/Поглед.инфо/ Решението на Върховния съд на САЩ от 20 февруари 2026 г. да анулира търговските тарифи на Доналд Тръмп беляза началото на безпрецедентен институционален сблъсък. В този анализ Валентин Катасонов разкрива как юридическата битка между Белия дом и съдебната власт хвърля Америка в период на тежка икономическа и политическа турбуленция.

Конституционният сблъсък: Кой държи ключа към американската хазна?

Водещата тема в световния информационен поток от последните часове е безпрецедентното решение на Върховния съд на САЩ, което на практика обезсили основния стълб на икономическата стратегия на 47-ия президент. На 20 февруари 2026 г. магистратите анулираха и отмениха по-голямата част от търговските тарифи, наложени от администрацията на Доналд Тръмп. Това решение не е просто технически юридически акт, а директен удар по доктрината „Америка на първо място“, която Тръмп започна да реализира веднага след встъпването си в длъжност.

Припомняме, че още по време на предизборната си кампания Тръмп обеща драстично увеличение на вносните мита, аргументирайки се с необходимостта от възстановяване на „справедливостта“ в международната търговия. Неговата цел беше ясна: стимулиране на американското производство чрез ограничаване на чуждестранната конкуренция. На 5 април 2025 г. в сила влезе базова митническа ставка от 10% за почти всички вносни стоки. Последваха още по-агресивни стъпки – диференцирани тарифи за различни държави и наказателно мито от 25% за Индия заради покупката на руски петрол.

Върховният съд обаче постави под въпрос легитимността на тези действия. С мнозинство от шест срещу трима гласа, съдиите постановиха, че президентът е превишил правомощията си. Конституцията на САЩ е категорична: въпросите на търговията, данъците и митата са изключителен прерогатив на законодателната власт, тоест на Конгреса. Позоваването на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) от 1977 г. бе обявено за невалидно в този контекст. Единственото, което оцеля от „тарифната секира“ на Тръмп, бяха митата върху стоманата, алуминия и автомобилите, тъй като те са въведени на основата на друго законодателство.

Реакцията на Белия дом: Гняв и обвинения в предателство

Отговорът на Доналд Тръмп беше очаквано бурен. На среща с губернатори в Белия дом той нарече решението „позор“ и „изключително разочароващо“. В типичния си стил президентът не спести епитети по адрес на съдиите, определяйки ги като „непатриотични“ и „неверни на Конституцията“. Според Тръмп, на магистратите им липсва смелост да направят това, което е най-добро за страната.

Министърът на финансите Скот Бесент също не остана по-назад, заявявайки, че „американският народ е претърпял поражение“. Той призова международните партньори да игнорират решението на съда и да продължат да спазват договорените тарифни споразумения – призив, който звучи почти революционно в контекста на правовата държава. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че такова противопоставяне между изпълнителната и съдебната власт не е виждано в САЩ от десетилетия.

Международният отдих и скептицизмът на Европа

Докато във Вашингтон прехвърчат искри, световните столици приеха новината с предпазлив оптимизъм. Канада, чрез своя министър на търговията Доминик Леблан, приветства решението и изрази надежда за укрепване на търговските позиции на Отава. Европейският съюз също реагира, макар и по-дипломатично. Олоф Гил, говорителят на Европейската комисия, подчерта, че Брюксел очаква трайно намаляване на митата и връщане към принципите на свободната търговия.

Въпреки това, не всички вярват в бързото нормализиране на ситуацията. Швейцарската индустриална асоциация Swissmem предупреди, че екипът на Тръмп вероятно вече подготвя „План Б“. Самият Тръмп потвърди тези опасения, заявявайки в социалните мрежи, че съдът не е обезсилил самите тарифи, а само конкретния юридически механизъм за тяхното прилагане. Той намекна, че администрацията ще използва Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г., който позволява извънредни мерки срещу нелоялни практики.

Финансовите измерения на конфликта: Къде са парите?

Един от най-критичните въпроси след решението на съда е съдбата на вече събраните средства. Става въпрос за колосалната сума от около 175 милиарда долара, които сега се считат за незаконно удържани. Тръмп беше пределно ясен: „Няма да връщаме нищо. Ще се съдим през следващите пет години“. Този отказ за изпълнение на съдебно решение поставя американската финансова система в правен вакуум.

Тръмп, като бизнесмен, вижда в митата не просто инструмент на геополитиката, но и основен източник на приходи. Неговата амбиция беше да събере 2 трилиона долара, с които да спре растежа на националния дълг. Реалността обаче се оказа по-скромна – през последната година са събрани около 287 милиарда долара, което е едва малка част от нуждите за покриване на дефицита. Както често се посочва в материалите на Поглед.инфо, разминаването между грандиозните планове на Тръмп и икономическата реалност става все по-очевидно.

Ескалация: Глобалната тарифа и новото ембарго

Вместо да отстъпи под натиска на съда, Тръмп избра стратегията на нападението. На 21 февруари 2026 г. той подписа нова изпълнителна заповед за „глобална тарифа“ от 10%, която влиза в сила почти веднага. Този път юридическото основание е Раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г. Президентът дори стигна по-далеч, заплашвайки с пълно икономическо ембарго държави, които застрашават националната сигурност на САЩ.

Тази ескалация показва, че Тръмп е готов да управлява чрез укази, пренебрегвайки съдебната власт. Той вярва, че докато е в Белия дом, той стои над системата и всякакви претенции срещу него могат да бъдат реализирани едва след края на мандата му. Този подход обаче провокира ответна реакция вътре в самата Америка.

Съдебен потоп: Америка потъва в искове

Решението на Върховния съд отприщи истински потоп от дела. До момента над 1500 компании са завели искове за възстановяване на средства, но прогнозите са, че техният брой ще нарасне до десетки хиляди. Администрацията на Тръмп вече е рекордьор по брой заведени дела срещу нея – от имиграционната политика до съкращенията на държавни служители.

„Ню Йорк Таймс“ съобщава за над 650 висящи дела, като ищците варират от големи банки и щатски правителства до обикновени граждани. Има дори куриозни случаи, като делото на Асошиейтед прес, на която е забранено присъствие на събития, защото отказва да нарича Мексиканския залив „Американски залив“. Всичко това показва една дълбоко разделена нация, в която правосъдието се е превърнало в последното бойно поле.

Америка навлиза в период на „голяма турбуленция“, както отбелязва Валентин Катасонов. Конфликтът между Белия дом и Върховния съд не е просто правен спор, а борба за бъдещето на американската държавност. Дали Тръмп ще успее да пречупи съдебната система, или тя ще блокира неговите амбиции – отговорът на този въпрос ще определи съдбата не само на САЩ, но и на световната търговия в следващите години.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели