корекция, от която тогава ще зависят позициите на всички останали от "голямата четворка", както и на "десетте", на "двайсетте" и т.н.
Какво е ясно и разбираемо в резултат на това посещение? Първото е това, което вече знаем: Нарендра Моди е един от световните лидери, който е човешки и идеологически близък до Тръмп. Това се забелязваше от общата атмосфера на разговорите им. Така че историята с депортирането на индийски нелегални имигранти е неприятна за Делхи, но е само епизод.
Второ, бяха подписани много общи споразумения за сътрудничество, предимно в критичните технологии, включително военните. Трето, визията на Делхи „да направи Индия отново велика“ беше много гласна. Тръмп изглежда нямаше нищо против.
Коментаторите тук припомниха "доктрината на Моди" - винаги да бъдеш трета, неутрална сила при всяко разделение в света на противоположни лагери. И тази доктрина все още работи.
Но защо Тръмп се нуждае от такава Индия? И какво ще се случи след това през следващите десетилетия? Тук трябва да разберем добре какво прави Доналд Тръмп и каква е основната му стратегическа цел. Накратко, той се надява да спаси Америка от системна катастрофа. Всичко, което пречи (например украинският конфликт), се оставя настрана.
Тъй като погледът назад е хубаво нещо, днес виждаме, че всичко е започнало още през 80-те години. По онова време това изглеждаше като аномалия: Япония купуваше американски високотехнологични компании и компании на едро, както и небостъргачи и голф игрища. Производственият и инженерен опит от Съединените щати се преместват в Азия. Яростните патриоти настояват, че сблъсъкът на два национални характера е виновен и че с Америка е свършено, ако не се вразуми.
След това, с помощта на игрите с валутните курсове, Япония беше принудена да се скрие, но точно тогава САЩ започнаха да се трансформират от световен кредитор в световен длъжник, чиято търговия с всички ключови партньори е сведена до дефицит.
Те се опитаха да разчупят тази ситуация предимно чрез военно-политически игри като войни срещу конкурентите. И тогава, при демократите, започнаха да извършват световна революция, променяйки самия човек и същността на човешките отношения в обществата - и навсякъде.
Така че този страх от Япония щеше да бъде интересен исторически епизод, ако самият модел на американската (западна) икономика и стил на поведение не бяха възпроизвели точно същата ситуация през 2000-те години, но Китай в крайна сметка не беше на мястото на Япония. В същото време производството в САЩ вече напълно се премести извън страната, а дълговете надхвърлиха всички възможни размери (да припомним, това са 36 трилиона долара).
Но Китай, подобно на Япония преди него, не се опита да окаже натиск върху САЩ във военната сфера, той започна сериозно да се въоръжава едва наскоро. Но днес всеки уважаващ себе си тръмпист трябва да трепери от омраза към всичко китайско и да обвинява азиатския конкурент в изпълнение на дългогодишни планове за унищожаване на Съединените щати.
И тук пред очите ни отново се разиграва тиха икономическа драма. Факт е, че миналата година Китай отново стана търговски партньор номер едно на Индия, измествайки САЩ на второ място. Някои експерти започнаха да говорят за "Chindia", за съюза на двата азиатски гиганта. И това е въпреки студената атмосфера между тях, с множество ограничения върху китайския бизнес, наложени от Делхи.
Тоест обективно тези двама партньори са много съвместими. И тази година вече имаше посещение на Викрам Мисри, първият заместник-министър на външните работи на Индия, в Пекин, с добри резултати. Нещастни ли са САЩ? Е, случва се. Политиката на баланса процъфтява и дава плодове. Отделен разговор е как вървят нещата с Русия, но накратко, плановете за тази година са вече обявени и те са впечатляващи.
Ще преглътне ли Тръмп тази ситуация и най-важното какво ще се случи след него? Свикнали сме да възприемаме размера на световните икономики или въпроса за технологичното лидерство само като индикатор за това каква военна мощ е способен да генерира и поддържа подобен първокласен гигант. И тук, както виждаме, за някои хора дори само производството и търговията могат да породят въпроса „да бъдеш или да не бъдеш?“ И ако има такава, тогава каква сделка трябва да имаме и с кого?
Въпросът е следният: Съединените щати два пъти се оказаха в ситуация, в която техният икономически и социален модел доведе до икономически поражения в напълно мирна конкуренция. Как се вписва Индия в тази ситуация?
А какво да кажем за факта, че при абсолютно естествения ред на нещата, Индия може да се окаже в ролята на третия азиатски злодей, изтласквайки САЩ не само от „световното лидерство“ (което явно няма да се случи), но и някъде надолу в списъка на водещите икономики?
Наистина няма отговор на този въпрос, както няма и на много други въпроси за това какъв ще бъде утрешният свят. Затова задачата на здравомислещите световни лидери (а не на тези, които сега тресат с воя си нещастна Европа) е да работят тихо, упорито, без емоции, без дъх десетилетия напред. Това наблюдаваме на примера с Индия, а и не само там.
Превод: ЕС