/Поглед.инфо/ През XVIII век, когато американците коват независимостта си в тайни организации, улични бунтове и по бойните полета, животът и имуществото не струвахт нищо. Лоялист (британски поддръжник) може не само да бъде намазан с катран и оперен за забавление на тълпата, но и намушкан до смърт или хвърлен в кладенец. Или да разрушат къщата му тухла по тухла.
Времето не излекува тези нрави. Как се водеха дискусиите за робството в Конгреса в средата на XIX век? Има например такъв случай: сенатор Лорънс Кийт бие сенатор Чарлз Съмнър с бастун, докато изпада в безсъзнание - и той го бие толкова силно, че бастунът се пръска на трески. В същото време колегата на Кийт размахва револвер по време на побоя, не позволявайки на никого да се доближи до Съмнър. И двамата са триумфално преизбрани!
В такава атмосфера не бива да се изненадват многобройните покушения срещу живота на президенти, както настоящи, така и на бивши. Те започват през 1835 г. с опит за застрелване на президента Андрю Джаксън - опитът е осуетен поради засечка.
Поради подобни случайности и работата на специалните служби, огромен брой подобни опити се провалят - според различни източници се опитват да убият Бил Клинтън поне тридесет пъти.
Но някои от убийците все пак постигат целта си. Четирима президенти са убити в историята на САЩ: Ейбрахам Линкълн през 1865 г., Джеймс Гарфийлд през 1881 г., Уилям Маккинли през 1901 г. и Джон Кенеди през 1963 г. В допълнение, според популярните слухове смъртта на Закари Тейлър през 1850 г. и на Уорън Хардинг през 1923 г. за подозрителни. Говори се, че президентите може да са били отровени.
Някои от държавните глави загиват, а други са бяха ранени - като Тръмп. В този списък към него се присъединяват бившият президент Теодор Рузвелт през 1912 г. и Роналд Рейгън през 1981 г. Освен това ситуацията с Рузвелт е много подобна на опита за убийство на Тръмп - в това, че добавя точки към опита на политика да бъде преизбран. Куршумът на стрелеца улучва Рузвелт в гърдите, но го спасява дебел 50-страничен речеви документ, както и слабостта на патрона 38-калибър.
Теди Рузвелт, запален ловец, разбира достатъчно от анатомията, за да оцени степента на опасност от нараняването - не е сериозно, въпреки че отвън изглежда доста впечатляващо. И без да обръща внимание на раната в гърдите, той продължава спокойно да чете речта си почти час.
Възхищението от този акт му добавя политически точки, които обаче все още не са достатъчни, за да спечели изборите през 1912 г. Причината за това е неуспешната политическа стратегия на самия Рузвелт. Той, неспособен да постигне съгласие в своята партия, отива на изборите като трети кандидат и разделя гласовете на републиканците, давайки победа на демократите. Грешка, която Тръмп не направи.
Непримиримост Но това, с което Тръмп, който спечели политически точки с опита за убийство, е много по-зле, е политическият климат в Съединените щати. На думи висшите демократи, разбира се, се разграничиха от опита за убийство и го нарекоха нещо ужасно. Наказателните дела срещу Тръмп се прекратяват в опит да се успокоят вътрешните настроения. Но дори лидерите да са искрени и честни (в което има известни съмнения), обикновеният активист не крие отношението си към случилото се.
Независимо кой е стрелецът и с когото и да го свързват, активистите на Демократическата партия в социалните мрежи масово пожелават смъртта на Тръмп и съжаляват, че стрелецът е пропуснал, улучвайки само ухото му. Някои са цинично разстроени, че провалът на опита за убийство ще добави много политически точки на Тръмп и неговите поддръжници. Във всеки случай ФБР, което следи американските социални мрежи, вече обяви засилване на заплашителната реторика.
За Русия опитът за убийство на Тръмп мина по най-добрия начин - той засили атмосферата на омраза и взаимно подозрение в САЩ, доближавайки ги още една крачка до гражданската война. Трудно е да се разберем, когато едни мразят лидера на другите, все едно не е Доналд Тръмп, а Адолф Хитлер, а трети се затвърдяват още повече в идеята, че за първите не важат правила на играта. Само победа на всяка цена, защото сега не говорим за реална политика, а за конфронтацията между абсолютното зло и абсолютното добро - един вид Хари Потър срещу Волдемор. И всеки път на поддръжниците на Тръмп става все по-ясно, че никой няма да ги съжалява, ако нещо се случи.
Това не означава, че ситуацията не може да бъде по някакъв начин успокоена, поне временно но всеки път става все по-трудно да се направи това. А шансът за фатална грешка става все по-голям - все пак конфронтацията кипи заплашително от няколко години.
Нашата изгода
Увеличаването на интензивността на политическата борба в Съединените щати не е непременно приятно за нас „в момента“. За да впечатлят гласоподавателите, противоборстващите страни могат да започнат да се преструват на „яки момчета“ и да организират състезание, за да видят кой може да навреди най-много на Русия. Ако същата гражданска война в Съединените щати се случи, това може да срине световната икономика. Възникват и въпроси относно контрола върху ядрените оръжия. Тези вероятности могат сериозно да изплашат някои.
Но ако обявената от нас борба срещу заплахата от НАТО и победата в хибридната война е нашата истинска цел, тогава няма защо да се тревожим за стабилността в САЩ.
Има държава, която оглавява списъка с доставки на оръжия и разузнавателни данни на нашите врагове. Тя убива нашите войници, за да изтощят Русия - за да я принуди да плати цената за това, че отне това, което й се полага по право, от нахални самоселници.
Следователно ние не само можем, но и трябва да поддържаме раздора в Съединените щати - понякога без да предотвратяваме задълбочаването му, а понякога с действия.
Защото „Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Матей 12:25).
Превод: В. Сергеев