Според него американските банки "всъщност бойкотират петролния и газов сектор в САЩ, ръководени от политически съображения и под натиск" от страна на защитниците на околната среда. В нормална ситуация финансовите институции, напротив, се състезават помежду си, за да получат възможност да предоставят заеми на корпоративни клиенти. Подобна конкуренция е предназначена да улесни разпределението на капитала за провеждане на рентабилни проекти, които от своя страна гарантират предоставянето на стоки и услуги на потребителите на достъпни цени, обясни Грей, чиято адвокатска кантора представлява интересите на американските енергийни компании.
Голямата петица
Според изданието банките Citibank, Goldman Sachs, JPMorgan Chase, Morgan Stanley и Wells Fargo почти едновременно са спрели да насищат петролния и газовия сектор в САЩ с ликвидност. Тези финансови институции дори обещаха да спрат да отпускат заеми за проекти, свързани с проучване на петрол в Арктика и добив на въглища. Единственото изключение сред големите банки е Bank of America. “Блекрок”, най-големият инвестиционен фонд в света, обяви през януари тази година, че няма да се занимава с предприятия, чието използване на въглища надхвърля 25%, припомня Грей. Същият инвестиционен фонд сключи пакт, наречен “Климатично Действие 100+”, заедно с над 450 международни инвеститори.
От гледна точка на адвоката, подобни проекти по същество са „покана за присъединяване към конспирацията за бойкотиране на критичен сегмент от американската икономика“. Грей цитира мнението на Федералната комисия по търговия на САЩ, че подобни проекти, ако бъдат оставени без надзор, биха могли да нарушат федералните антитръстови закони. Дори и при липса на такива формални характеристики като наличието на тайно споразумение или липсата на материален интерес от неговия резултат.
Вълна от фалити
Според “Ню Йорк Таймс” повече от 12 американски петролни и газови компании са били принудени да се обърнат към чл. 11 от Закона за банкрута на САЩ поради спад на световните цени на петрола, отчасти дължащи се на споровете между участници в ОПЕК +. На 20 април цената на тексаския суров петрол WTI за първи път падна на Нюйоркската търговска борса до отрицателни нива.
Споразумението на страните от ОПЕК+ влезе в сила на 1 май и включва намаляване на производството на петрол от страните от обединението с 9,7 милиона барела на ден през май - юли. Русия и Саудитска Арабия, според споразуменията, ще намалят производството на петрол с равни дялове - 2,5 милиона барела дневно от базовото ниво от 11 милиона. Споразуменията ще бъдат валидни две години, но от август до декември 2020 г. 7,7 милиона вече попадат под ограниченията на споразумението, а от януари 2021 г. до края на април 2022 г. - 5,8 милиона. Параметрите на споразумението могат да бъдат преразгледани през декември 2021 г.
Превод: В. Сергеев
