/Поглед.инфо/ Да кажем, че е точно както изглежда

Безредиците, разтърсващи днес САЩ, се разглеждат от много анализатори като началото на един много сериозен процес - пълноценна гражданска война. Не всички са съгласни с това мнение, но със засилването на размириците, мародерството и насилието се разпространяват във все повече американски градове, започвайки от Вашингтон и Ню Йорк, а американската армия участва в конфликта, подобен сценарий изглежда все по-правдоподобен. В тази статия ние не си поставяме целта да претегляме шансовете колко е възможно да започне пълноценна гражданска война в САЩ и какви фактори противоречат на това. Да предположим, че това, което се случва сега в САЩ, е именно гражданска война и ние ще се опитаме да разберем същността и последиците от тези драматични събития както за Америка, така и за останалия свят.

Американската двупартийност като замръзнал момент на гражданската война

Има ли предпоставки за пълноценна гражданска война в САЩ? Да разбира се.

Първо, след войната от 1861-1865 г., когато възгледите на Конфедерацията на 11 робовладелчески щата срещу 20-те отменящи робството щати на Севера (и четирите други гранични щата, които се присъединяват към тях, въпреки че са и те робовладелчески) американското общество остава политически разделено . Въпреки че Северът побеждава и робството е премахнато, по много други принципи се запазват точно онези позиции, които Югът защитава. Аболиционизмът на Севера е съчетан с републиканското желание за обединяване на щатите в единна Национална държава, оттам и в Република. Югът обаче настоява да се запази значителна степен на независимост на щатите, право до правен суверенитет. По въпроса за робството Северът печели, а по въпроса за тълкуването на федерализма и самата природа на американската държава победата отива на юг, въпреки военното поражение на армията на южняците.

Именно по време на гражданската война от 1861-1865 г. се създават двете основни партии в САЩ - Републиканската (Голямата стара партия) и Демократичната. Двупартийността на американската политика, оцеляла до наши дни, е пряка следа от гражданската война, в резултат на която, заедно с военната победа на Севера, става политическият компромис с Юга. За да разберем естеството на американската двупартийност, може да си представим какво би се случило, ако след победата на „червените“ в Гражданската война в Русия победените „бели“ бяха създали втора партия редом с болшевиките и да продължат да защитават своите възгледи. Или след победата на Мао в Китай беше създадено коалиционно правителство с Гоминдана. И в САЩ се случва именно това. Така американската двупартийна система е замразена гражданска война, пренесена в сферата на политиката. Фактът, че тази система не е променена в продължение на почти два века и нито една партия не е изчезнала, докато не се е появила нито една трета, показва колко дълбоко се коренят Гражданската война и двупартийната система в американската политика.

Двупартийността има своя история и в някои периоди отношенията между партиите се влошават или изглаждат. Очевидно е, че от ерата на 90-те години на ХХ век от Бил Клинтън до Барак Обама, включително от периода на Джордж У. Буш, съществува консенсус между партиите относно външната политика и всички разногласия се свеждат до няколко вътрешнополитически теми - преди всичко реформите в здравеопазването. В един момент изглеждаше, че гражданската война е напълно преодоляна с напредването на глобализацията, но пристигането на президента Тръмп промени всичко. Ожесточена конфронтация с Хилари Клинтън преди четири години и подновена борба между републиканците и демократите в президентската надпревара през 2020 г. върнаха всичко на местата си. Взаимната омраза между привържениците на Републиканската партия и Тръмп и демократите достигна своя връх днес. В същото време е важно, че тези противоречия са се съсредоточили около основните политически сили, които първоначално са се развили по време на Гражданската война, което означава, че са спящи центрове на нови възможни конфликти.

Заключение: днешната вълна от протести рязко утежнява противоречията в самата американска политическа система и може да доведе до нов кръг от пълноценна гражданска война между консервативното крило, представено от Тръмп, и прогресистите, представени от избирателната база на демократите. В същото време фигурата на Тръмп и резкостта на неговата политика допълнително влошавата ситуацията. Тръмп е най-подходящата фигура за това гражданската война в Съединените щати да стане реалност.

Черна Америка срещу Бяла Америка: въстание на негативите

Безредиците, погромите, протестите и сблъсъците с полицията, избухнали в много градове в САЩ, имат очевиден расов мотив. Това показва, че расовият проблем в Съединените щати далеч не е решен и подобно на Гражданската война, той просто временно е замразен. Ако е останала следа от Гражданската война и нейната актуалност са двете основни партии в САЩ, то следа от неизживяното робство е присъствието на две половини на американското население, различаващи се по цвета на кожата. Колкото и да твърдят САЩ, че расизмът в Съединените щати е напълно остарял, днешните протести и грандиозният им обхват показват, че това не е така. Расовите проблеми в САЩ съществуват и са основна сила при възможна и ясно наближаваща гражданска война на САЩ.

Убийството на черния афроамериканец Джордж Флойд от бял полицай беше спусъкът на сегашните протести, които веднага придобиха ясно расов характер. Това по същество се превърна в бунт на черна Америка срещу бяла Америка. Въпреки всички уверения, че американското общество е постигнало пълно расово равенство, ако това беше вярно, тогава афроамериканците няма да се бунтуват с такава ярост в отговор на доста често срещано престъпление за Съединените щати, а движение като “Черните животи имат значение” нямаше да бъде толкова широко разпространено.

Факт е, че расизмът е основата на американската либерална система. Етническите различия в САЩ са заличавани сред всички слоеве от населението - както сред белите, така и сред робите, докарани насила от Африка. Индианците, които населяват Северна Америка, са почти напълно унищожени и само няколко диаспори - латиноамериканската, китайската и еврейската - запазват определена етническа идентичност. Англосаксонците, от друга страна, изграждат американското общество на принципа на индивидуализма. При това на всички равнища - както на равнище господари, самите колонизатори, пристигнали от Европа, така и на равнище роби, което се изразява в разделяне на поробените африканци - разпределят ги при различни господари, именно да не се допуска ни най-малка етническа консолидация. Така пристигащите в Съединените щати европейци губят своята идентичност и език в полза на английския език и английско-протестантската култура, а африканските роби губят етническите си корени и също възприемат езика и обичаите на господарите (какво друго биха могли да направят!). Това разграничава практиките на робството в Америка от подобните практики в други страни. Англосаксонските страни насилствено и задължително разделят робите, а в Латинска Америка повечето негърски роби се заселват на семейства или групи. Така в Южна Америка негърското население успява да запази културните си традиции, своята идентичност дори и в остатъчни форми, а в САЩ ги губи напълно. Това е огромен проблем за афроамериканците: те са се превърнали в негативи, „черни колеги“ на бялото население, лишени от каквато и да било идентичност, с изключение на тази, която техните бели господари им разрешават или дори ги принуждават да заемат. Именно американският либерализъм генерира расизъм, където вместо етнически различия се засилват различията по цвета на кожата, докато всички други признаци се свеждат до индивидуалност и в двата случая - при бялата и черната половина от населението. При това пълноценната и свободната индивидуалност се смятат за норматив за белите, докато непълноценната и зависимата - на черните.

Премахването на робството включва афроамериканците сред номиналните граждани (извън които обаче остават индианците, които все още категорично отказват да приемат индивидуална идентичност и да се превърнат в послушни роби). Но това включване е осъществено въз основа на приемането на външна - бяла, индивидуалистична, либерално-англосаксонска идентичност. С други думи, „черните“ са приемани като “не достатъчно бели”, тоест като такива, на които все още им предстои да станат бели, напълно усвоявайки тяхната културна идентичност. Първоначално от африканските роби с нажежено желязо им унищожават собствената идентичност, а след това на “празно поле” милостиво им позволяват да станат копие на идентичността на белия човек.

Тези процеси отнемат около век и до днес афроамериканците имат формално всички същите права като белите. Всички... с изключение на правото на собственост. Въпросът за тази идентичност възниква остро у африканското население още през XIX век, когато теоретици като Пол Куфи, Марти Далени и други излагат тезата, че пълното освобождаване на афроамериканското население е възможно само чрез завръщане в Африка. Тези проекти са свързани с появата на африкански държави като Либерия и Сиера Леоне.

По-късно същата идея е разработена от друг афроамерикански лидер Маркъс Гарви, който разработва теорията за панафриканизма и се обявява за „президент на Африка“. Тези движения обаче не са широко разпространени и огромното мнозинство африканци остават в Съединените щати и не получават никаква самоличност, различна от тази, която доминира бялото общество, превръщайки се в своеобразен „фотографски негатив” на бялото население. Така расовият проблем в САЩ придобива екстраетнически характер: бялото и черното означават само социални белези, които съответстват на социалните класи - бялото е „отгоре“, а черното „отдолу“.

Следователно настоящото въстание на афроамериканците не е насочено към отстояване на собствената им идентичност (афроамериканците просто нямат такава) и не е акт на борба за техните права. Това въстание показва само трагедията на празнотата на хора, които по принцип нямат идентичност освен цвета на кожата, при това имаща по инерция частен смисъл.

И така белите, които днес масово се извиняват на афроамериканците, които разбиват магазините и участват в разрушително плячкосване, само се кълнат на същата „черна пустота“, която в известен смисъл разкрива собствената им „бяла пустота“. Истинското покаяние би трябвало да е за либерализма, индивидуализма и практичния егоизъм, но тези принципи все още поддържат цялата западна цивилизация и най-вече нейния културен и икономически авангард - САЩ. Расизмът и сегрегацията са само последици от материалния империалистически универсализъм на новата ера. И същият този универсализъм в нова - ултралиберална или ляволиберална форма - тласка американските прогресисти да се идентифицират с протестите на афроамериканците: в условията на изключително индивидуална идентичност белите в САЩ просто не могат да предложат нищо на черните, а черните нямат нищо за защитаване пред лицето на белите.

При такива обстоятелства расовият проблем в американското общество просто няма решение и формално на ниво закон и официалната либерална идеология всичко вече е решено. Следователно настоящата вълна от афроамерикански протести поражда по-дълбоки въпроси, на които няма отговор. Единственият пропорционален отговор би бил унищожаването на САЩ. Но това е в известен смисъл логичният резултат от гражданската война, която назрява днес.

Белият полюс: Втората поправка и черни вертолети

На противоположния полюс от афроамериканците в структурата на съвременната социална и политическа експлозия в САЩ са алтернативните сили на афроамериканците и прогресистите, най-често представени от белите с консервативни възгледи. Те са до голяма степен фокусирани именно върху Тръмп, върху американския изолационизъм и дори национализъм. В същото време те признават себе си като противници на прогресивизма, глобализацията и засилването на централистическите тенденции, които първоначално в исторически план се свързват не с демократите, както днес, а с републиканците. По правило именно тази част от населението държи на второто изменение на Конституцията, което позволява притежаването на огнестрелно оръжие. Социологически те представляват основното население на провинциална Америка и малките градове.

На крайния фланг на тези нарочно „бели“ американци са крайните американски националисти. Някои от тях са обединени в малки общности - милиции, които смятат призванието си да защитят неприкосновеността на частната собственост - ако е необходимо, с оръжие в ръце. Само много малко малцинство, дори от тази част на американското общество, се отличават с наистина расистки възгледи. Тази част от американското бяло население като цяло не представлява единна политическа сила.

Под предлог, че се сблъскват с „националистите“, левите либерали в САЩ формират „антифашистки движения“, понякога използвайки терористични методи. Така наскоро Тръмп призова за признаване на „Антифашизма“ като екстремистка идеология. Под предлог, че се борят с истинските или измислени американски националисти, антифашистите понякога използват насилие срещу всички свои политически противници, независимо кои са те, наливайки още масло в огъня на гражданската война.

Засега тези „съзнателни бели“ или „десни“ не са били активно включени в гражданския конфликт, но когато тяхната собственост става цел на мародерите, те са посрещнати с твърда съпротива, което очертава следващата фаза от развитието на възможен сценарий на ескалация. Ако тази част от консервативните американци види реална заплаха за това, което те считат за неотменими права (преди всичко заплаха за Второто изменение на Конституцията), те могат да изиграят важна роля в гражданската война.

Показателно е, че днес към този полюс принадлежат не само националистическите републиканци, но и онези, които все още споделят позициите на южняците във войната от 1861-1865 г. - поне по въпроса за децентрализацията. И така, от специалната и напълно оригинална американска двупартийност, при която републиканците първоначално защитават отмяната на робството и централизма, а демократите - робство и децентрализация - се формират няколко позиции, по-сходни с европейската политика:

· От една страна, прогресистите, които подкрепят по-нататъшните фази на „нихилистичното освобождение“, всички видове малцинства, легализация на извращения и т.н., и в същото време укрепват централната власт и повишават данъците, въвеждат редица социални стратегии,

· А от друга страна са консерваторите, съчетаващи национализма и максималния регионализъм, субсидиарността и правото да се носи оръжие.

Тези два полюса - за разлика от двете основни партии на Съединените щати - нямат ясна институционализация, но именно тези две позиции са най-непримирими, конфликтни и радикални, което сега започва да се проявява по-отчетливо.

Това постепенно изяснява новите координати на гражданската война, които отразяват именно онези политически, социални и идеологически условия, в които САЩ се озовават днес.

Коронавирус и есхатология: Американски Армагедон

Сега е важно да се обмисли друг фактор: протестите и безредиците в САЩ се развиват в епидемия. Коронавирусът нанесе тежък удар върху американската икономика и особено върху средната класа, която поради карантината беше извадена от икономическия ритъм. Но в кредитната икономика подобно нарушение на ритъма лесно може да стане фатално. Ако дори за кратко се прекъсне баланса на приходите и плащанията, съвременната капиталистическа икономика преживява срив. И този срив най-болезнено се усеща от представители на малкия и средния бизнес. В същото време, за разлика от икономическата криза от 2008 г., проблемът не може да бъде решен чрез отпускане на допълнителни средства от Федералния резерв на големите банки и други финансови институции. Днес, в карантинните условия, американските домакинства бяха пряко засегнати и предоставянето им на пряка помощ е толкова противоречащо на самата логика на финансовия капитализъм и принципите на ФР, че дори не се разглежда теоретично. Това ще доведе само до спирала на инфлацията и структурно ситуацията няма да се подобри. Този фактор на дълбоката криза на американската икономика, свързан с коронавируса, допълнително утежнява вероятността от наистина радикален конфликт, който има всички шансове да се превърне в пълноценна гражданска война. Последната степен на отчаяние може лесно да подтикне хората към такъв резултат.

Трябва да се обърне внимание и на полярността във възгледите, развила се в Съединените щати днес, когато се оценява самата природа на пандемията на коронавируса.

Прогресистите, привържениците на демократите и социалните реформи настояват за сериозността и реалността на коронавируса и косвено подкрепят идеята за универсална ваксинация. Нещо повече, медийни и социални платформи, принадлежащи на реформисти и демократи (като “Фейсбук”), цензурират статии и публикации на онези, които отричат сериозността на епидемията и под всякакви (понякога изключително екстравагантни) предлози водят пропаганда срещу Бил Гейтс, ваксинациите , Джордж Сорос, СЗО и т.н.

Обратно, консерваторите и привържениците на Тръмп оспорват мащаба на епидемията от самото начало, отказват да се съобразяват с карантината и възприемат пандемията като фалшива стратегия на глобалистите, насочена към намаляване на населението, унищожаване на икономиката, въвеждане на режим на тотален надзор и контрол - за последващо чипизиране и превръщане на човечеството в роби на световния елит. Тези настроения днес са изключително често срещани в САЩ и самият Тръмп, който официално въведе карантинния режим, се стреми да угоди на тази част от електората, която му е много важна.

Показателно е, че протестиращите афроамериканци най-често - макар и номинално - но носят маски, а в рамките на въоръжените бели, като дават мек отпор на бунтовниците, виждаме лицата им без маски.

Така коронавирусът не само създава икономически предпоставки за изострянето на гражданската война, но и поставя основата за демонизирането на врага. Пред очите на консерваторите прогресистите са съучастници на предстоящото престъпление с планетарни пропорции, което се подкрепя от широко развитите в тази среда протестантски идеи за предстоящия край на света. За тях Бил Гейтс, Джордж Сорос, Хилари Клинтън и други глобалисти се представят като свита на Антихриста, който е готов да доведе САЩ и цялото човечество (преди всичко свободния свят) до олтара на Сатаната, установявайки планетарна електронна диктатура и цифров концентрационен лагер.

За самите прогресисти подобни възгледи изглеждат като крайно „пещерно мракобесие“ и „фашистки делириум“, който широко се разпространява сред населението. А в САЩ повече от половината от населението искрено вярва в теорията на конспирацията - под една или друга форма.

При такива обстоятелства онези, които вярват в опасността от коронавируса или я отричат в очите един на друг, придобиват статут на „онтологичен враг“, защото за религиозното съзнание в „края на времената“ (в ерата на катастрофите, язви, сътресения) няма по-сериозно противопоставяне от разделението между лагера вярващи и привърженици на Антихриста. Но този път ролята на „Антихриста“ не е СССР, не някаква външна сила или заплаха, а половината от самото американско население.

Така гражданската война в САЩ придобива религиозен и есхатологичен характер.

Цветна революция в черно: Тръмп и глобалистите

Когато внимателно наблюдаваме детайлите от протестите в САЩ, ние може да забележим, че зад действията на протестиращите с техните спонтанни вълни на възмущение и странен за руския човек стремеж да разбият витрината на магазина и да изнесат всичко, стои по-организирана сила. На едно място, а след това на друго място, се появяват фигури от хора, които много добре знаят какво правят. Например, разбиват няколко витрини, но сами не участват в грабежа, а преминават към другите витрини, без да оставят следи, внимателно скриват лица, коса, очи под противогаз, защитен костюм и ... чадър (че отворените чадъри могат да предпазват от гумен куршум и снимките от хеликоптери, се знае от малко от редовите протестиращи). Освен това очевидно е, че някои американски и световни медии - предимно прогресивните (като CNN или BBC), се стремят да насочат случващото се в определена посока, смекчавайки отвратителните сцени на побои и грабежи от чернокожите на невинни търговци, жени, хора с увреждания и възрастни хора, а напротив - героизират представителите на малцинствата, провокиращи тълпата към открито насилие с един или друг (най-често грозен) жест или действие.

С други думи, изглежда, че САЩ са започнали процеса на „цветната революция“, с помощта на която самите американци по-рано свалят режимите, които не харесват по целия свят (като започнем от антисъветските въстания в Източна Европа през 80-те години на ХХ век и завършват с Майдана в Украйна или опита да се изтръгне Хонконг от контрола на континентален Китай). Но ако в другите случаи на „цветни революции“ американците свалят външните си противници по този начин и така качват на власт други послушни за тях политически марионетки, тогава кой днес атакува САЩ?

Тук трябва да припомним фундаменталния разкол в американските елити, който беше разкрит по време на предизборната кампания на Тръмп. Тогава Тръмп обвини политическия елит на САЩ, че е престанал да обслужва американските интереси, стои на страната на глобализацията и в опит да създаде световно правителство, е готов да пожертва самите САЩ. Тръмп нарече мрежата от глобални либерали „блато“. Пресушаването на блатото се превърна в най-важната линия на предизборната му кампания и вероятно това му донесе успех и победа на изборите. Така Тръмп постави начело не външен, а вътрешен враг, превръщайки разделянето на елитите между глобалистични и национални в основен политически проблем на САЩ.

През цялото си президентство Тръмп продължи да се бори с „блатото“, което очевидно не беше готово да бъде „източено“ и категорично се противопостави на Тръмп. Но именно структурите на тези глобалистки центрове са най-активно включени в прилагането на „цветните революции“ в различни страни. Медалът тук принадлежи, разбира се, на организациите на Джордж Сорос, привърженик на глобалното „отворено общество“, което със своите структури (забранено в много страни поради пряката връзка с терористичната тактика и осъществяването на преврати) възниква почти навсякъде, където започват протестите, вълненията и размирици, активно добавяйки масло в огъня. Ясно е, че „блатото” е не само Сорос и неговите мрежи, но и значителна част от световния политически и финансов елит, обединени от проекта на Световното правителство. Либералите открито и съзнателно се стремят към премахването на националните държави и създаването на наднационални управителни органи. Техният проект е създаването на Европейския съюз, както и редица наднационални инстанции - като Хагския трибунал, Европейския съд по правата на човека, Световната здравна организация и други. Но тогава, когато инструментите на класическото политическо лобиране не дават резултат (така Сорос не успя да попречи на Брекзит и да осъществи редица други либерални проекти), се използват методите на "цветните революции".

Ако това наблюдение е вярно в случая със САЩ, тогава можем да заключим, че зад гражданската война в САЩ стои „блатото“, тоест глобалистите и техните структури, които се стремят да дискредитират Тръмп и да осигурят победа на своя кандидат Джо Байдън.

В същото време, използвайки маргинализираните слоеве на американското общество, мобилизирането на най-неуравновесените и агресивни малцинства и особено на расовия фактор, мрежите на глобалистите рискуват да отидат твърде далеч и да взривят американското общество отвътре. И ако това се случи, дори и ако Тръмп успее да се размине с вълната, която се издига, ще заплаши самата американска държава. В края на краищата изострянето на всички съществуващи противоречия, които виждаме, трудно може да бъде потушено с идването на власт на нерешителния, размазан и слабоволен Байдън, лишен от всякаква харизма или чар.

С други думи, ако имаме работа с „цветната революция“, зад която стои „блатото“, то това може не само да доведе до прекомерни разрушителни последици още на първия етап, когато е необходимо да се въведе извънредно положение в цялата страна, но и допълнително да подкопае всяка устойчива стратегия - дори в случай, че успеят да свалят Тръмп.

Дълбоката държава и неяснотата

Остава да разгледаме как може да постъпи американската дълбока държава. Този термин така и не изясни значението си по време на Тръмп. Не е ясно дали Дълбоката държава застана зад самия Тръмп, подкрепяйки го пред глобалистите, които са се отдалечили твърде много от националните интереси на САЩ, или, напротив, Дълбоката държава е толкова слята с глобализма, че се противопоставя на Тръмп през целия му мандат, като не позволява да проведе своята национална (националистическа) програма. Тъй като това най-важно обстоятелство остава неизвестно, е трудно да се предвиди поведението на дълбоката държава. Не знаейки за какво става дума всъщност, можем еднакво да предположим, че някои сили в американския естаблишмънт (преди всичко силите за сигурност) могат да се възползват от спешните ситуации, за да въведат пряк централизиран контрол и дори да установят военна диктатура или обратно, за да изместят Тръмп, с едновременно заиграване с протестите. Във всеки случай Дълбоката държава, каквато и да е тя, може да има своя програма за избухване на гражданска война, различна от политиката и идеологията на основните сили.

Това, разбира се, не изяснява картината, а я прави още по-объркваща.

Ако Америка се разпадне ...

Какво вещае началото на пълноценната гражданска война в САЩ на другите страни по света? Това ще означава крах на глобалната капиталистическа система. От средата на XX век САЩ са авангардът на световния капитализъм, а след падането на СССР и разпадането на социализма в Източна Европа те се оказват единственият полюс на еднополюсния свят. Когато СССР се разпада, един от двата полюса е оставен. Той е основна инстанция на световната политика. Сега САЩ може да разберат добре съдбата на СССР. Това означава, че вече няма да има полюс в света и най-важното, няма да го има полюсът, който да остане в това си качество не само за последните десетилетия, но дори и от ерата на Великите географски открития, когато се оформя западноевропейския капитализъм, империализъм и колониализъм. Бунтовните афроамериканци днес се стремят да сложат край на историята на робството и белия расизъм. За целта е необходимо да се сложи край на историята на новата ера, капитализма и западноевропейската цивилизация в нейната съвременна фаза. Това е логично: за да се сложи край на европейския модернизъм е необходимо да се „затвори Америка“. Така гражданската война на САЩ този път цели края на САЩ и в същото време краят на глобалния капиталистически световен ред на Западния център.

За всички народи и общества на Земята това може да бъде едновременно радостна и тревожна новина. Радостна - защото сривът на САЩ ще отвори възможността всички страни и народи да се развиват по свои собствени пътища, да търсят свое уникално място в света, който задължително ще стане многополюсен. Това ще бъде краят на евроцентризма и колонизацията и нищо не може да претендира за универсалност - нито в икономиката, нито в политиката, нито в технологиите. Така всяка цивилизация ще има възможност да живее в съответствие със своите ценности и идеи, в съответствие със собственото си време, като разглежда Запада само като една от многото възможности, като експонат, на който може да се възхищава или просто да не забелязва, но който не е необходимо да се следва.

Важно е, че след САЩ прозападните либерални елити ще се сринат във всички общества, където в момента имат ключови позиции и решаващо влияние. Това означава, че капитализмът, парламентарната демокрация, индивидуализмът и либерализмът ще престанат да бъдат задължителни основни парадигми и всяко общество ще може да изгражда свои собствени социални, икономически и политически системи, без да обръща внимание на изискванията на световните метрополии - Запада и САЩ. Това ще засегне дълбоко всички, включително Китай и Русия. И ако първо САЩ се разпаднат, след тях по един или друг начин всички други политически режими, свързани с капитализма, ще се сринат или ще се преродят напълно - или в идеологията, или в икономиката, или в политиката, или в културата, или в технологията, или във всичко наведнъж.

Но сега тревожната новина. Сривът в САЩ е съпровождан със световна катастрофа, тъй като най-големият брой оръжия - включително ядрени - са концентрирани в тази страна. Следователно съдбата на ядрения бутон и други видове оръжия за масово унищожение може да е в ръцете на онези, чиито действия ще бъдат непредсказуеми. Гражданската война отменя всички правила и всички принципи. И това е изключително тревожно.

И накрая, не може да се изключи, че ако ситуацията се влоши, някои от силите, отчаяни да разрешат ситуацията по друг начин, могат да прибегнат до започване на мащабен военен конфликт, който ще позволи прекратяване на гражданската война на САЩ, пред външна заплаха. Всеки може да бъде избран за противник - включително Русия, Китай, Иран и т.н. Но може да има и други кандидати, които да „спасят Америка“, като поемат ролята на техен смъртен враг. На някакво ниво на развитие на гражданската война това може би е единственият начин да се прекрати, тъй като днес дори теоретично не може да се спечели от никоя от двете противодействащи сили.

Край на Америка

Нека ви напомня, че от самото начало разгледахме версията, че гражданската война в САЩ е много вероятна и че събитията най-вероятно ще вървят точно според този сценарий. Това беше необходимо за целостта на анализа. Но, разбира се, не може да се изключи, че ние присъстваме на фалшивия старт на „гражданската война“, нейната симулакра или репетиция, с един вид лабораторен експеримент, който ни позволява на практика да оценим реалното състояние на нещата и степента на нарастване на вътрешните конфликти в американското общество. Гледайки кадрите от протестите и безредиците в американските градове и американската столица, е трудно да се отървем от усещането, че сме виждали тези кадри много пъти в холивудски сериали и филми за епидемии, бедствия, зомби апокалипсис или политически крах (като например в „ Къща от карти"). Предстоящата гражданска война в САЩ отдавна е заела фантазиите на американските режисьори и се въплъщава в много сценарии и филми. В свят, доминиран от виртуални технологии, реалността и виртуалността, реалността и фантазиите са толкова преплетени, че става по-трудно да се отдели едно от друго. Затова понякога изглежда, че присъстваме на снимките на филм за края на САЩ. И ако това е така, дори и този път пълноценната гражданска война по някакъв начин да бъде избегната, това ще означава, че тя се отлага до следващия път. И виждайки как се развиват събитията в САЩ, нещо подсказва, че този „следващ случай“, макар и до известна степен забавен, няма да бъде чакан дълго. В известен смисъл „краят на САЩ“ вече е настъпил - макар и досега под формата на репетиция или сценарий, който с неизбежна фаталност става все по-реалистичен и неизбежен.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели