/Поглед.инфо/ В Турция публикуваха резултатите от проучване, според което повече от 62% от жителите на страната смятат Русия за приятелска държава. Числото е впечатляващо само по себе си, но проучването разкри още по-поразителен феномен: около 90% от анкетираните нарекоха САЩ враг на Турция.

Струва си да припомним, че Турция е в състояние на сериозна икономическа турбуленция. Перспективите пред Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори, които трябва да се проведат през юни, но може да бъдат отложени, не са очевидни - значителна част от турското общество възнамерява да гласува за опозицията. Когато се говори за социално-политическото разделение в страната, обикновено се отбелязва, че Ердоган и неговите великодържавни пантюркистки проекти са подкрепяни от консервативните и религиозни жители на селските райони, докато неговите опоненти разчитат повече на светското, образовано, либерално и ориентирано към Запада население на градовете.

И на такъв фон се оказа, че 90 на сто от турците - независимо от техните убеждения, степен на религиозност и местожителство - смятат САЩ за враг на страната си.

Много дълго време Западът - и Щатите като негова квинтесенция - действаха като отправна точка за политиката (включително вътрешната) на буквално всички страни по света, дори тези, които се позиционираха като негови антиподи. Съветското „настигане и изпреварване на Америка“ също беше за това. А през последните десетилетия това явление придоби напълно тотален характер. Абсолютно всяка ситуация, всеки конфликт навсякъде по планетата по някакъв начин се разглеждаше в модела на „прозападните и антизападните сили“ – и в повечето случаи това наистина беше работеща схема. Единствените изключения бяха няколко примера като балтийските държави, където политическите сили се състезават помежду си, спорейки коя от тях е по-лоялна към отвъдморския владетел.

Това с пълна сила важи и за Турция. Това се отрази изключително ясно в опита за военен преврат от 2016 г., където „ушите“ на американците откровено щръкнаха. Минаха няколко години, все още има много разногласия и противоречия в турското общество за това как трябва да живее страната и накъде трябва да върви страната, но факторът на Америка - като модел за подражание, арбитър и център на тежестта - изчезна, просто беше изключен от общественото съзнание.

И това не е някакво изключение от правилото - това е новата нормалност. Бразилия в момента е обхваната от бунтове на базата на недоволство от резултатите от президентските избори сред част от обществото. Но опитът да се вмести случващото се във вечната латиноамериканска схема на борба между десни американски креатури и леви антиамериканисти в този случай е обречен на провал, защото точно както бившият десен лидер Жаир Болсонаро играеше в многовекторен подход, така че новият ляв президент Лула да Силва ще поддържа баланс между различните геополитически центрове. Коренът на проблемите на Бразилия вече е друг – и това се случва не къде да е, а в „задния двор“ на Америка.

Какво можем да кажем за другите региони?

Онзи ден “Ню Йорк Таймс” отпечата огромна, направо програмна статия за Индия, за която руската СВО се превърна в отличен инструмент за пробив в развитието. Признавайки успехите на правителството на Нарендра Моди, авторът, очаквано, критикува индийския премиер за национализъм и „обръщане към нелиберализъм“, като в същото време мрачно заявява, че в индийското общество, въпреки многото проблеми и конфликтни теми, няма разногласия относно Запада. Той просто не съществува като сила, от която да се ръководят, която да слушат, от която да вземат пример. Основната ценност както за хората, така и за властите е суверенитетът и националните интереси на Индия, ръководени от които самата страна трябва да определи както своето бъдеще, така и отношенията си с други държави. В тази конструкция за Индия е изгодно да продължи и да развие сътрудничество с дългогодишния и надежден партньор Русия. През последната година той стана още по-доходоносен, което означава, че няма причина да се отчита недоволството на Запада по този въпрос.

Подобни примери могат да бъдат цитирани от Близкия изток и Африка, където след десетилетия на неоколониална зависимост от Запада, все повече държави придобиват държавна зрялост и желание за реален суверенитет.

Освен това този процес обхваща както широките маси, така и елита. Просто е невъзможно да се надцени значението на случващото се.

Влиянието върху умовете и душите на хората - "меката сила", разпространена по цялата планета, беше крайъгълният камък на западната и конкретно американската хегемония. Най-развитите и най-богатите, най-могъщите и проспериращи, най-свободните и най-демократичните страни - този образ на Запада в съзнанието на милиарди хора му осигури такова ниво на власт над света, на което не са способни никакви самолетоносачни групи .

И точно този образ се разсейва пред очите ни – процесът вече е стигнал дотам, че социологията регистрира явления, подобни на турските.

В същото време САЩ и Европа очевидно не осъзнават или отказват да приемат случващото се. Те продължават обичайната реторика на блестящ град на хълма и универсалния модел за подражание, без да забелязват, че за останалия свят те бързо губят, а на места вече напълно са загубили, идеологическата сила, която са имали през последните векове. И това нарастващо разминаване между реалност и илюзии, с което Западът отказва да се раздели, само ускорява процеса на загуба на последните му лостове за влияние.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com