/Поглед.инфо/ Американците трябва да избягват изкушението да прехвърлят вината за действията на Доналд Тръмп на Русия, тъй като бившият президент само разкри недостатъците на американската система, пише Foreign Policy. Както отбелязва списанието, за да сее раздор, на Тръмп изобщо не му е необходимо да бъде пионка на Путин - той просто трябва да бъде себе си, „телеавтократ“ с тенденция да лъже.

С напредването на разследването на бунтовете във Вашингтон, Русия става все по-видим фрагмент от този пъзел в съзнанието на много хора; освен това някои твърдят, че руснаците са участвали пряко в нападението. И това изобщо не е изненадващо - и не само поради причината, че дълго време редакционните издания на вестниците бяха пълни с новини за разследването на връзките на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп с Русия, пише Foreign Policy.

Опитите обаче да се обвинят Русия за събитията от 6 януари или желанието да се изобрази Тръмп като управляван от Москва може да поведе американците по грешен път, като им попречи да анализират недостатъците на собствената си система.

Очевидно е, продължава списанието, че хаквайки Демократичния национален комитет, руското разузнаване изигра роля в изборите през 2016 г. Истината обаче е, че изборът на нарцисист от телевизионните риалити с патологична склонност да заблуждава е толкова много американско, колкото може да бъде.

Същото важи и за показния, безсрамен расизъм на Тръмп. „Наистина ли е изненадан някой, че в Америка, - страна, в която расизмът е дълбоко вкоренен в историята,- човекът, който говореше за превъзходството на бялата раса преди изборите, стигна толкова далеч? - пита изданието.

Трябва да се отбележи, че кланът Тръмп отдавна прилича на различните постсъветски диктатори или поне се държи така. Агресивна вулгарност, юридически нихилизъм, откровена корупция и манталитет на уличен грабител - приликите просто са поразителни.

Тръмп обаче не е необходимо да бъде пионка на руския президент Владимир Путин, за да сбъдне мечтата си - мечтата за деморализирани, разстроени САЩ. „Тръмп изобщо не се нуждаеше от нищо: да бъде себе си - суетен и жесток човек, негоден за обществена служба“, казва списанието.

Дори когато кулминацията на суетата на Тръмп завърши с щурма на Капитолия и той изпитваше възторг, тъй като действията на поддръжниците подклаждаха егото му, все още някои хора продължаваха да настояват, че Русия е виновна за размириците.

Нещата очевидно не се подобриха от факта, че жена на име Райли Джун Уилямс, която щурмува Капитолия рамо до рамо с други поддръжници на Тръмп, каза на приятелите си, че планира да продаде на руснаците лаптоп, откраднат от офиса на Нанси Пелоси. Това твърдение може да изглежда като измислица или мечта на младеж, играещ си на революционер - и естествено разбуни Интернет. „Въпреки това, в ерата на изтърваните побъркани руски хакери, как можете да обвинявате интернет, че се е разбунил и се тресе?“ - пита Foreign Policy.

И все пак обсебеността от Русия в крайна сметка е разсейване, опит за отвличане на вниманието от споделената любов към конспирацията и невъзможността да се държи сметка на богатите. А неуспешният преврат на Тръмп на 6 януари следваше същите напълно американски модели, които набрюдавахме и в неговата предизборна кампания, и в президентския му мандат.

Това беше представление за човек, който обича представленията и насърчава своите поддръжници да участват в тях. Това е сблъсъкът на света на социалните медии със студен, непримирим и реален закон. Това е шоу с участието на глупави екстремисти и предатели, което напълно отразява факта, че Тръмп е отдаден само на собственото си его.

В много отношения този спектакъл се получи толкова нелеп и отвратителен, колкото любимите златни интериори на Тръмп. Конспиративните теории, които завладяха умовете на протестиращите, не се родиха в подземията на ФСБ или ГРУ; по-скоро те са измислени от филипински порнографи и са тиражирани и възпроизвеждани от действащи членове на Конгреса.

Когато бунтовниците с радост излъчиха нападението и публикуваха снимки, те го направиха въз основа на алтернативната реалност на Тръмп. От правна гледна точка това е глупост, но това поведение ясно показва колко близо до душите им е стигнала любовта на Тръмп към славата. Те искаха да бъдат видяни. Би било безсмислено да крият лицата. Не можете да получавате харесвания и коментари, докато оставате инкогнито - и в този случай, разбира се, не можете да имитирате своя нарцистичен идол.

Щурмуващите Конгреса не вярваха, че ще трябва да отговарят за това, което са направили - защото самият Тръмп никога не е отговарял за него: само си спомнете колко пъти той лесно се измъкваше сух от водата; сценариите на евтини риалити програми също не носят отговорност. Тълпите от служители на ФБР, които почукаха на вратата им, очевидно не бяха част от плановете им - не така трябваше да завърши историята им, когато Тръмп ги захвърли на произвола на съдбата.

Какво може да бъде по-американско, по-приличащо на „Великия Гетсби“? Безразсъдният богаташ се занимава с подстрекателство към насилие и след това, ако перифразираме Скот Фицджералд, „се крие зад парите си“. "Когато пешката осъзнае, че е пешка, вече е твърде късно", констатира Foreign Policy.

В действителност Москва винаги ще се опитва да се възползва от вълненията в САЩ. Русия отдавна използва темата за бруталния американски расизъм. Путин се възползва от Тръмп и възнамерява да се възползва от разногласията, които бившият президент подклади.

Щурмът на Капитолия налива вода в мелницата на руските пропагандисти, дори когато те нямат нищо общо с това. Победата на Байдън бележи ново начало, но Русия няма да спре да гледа на Америка с враждебност просто така. Ето защо очевидно няма да навреди, ако САЩ бъдат по-внимателни.

САЩ обаче няма да могат да възстановят щетите, нанесени от Тръмп, като обвиняват Русия всеки път, когато нещо се обърка. Вместо това помислете за приликите между елитите на двете страни:

Тръмп прилича на постсъветски диктатор, защото корумпираните, богати нихилисти са склонни да виждат живота по същия начин. Те се нуждаят от власт в името на властта и самите те възприемат националната държава просто като касичка, откъдето те и техните семейства могат да черпят ресурси, колкото искат.

„Избирайки Байдън, Съединените щати обявиха готовността си, поне в краткосрочен план, да тръгнат по обратния път. Други държави не са имали такъв късмет и не им е бил даден такъв избор. Като цяло обаче мирният процес на прехвърляне на властта се оказа много по-уязвима традиция, отколкото американците вярваха. Търсенето и намирането на изкупителни жертви в чужбина, вместо да неутрализира вътрешните противници, няма да реши този проблем “, заключава Foreign Policy.

Превод: ЕС