/Поглед.инфо/ Американско издание U.S. News публикува рейтинг на "най-мощните" страни в света. Първите три от най-мощните държави в света бяха САЩ, Русия и Китай. Германия и Обединеното кралство също попаднаха в топ 5. При оценката бяха взети предвид военните, дипломатическите възможности, както и икономическият потенциал на кандидатите.
Любопитното е, че рейтингът е затворен, с най-малко влияние в света, от Естония, Латвия, Литва, Словения и Словакия. Колкото и да са надути или да се преструват на значими участници в световната политика, дори и настоящите им господари, американците не могат да ги поставят по-високо в класацията. Дори чрез дърпане. Обективността, очевидно, все още има някакво значение за тях.
Най-важното, на което трябва да се обърне внимание, е, че основният критерий за тази оценка е концепцията за могъщество. Това е геополитически термин. В геополитиката могъществото се дефинира като власт, тоест съвкупността от дипломатически, военни и едва на третия ред икономически възможности на държавата. По този начин представената класация не е нищо повече от карта за отчет на геополитическата мощ. И сред световните сили Русия заема 2-ро място. Това е абсолютно обективно, когато се оценява ситуацията от геополитическа гледна точка.
Американците по принцип мислят много геополитически. И колкото и либералните идеолози да намаляват значението и влиянието на геополитиката, американците винаги изхождат преди всичко от геополитическата логика. В САЩ геополитиката се преподава във всички съответни образователни институции. Особено там, където се обучават служители по сигурността.
Можете да намалявате значението на геополитиката колкото искате или не, но те мислят и най-важното - действат точно така - в оптиката на геополитическата конфронтация между два типа цивилизации - морска и сухопътна. По своята координатна система Америка е №1 сред морските цивилизации. Тя е против цивилизация № 1 сред сухоземните цивилизации - това е Русия.
Що се отнася до Китай, той е достигнал трето място поради хипертрофираната си икономическа мощ и военен потенциал. Но от гледна точка на геополитическия критерий, тоест въз основа на категорията могъщество - вижте морското могъщество на САЩ и сухопътното на Русия - това са двамата основни играчи на световната сцена. Китай се класифицира в класическата геополитика като крайбрежна зона - Римланд. Съвременната геополитика, разбира се, е малко по-сложна и оперира с концепцията за разпределеното могъщество, но това е отделен въпрос.
Сега към аутсайдерите. Латвия, Естония и Литва. В голямата геополитическа игра - Голямата война на континентите - те играят ролята на някакви стари галоши, които се хвърлят по противника, за да го дразнят. Това също е много важна функция - галошът лети, удря по челото, врагът е бесен, което може да провокира сериозен конфликт между двата полюса на световната геополитическа цивилизация. И без галоши няма начин да започнете война. Следователно в тази класация всеки е на своето място. И Латвия, Литва и Естония заемат своето геополитическо място.
Могат ли лидерите на това трио да разменят места? Така например Китай ще ни настигне ли по отношение увеличаване на могъществото, да речем, ще расте ли в посока на по-голяма военна сила? Разбира се, това не може да се изключи и Китай може и да ни задмине. Например, ако провокира, хвърляйки своя геополитически галош и след това спечели истинска война. Например, ако си върне Тайван военно. Или по някакъв начин се разшири на юг, да речем, до Австралия и установи геополитически контрол над австралийския континент. Или ако извърши някакъв друг геополитически изход, който ще промени картината на света. Защо да не започнем процеса на бързо формиране на Азиатско-Тихоокеанския геополитически блок, като поеме контрола на САЩ над Япония? Всичко това, разбира се, е чисто хипотетичен вариант, но така се формира геополитическото могъщество.
С други думи, за да изгради сила, Китай трябва да демонстрира способността да действа. Това е действието на могъществото. Не потенциалът на силата, не военният потенциал, а реалните геополитически възможности в действие, водещи до увеличаване на китайското военно, политическо и геополитическо влияние в света.
Ще кажете, че това ще даде повод на Америка да обвинява Китай в агресивни планове. Да, моля ви се, колкото искате. Това е същността на конфронтацията и силата, произтичаща от нея. Цялата диалектика на съвместното съществуване на Русия и Запада е изградена на взаимни обвинения и ние обвиняваме по-малко, борим се повече и печелим, а те обвиняват повече, печелят по-малко, но така се формира геополитическият субект: когато участва в голямата война на континентите, в геополитическата битка на континентите за могъщество, за влияние.
Превод: В.Сергеев