/Поглед.инфо/ Най-голямата загуба от десетилетия беше понесена от американския флот - огромен универсален десантен кораб беше практически унищожен от пожар. Това не е първият подобен инцидент във ВМС на САЩ през последните години - което означава, че не става въпрос за инцидент, а за тенденция. И това е много лоша тенденция за ВМС на САЩ.

В Сан Диего вече два дни гори „Бонъм Ричард“, универсален десантен кораб на ВМС на САЩ. Огромен кораб с размер на самолетоносач с водоизместимост 41 000 тона, способен да носи десантни сили от един и половина подсилени батальони, с оборудване, логистика и муниции за няколкодневни битки. А също и авиация за стоварване на една трета от тези сили от въздуха. И щурмови хеликоптери. И самолети с вертикално излитане.

Сега той изгоря. Срутването на част от палубите и надстройката вече е станало. Корабът също се килна силно заради поетата вода, от него се излива гориво. Корабът с висока степен на вероятност ще бъде изведен от експлоатация.

Този огън не е просто пожар. Това е символ. Символ на бавните, но неизбежно протичащи процеси на упадък в най-мощния и многобройни ВМС в света.

Борбата за оцеляване като основна идея

Американците често се оплакват, че при Рейгън са имали флот, а сега ... Те са прави. Особено поразителна е разликата в способността за борбата за оцеляване. Факт е, че осигуряването на жизнеспособността на кораб във ВМС на САЩ беше почти религия. Никой никога не е отделял толкова време и усилия по този въпрос от американците. Никой не е плащал дори сравнима сума.

Ето няколко примера. Всеки американски моряк е и много добре обучен пожарникар, способен да гаси пожари от най-трудните категории (в нашата терминология), умее да използва почти всяка пожарна и спасителна техника, да работи в условия на непрекъснат дим и нулева видимост, а също така да може да изпълнява зададени задачи при такива условия. Поне така винаги е било в миналото. И освен да гасят пожари, американците създават чудеса.

През 1988 г. фрегатата „Самуел Робъртс“ (клас „Оливър Пери“), изпълнявайки бойни задачи в Персийския залив, се натъква на иранска морска мина. Експлозията става под кила на кораба и води до големи разрушения - килът е частично откъснат, започва разрушаването на двигателя. Турбините са откъснати от основите, машинното отделение и част от другите отделения са наводнени, корабът мигновено остава без електричество. Размерът на получената дупка е с дължина 4,6 метра. Голям пожар избухва над наводнените отделения.

Невероятно е, че този ден фрегатата напуска минно поле самостоятелно и по-късно е възстановена. И това не е късмет, това е комбинация от добре обмислена конструкция (фрегатите клас „Оливър Пери“ имат спомагателни прибиращи се електрически винтови кормилни колони, на които той тръгва след възстановяване на захранването) и действията на екипа, който успява да спре разрушаването на корпуса, като издърпва елементите на комплекта с въжета. Захранването на кораба беше възстановено в рамките на пет минути. Само за няколко минути бяха възстановени бойната ефективност на всички корабни оръжия и работата на радарите. Пет часа по-късно навлизането на водата е спряно, огънят потушен и корабът се оттегля със скорост пет възела, за да се срещне със спасителите.

Това не беше единичен случай. Преди това, през 1987 г., иракчани удрят фрегата „Робъртс“ от същия клас с две противокорабни ракети „Екзосет“. И този кораб оцелява и продължава службата си. Екипът се справя с щетите и спасява кораба си.

За сравнение: пет години преди това една ракета „Екзосет“ е достатъчна, за да унищожи британския разрушител Шефилд по време на Фолклендската война. Ако американски екипаж беше на Шефилд, корабът щеше да оцелее.

Борбата за оцеляване в продължение на много години е идеята за поправяне във ВМС на САЩ. На всяка американска подводница има една трета повече хора, отколкото на подобна руска, и то само и само да има кой да спасява лодката от повреди. Защото за тях това е централен въпрос.

И сега виждаме техния провал.

Пожари в американския флот

Трябва да се каже, че проблемите с пожарите на корабите у американците не са от вчера. През 2011 г., по време на ремонт, разрушителят „Спрюнс“ клас „Арли Бърк“ се запалва. През 2012 г. многоцелевата ядрена подводница „Маями“ изгаря и е изведена от експлоатация. След това от време на време избухват пожари при ремонти на военни кораби, сравними по мащаб с този наскоро на „Адмирал Кузнецов“. Така през 2018 г. избухва пожар на десантния кораб-док „Остин“, а миналата година на универсалния десантен кораб „Иводжима“, сестра на „Бонъм Ричард“. Има и други инциденти.

Фактът, че корабите във ВМС на САЩ толкова често са изложени на големи пожари, е доказателство, че американците започват масово да пренебрегват стандартите за безопасност. И така, „Маями“ изгаря заради един работник. И това също е много неприятно. Тези, които са работили с американците, знаят колко внимание обръщат на безопасността и колко тежки са ограниченията им. Но по някаква причина във ВМС това качество се е загубило, нарушенията са широко разпространени, последствията са ужасни и няма мерки за предотвратяване на повторното появяване на тези последствия.

Това са първите признаци.

Пожарът в „Бонъм Ричард“ е особен случай дори на този фон. Корабът не е акостирал, не е дезактивиран. Закотвен е на кея. Той има минимален брой членове на екипажа. На него има около 160 души, без да се броят работниците на борда. И тези 160 души не успяват да открият навреме пожара, нито да пристъпят към неговото гасене своевременно. Командването на военноморската база не може да организира своевременно гасенето и частите, отговорни за гасене на пожари, не успяват да достигнат там навреме.

Разбира се, корабът е пристигнал в базата за ремонт и на него е извършена известна работа - но нейният мащаб със сигурност не може да попречи на екипажа да предотврати разпространението на пламъка. Всички тези хора не могат да направят това, което някога беше „визитната картичка“ на ВМС на САЩ и това, което прави най-добре в света. Просто не са готови. Те вече не могат да правят това, което са били в състояние да направят.

Всъщност пожарът на „Бонъм Ричард“ и начинът, по който е потушен, са знак за много по-мащабни явления, отколкото просто загубата на опит в спасяването на корабите от огъня.

Признаците на системната криза във ВМС на САЩ

Шумните сблъсъци на американски военни кораби с търговски кораби от различни страни през последните години и скандалните резултати от разследването на тези инциденти показват, че в дисциплината на персонала на ВМС на САЩ, професионализмът на служителите, отговорни за корабоплаването, и нивото на дисциплина при поддържане на смените са паднали значително. В същото време, според докладите на редица американски експерти, има рязко увеличение на натоварването на персонала. Освен това, поради липса на персонал, хора с неадекватна квалификация често могат да работят с корабни системи. А и смените им са напрегнати. Отчасти всичко това се дължи на необмислените мерки за оптимизиране на структурите на персонала, но засега няма надеждна информация, че тези мерки са отменени. Тук добавяме такъв специфичен американски проблем като "запушването на дупки" в Афганистан и Ирак от военни моряци.

Руският читател не е напълно наясно с това, но по време на тези войни недостигът на помощни постове в Афганистан и Ирак беше закърпен от САЩ по много екстравагантен начин - моряци от кораби и подводници преминават кратък курс на бойно обучение в казармите на корпуса на морската пехота и с оръжие изпращани като пешаци в горещите точки. В резултат на това специалист по хидроакустика, в чиято подготовка са инвестирани много милиони долари и дузина години, се оказва пазач на базата на морската пехота в Афганистан. Той не щурмува и прочиства села, но когато талибаните нападат охранявания обект, той трябва да се бие за истински. У нас това се е случвало за последен път по време на Великата отечествена война, а във ВМС на САЩ това е норма в момента. Лесно е да си представим как тази практика влияе върху бойната готовност на флота да води война в морето.

Но самите военноморски сили в много отношения са свръхнапрегнати. Американците нямат време да ремонтират многоцелевите си подводници, те трябва да експлоатират това, което имат на момента, със сериозно пренапрежение, което също не е полезно за бойната готовност.

Сега виждаме, че качеството на американските екипажи в миналото - способността да се бият за оцеляване на ниво, недостъпно за повечето флоти в света - също е, меко казано, под въпрос. И възможността за спазване на предписанията за безопасност, изобретени преди много години, които преди това бяха съблюдавани без особени затруднения, също е под въпрос.

И възниква въпросът: какво изобщо не е под въпрос? Освен способността да се поразяват с крилати ракети беззащитни държави или от подводница с балистични ядрени ракети защитените? Отговорът на този въпрос не е очевиден.

Когато анализираме абсолютно всеки аспект от развитието на ВМС на САЩ, не може да се отървем от израза от американската реч „те са загубили пътя си“. Тоест, започвайки с липсата на ясно разбиране тяхната мисия и по-нататък на всяко ниво виждаме признаци на някакъв вид разпад. Така, например, независимите американски експерти отбелязват, че новите фрегати, които ще изграждат за ВМС на САЩ, са създадени без ясна „оперативна концепция“, или по-просто казано, американците не знаят точно за какво да ги използват по-късно. Но те ще се строят. Изглежда, че става въпрос за „изсушен разрушител“ - всичко като преди, но по-просто, по-евтино и без способността да се защитава от подводници. Колко оправдани са инвестициите в такива кораби? Няма ясен отговор. Защото няма разбиране каква война, къде и с кого трябва да се води.

И на най-високото ниво - самолетоносачът „Форд“, което не е ясно кога ще се отърве напълно от вродените дефекти. Палубните F-35, които при всичките си предимства (а те са истински и много впечатляващи) изисква до петдесет човекочаса палубно обслужване на час полет. Някъде на "по-ниско ниво" има поредица от "прибрежни" военни кораби, повечето от които ще бъдат изведени от експлоатация без да видят нито една военна служба (освен ако САЩ не започнат война с Китай дотогава). Но не бива да разбираме всичко по-горе като желание да представим ВМС на САЩ като негодни - това не е така.

Те все още са най-мощният флот в света и все още имат почти непреодолима преднина между тях и техните конкуренти. Тук не се е променило много. И направленията, в които те все още се развиват, също не са изчезнали - нито тяхната програма за мини, нито дронове, нито патрулните самолети не спират напредъка си. Никой съперник не може лесно да настигне тяхното все още недостижимо техническо ниво. Те са в процес на реформа на морската пехота, много рискована, но добре обмислена.

Но в същото време човек не може да не забележи огромна вълна от кризисни явления, които са наистина опасни за американската мощ на ВМС. Всеки от тях поотделно би означавал много малко. Всички заедно и в същото време означават много - те означават, че ВМС на САЩ са на прага на тежка системна криза. Криза на идеите, концепциите, управлението, технологиите и качеството на хората - всички заедно. И изгорелият гигантски кораб е най-яркото потвърждение във всеки смисъл на това. Последиците от тази криза няма да бъдат напълно очевидни веднага, но потенциално те могат да струват много на Америка.

Не бива да се радваме - състоянието на руския флот е в много отношения още по-лошо. Но дори и в този случай можем да извлечем определени ползи от трудностите на ВМС на САЩ. Основното е да се видят явленията във ВМС на САЩ и грамотно да се възползваме от тях.

Превод: В. Сергеев