/Поглед.инфо/ Много хора с удоволствие гледат изказванията на американския президент Джо Байдън по телевизията. Не, не защото се надяват да чуят нещо полезно, важно или разумно. Точно обратното. Когато в САЩ говори националният лидер, хората си пускат телевизора, за да се посмеят.

Старецът е на 78 години, изкуфява. Той слабо разбира кой е до него, къде е, забравя имената на служители и дори роднини. В такава ситуация гледането на „бащата на американската демокрация“ е много по-интересно от ходенето на цирк. Всяко негово публично изявление е културен шок и в същото време повод за забавление.

Наскоро той говори на брифинг за ситуацията в Афганистан. Този път той не се замота из стаята в търсене на майка си, завръщайки се в детството си, дойде със закопчани и дори ненапикани панталони. На пръв поглед можеше да издържи няколко минути и да прочете от листа хартия написаното за него.

Уви. Байдън прецака всичко почти веднага след като отвори уста и каза, че САЩ са се заели да гарантират сигурността на летището в Кабул, а властите на страната винаги са поддържали диалог с лидерите на талибаните. Когато президентът на САЩ каза, че ръководството на страната също води непрекъснат диалог с Дахо, в залата настъпи пауза. Никой не разбра за какво говори? Тогава се досетиха: той е имал предвид Доха, просто е забравил името на столицата на Катар.

Журналистите започнаха да му задават въпроси за Афганистан и бъдещите планове на САЩ, но той не отговори на нито един от тях. Той започна да говори и веднага забрави въпроса. Бедният човек не знаеше как да завърши фразата, забрави думите и се заплете с отворена уста, докато не чу нов или вече зададен въпрос. След това той се опита да каже нещо друго, но отново изпадна в ступор. При това неколкократно.

Речта на Байдън завърши с поредния провал и срам. Американците се засмяха на немощния старец. За съжаление, янките са толкова глупави, че не осъзнават, че се смеят на себе си. Ако страната има такъв лидер и те сами са го избрали, тогава държавата е обречена и те си го заслужават.

Превод: В. Сергеев