/Поглеед.инфо/ Китайският президент Си Цзинпин пристигна в Сан Франциско, където ще се срещне с Джо Байдън. Това ще бъдат първите им преговори година след разговора на индонезийския остров Бали. Освен това Си ще стъпи на американска земя за първи път от шест години: последният път, когато китайският лидер дойде в САЩ, беше през пролетта на 2017 г., когато беше необходимо да се проведе спешна среща с Тръмп, който започваше търговската война с Поднебесната. Оттогава отношенията между САЩ и Китай само се влошиха. Въпреки всички опити да се нарече конфронтацията конкуренция и да се въведе поне в някаква рамка, тя само се разшири. Но в навечерието на всяка среща на високо равнище между САЩ и Китай започват неизбежни спекулации около нейните цели и възможни резултати - и сега се говори, че Китай търси сближаване със Съединените щати за сметка на руските интереси: „Сега Си и Байдън ще се споразумеят и..."

Проблемът е, че Съединените щати и Китай не могат да се споразумеят по принцип и по все по-широк кръг от въпроси. Те не могат поради две причини: обективното засилване на противоречията между тях във все по-влошаващата се международна обстановка и субективното желание на Америка да продължи да оказва натиск върху КНР на всички възможни позиции и фронтове. И този път ще видим същото – и със същия резултат.

Както и на последната среща в Бали, в Сан Франциско Байдън „ще се опита да убеди Си да окаже натиск върху Путин, за да убеди Москва да спре или поне да преустанови военните действия в Украйна“, пише уебсайтът “Политико”. Самият начин на поставяне на въпроса от страна на американците показва тяхното пълно неразбиране на същността на отношенията между Путин и Си, Русия и Китай. Ако по-рано, през пролетта на миналата година, Съединените щати теоретично все още можеха да разчитат (въз основа на идеите си за Пекин), че Си може по някакъв начин да участва в оказването на натиск върху Русия, тогава оттогава тези илюзии би трябвало да бъдат отдавна разсеяни. Какво тогава? Вероятно въпросът е, че не става въпрос за неразбирането на китайците от страна на американците, а за нежеланието им да разберат. Тоест за пълно неуважение към събеседника, особено ако отговорът е очевидно известен.

Руският въпрос в случая се използва просто като елемент на натиск върху Китай, заедно с редица други вътрешни и външни: Синцзян, корейската ядрена програма, Хонконг и, разбира се, Тайван. Американците комбинират всички тези точки в различни пропорции и или канят Китай да ги „обсъди“, или разчитат на асиметрични отстъпки от страна на Пекин по други въпроси. Тази година Близкият изток беше добавен към списъка с теми за натиск. Е, как сгреши Китай пред Америка?

Ами с близките си отношения с Иран. Байдън ще убеди Си да повлияе на Иран, „така че той да не се стреми да ескалира или разпространява насилие в Близкия изток“. Просто прекрасно - американският съюзник и клиент Израел бомбардира Газа, нанася удари по Ливан и Сирия, а Иран ескалирал. Ясно е от какво се страхуват американците и защо насочиха самолетоносачи към бреговете на Израел: те искат да осигурят на Тел Авив развързани ръце в „разрешаването на палестинския въпрос“ чрез прочистване на Газа и прогонване на палестинците, като същевременно не позволят на нито една от мюсюлманските страни да се намеси и да се опита да отвлече вниманието на Израел от Газа с военна сила. Поради тази причина американците оказват натиск върху всички страни в региона, включително Иран, като всъщност ги плашат да влязат във война със САЩ.

Иранските власти няма да рискуват война със САЩ, но в същото време самите САЩ нямат желание да се бият с Ислямската република за интересите на Израел. Какво общо има Китай с това? Той укрепва позициите си в Близкия изток и печели както от разобличаването на двойните стандарти на САЩ, така и от отслабването на американските позиции. Какво трябва да поиска от Иран и защо?

Ако Байдън поиска от Си да убеди аятолах Хаменей да не влиза във войната, да не се намесва в клането в Газа, тогава китайският лидер може да отговори само на едно нещо: нека американците - единствените, които могат да направят това - да наредят на Израел да спре, и заплахата от ескалация веднага ще изчезне. Не Иран, а Израел сега прави всичко, за да гарантира, че целият регион ще избухне; не Китай, а САЩ могат да спрат огъня.

Но списъкът с претенции на Байдън срещу Си не се ограничава до Близкия изток: той също иска да обсъди с него „ролята на Китай в епидемията от предозиране опиати в Съединените щати“. Мащабът на пандемията от опиоиди в САЩ е наистина ужасяващ, той расте от много години: само през предходната година са загинали повече от сто хиляди души. Американците търсят китайска следа в производството на наркотици, вместо да признаят, че основната причина за наркопандемията е кризата на американското общество и държавните структури (от нашествието на мигранти до здравната система). Но когато сега американците се опитват да прехвърлят вината за собствените си проблеми върху китайската глава, обвинявайки Пекин за опиумната война срещу Америка, това вече изглежда като подигравка със здравия разум и историята.

В края на краищата всички в Китай си спомнят истинските опиумни войни, които британците водеха срещу него преди почти два века, и факта, че десетки милиони китайци по-късно умряха от дрогата, доставяна от англосаксонците. Това беше истинска национална трагедия, свързана както с експанзията на Запада, така и с кризата на китайската държава. Тогава Китай загуби от Запада, но сега печели, без да прибягва до англосаксонските методи за разлагане и унищожаване на врага. Защото врагът успешно се самоунищожава – както в Близкия изток, така и с опиумната пандемия у дома.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.