/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп си имаше големи проблеми по време на кандидат-президентските си кампании през 2016 и 2020 година заради така наречените "консерватори", които се обединиха зад лозунга "Никога Тръмп".

Това, смята се, стана заради заявеното му намерение да прекрати или поне намали ролята на Съединените щати във войните в Близкия изток и Азия.

Тези индивиди като цяло се описват като неоконсерватори, но самият термин е подвеждащ, тъй като по-правилната думичка за тях би била военолюбиви либерали.

Все пак, неоконсерваторите са много по-близо до демократите, отколкото до републиканците по повечето социални въпроси, а сега загряват дори още повече, докато администрацията на Джо Байдън се готви да встъпи на власт.

За да са сигурни, все пак някои неокони си остават с републиканците. Сред тях е и много спорната личност на Елиът Ейбрамс, който първоначално беше против Доналд Тръмп, но сега е човекът, който се занимава с въпросите свързани с Венецуела и Иран.

Катарзисът на Елиът Ейбрамс уж е станал, когато той е осъзнал, че новият президент наистина е прегърнал безкрайната враждебност към Иран. Като например, когато президентът Тръмп се изтегли от Съвместният всеобхватен план за действие, или пък когато нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани.

Джон Болтън също беше неоконсерватор в редиците на Белия дом, въпреки че сега е "приятел-враг", след като беше уволнен от президента Тръмп.

Към момента, Джон Болтън дори написа и книга.

Въпреки че "Никога Тръмп" неоконсерваторите не успяха да блокират Доналд Тръмп през 2016 година, те успяват да поддържащ релевантността си като бавно се приближават към Демократическата партия, от която все пак те произлизат още от 1970 -те години, от кабинета на сенатор Бойнг Хенри Джаксън.

Една част от тях са почнали политическите си кариери именно там, включително и водещият неокон Ричард Перле.

Не би било изхвърляне и прекалено да се предлоложи в този случай, че движението на неконсерваторите се роди отново сега, въпреки че врагът този път е ненадеждната, доминирана от тръмпистите Републиканска партия, а не Саддам Хюсейн или аятолах Хомейни.

Преходът им беше подпомогнат от по-агресивния завой сред самите демократи.

Това се случи точно на фона на Русиягейт и другите "чуждестранни намеси", които бяха обвинени за провала на Демократичната партия през 2016 година.

Предвид взаимната интензивна враждебност към Доналд Тръмп, вратите, които преди либералните медии бяха затворили, сега са широко отворени за потока от външнополитически "експерти", които искат да "възстановят чувството на героизъм" в американската политика на националната сигурност.

Елиът А. Коен и Дейвид Фрум са фаворизирани автори за Atlantic, докато Брет Стивънс и Бари Вайс заедно бяха в Ню Йорк Таймс, преди скорошната оставка на последния.

Дженифър Рубин, която написа през 2016 година, че "е време за прав морален разговор, относно това, че Тръмп е въплътеното зло", е редовен колумнист на Уошингтън Пост, докато и тя и Уилям Кристъл се явяват редовно в либералната MSNBC.

Обединяващия принцип, който свръзва много от тези неоконсерватори заедно, разбира се, е безусловната защита на Израел и всичко, което той прави.

Това ги води до подкрепа за политиката на американската глобална доминация, която те смятат, че по презумпция ще служи като отбранителен чадър за еврейската държава.

В света след атентата от 11.09, водещата публиканция на неоконсерваторите The Weekly Standard фактически си измисли концепцията за "ислямофашизма" за да оправдае безкрайните войни в Близкия изток.

В резултат на това, загинаха милиони мюсюлмани, унищожиха се поне три нации, а цената за американските данъкоплатци беше повече от пет трилиона долара.

Израелската връзка също доведе и до неоконсервативната подкрепа за агресивна политика срещу Русия заради намесата й в Сирия. Това от своя страна доведе до призиви за американска атака срещу Иран и унищожаването на Хизблулла в Ливан.

В Източна Европа, неоконсервативните идеолози агресивно търсеха и подкрепяха "насърчаване на демокрацията", което неслучайно беше и основна външнополитическа цел на Демократическата партия.

Неоконсерваторите са също така замесени в редица фондации, най-известната, измежду които е Фондацията за защита на демокрацията, и която се финансира от разни милиардери.

Тя се ръководи от канадеца Марк Дубовиц и се смята, че групата получава заповеди директно от хора в израелското посолство във Вашингтон.

Други големи инкубатори на неоконсерваторите са Американския институт Ентърпрайз, който в момента е дом на Пол Волфовиц, както и Училището за напреднали международни изследвания към университета Джон Хопкинс.

Неоконсервативната опозиция се засилва срещу президента Доналд Тръмп през последните години, но прикрито, като в същото време, използваше този период за да изгражда нови съюзи, както и да изчака за това, което смяташе, че ще бъде неизбежна смята на режима в столицата на Съединените щати.

Промяната, която настъпи сега и повторната поява на неоконсерваторите, които ще заемат позиции в отбранителните, разузнавателни и външнополитически агенции, скоро ще стане видим факт.

В бележките ми за възстановяването на неоконсерватизма, нарекох смелия нов свят, който неоконите искат да създадат във Вашингтон, "Каганата на Нюландия" по името на двама прочути кандидат-неоконсерватори - Робърт Каган и Виктория Нюланд.

Робърт Каган беше един от първите неоконсерватори, които приеха етикета "Никога Тръмп" още през 2016 година, когато подкрепи Хилари Клинтън за президент.

Тогава той дори изнасяше речи във Вашингтон за нея, събирайки пари за кампанията й, и оплаквайки се от "изолационистките" тенденции в Републиканската партия, чиято еманация беше Тръмп.

Неговата съпруга Виктория Нюланд може би е по-добре известна.

Тя беше движещата сила зад усилията за дестабилизация на украинското правителство на Виктор Янукович. Янукович, наистина корумпиран автократ, все пак стана лидер на нацията си след свободни избори.

Виктория Нюланд, която беше помощник-секретар за европейските и евразийски дела в Държавния департамент, предостави открита поддръжка за демонстрантите от Майдана, които се противопоставяха на правителството на Янукович.

Тази подкрепа включваше приятелски медийни участия, раздаване на курабийки за насърчаване на протестърите и други.

Протеже на Хилари Клинтън и Дик Чейни, Виктория Нюланд искаше смяна на режима в Украйна, като открито подкрепяше правителствената опозиция, въпреки факта, че Вашингтон и Киев имаха приятелски отношения.

Нейните усилия се подкрепяа от бюджет от пет милиарда долара, но най-вероятно тя е най-известна с грубия си език, когато се изказа за потенциалната европейска роля относно справянето с размириците, които тя и Националната фондация за демокрация помогнаха да се създадат.

И за да няма объркване, отвъд смяната на режими на места в Украйна, президентът Барак Обама нямаше никакви скрупули, когато ставаше въпрос за реални горещи войни на места като Либия и Сирия, докато същевременно избиваше хора, включително и американски граждани, при нападения с дронове.

Джо Байдън изглежда ще наследи много от висшите представители на Белия дом при Барак Обама.

Те най-вероятно ще считат готовите да им угаждат неоконсерватори като добри партньори и съратници в новата администрация на президента Байдън.

Външнополитическите ястреби, които се очаква да вземат постове в администрацията на Джо Байдън включват Антъни Блинкен, Никълъс Бърнс, Сюзън Райс, Валери Джарет, Саманта Пауър и най-важното от всички, Мишел Флорной.

Тя дори се спряга за възможен министър на отбраната. А не трябва да изключваме и Хилари Клинтън.

Джо Байдън, казват, получавал брифингите си за Близкия изток от Дан Шапиро - бивш американски посланик в Израел, който сега живее в еврейската държава и по някои твърдения, работи за израелското правителство през един подкрепян от него тинк-танк, а именно Института за изследвания по националната сигурност.

Никъде във вероятния външнополитически кръг на Джо Байдън не можете да откриете съпротива на идеята за световни интервенции с уж хуманитарни цели.

Дори и това да доведе до нова студена война с ключови конкурентни сили като Русия или Китай.

Всъщност, Джо Байдън изглежда прегръща едно много агресивно и враждебно становище за отношенията, както с Москва, така и с Пекин, твърдейки, че "защитава демокрацията срещу нашите врагове".

Неговият език е непреклонен, до такава степен, че Доналд Тръмп може да бъде описан като кандидат на мира в скорошните избори, след като каза на Републиканската национална конвенция:

"Джо Байдън прекара цялата си кариера да аутосорсва нашите мечти и мечтите на американските работници, изкарвайки навън техните работни места, отваряйки границите и пращайки синовете и дъщерите им да се бият в безмислени външни войни, които никога не свършиха".

Превод: СМ