/Поглед.инфо/ Алексей Леонков: Военно-промишленият комплекс на САЩ вече втора година не може да изпълни получените военни поръчки

От началото на украинския конфликт доходите на американските производители на оръжия нарастват главоломно. Почти половината от световния износ на оръжие идва от Щатите - през изминалата година американските магнати са спечелили от него 81 милиарда долара, един път и половина повече от предходната година.

Но изправени пред огромното количество натрупани поръчки, се оказа, че те са отхапали парче, което не могат да сдъвчат. Няма достатъчно капацитет, нужните компоненти и - тривиално - работна ръка.

ХРАНИЛИЩАТА СА ОПУСТЕЛИ

В американските военни заводи има недостиг на микроелектроника, ракетни двигатели, взривни материали, отливки и изковки. Експерти, интервюирани от Bloomberg, твърдят, че американският военно-промишлен комплекс няма потенциала за растеж, необходим за участие в големи военни конфликти. Повечето производители са зависими от редица китайски компоненти, включително гайки и болтове...

След разпадането на Съветския съюз Америка намали отбранителния си капацитет с над една трета. Множество предприятия фалираха или промениха профила си. Броят на големите /главните/ изпълнители на поръчки за отбраната се е свил от 51 до днешните 5 компании.

През всичките тези години Съединените щати се готвят за съвсем различни войни: кратички, дистанционни, с прецизни оръжия, поразяващи подчертано по-слаб враг.

Пентагонът се е съсредоточил върху поръчките за грандиозно високотехнологично и много скъпо оборудване. Което е много по-привлекателно в очите на лобистите, в сравнение със стотиците хиляди невзрачни ракети и снаряди, обречени да чакат извеждане от експлоатация в складовете или утилизация.

С началото на специалната военна операция, тези „грешни сметки“ станаха очевидни. През първите осем месеца украинските войски изразходваха 13-годишния запас от ракети Stinger и петгодишния запас от ракети Javelin. Средно произведеното за една година усилена работа на американския военно-промишлен комплекс, в зоната на бойни действия изгаря за по-малко от месец.

Вашингтон вече на практика достигна до „дъното“, тоест до неприкосновения запас на страната, и сега просто няма с какво да снабди Киев. Попълването на изчерпаните резерви ще отнеме от 3 до 8 години, според Центъра за стратегически и международни изследвания - CSIS.

КРЕХКИТЕ ВЕРИГИ НА ДОСТАВКИТЕ

Основните възли на американската отбранителна индустрия са така наречените „Голями пет“, Lockheed Martin, Raytheon (RTX), Boeing, General Dynamics и Northrop Grumman. Веригата на доставките за тях обаче е доста заплетена и объркваща. И следователно изключително крехка.

Има 55 737 доставчици, работещи за Boeing, 17 722 за Lockheed Martin и 17 701 за General Dynamics.

Най-малко 170 подизпълнители участват в производството на системите HIMARS и боеприпасите за тях, разпръснати в 141 града в Съединените щати. И 16 щата работят върху производството на Javelin ATGM.

В същото време 15 хиляди производители на компоненти рискуват да фалират през следващите десет години.

Невъзможно е да се възстановят всички тези „връзки“: много дребни индустрии не са готови да инвестират в разширяване на мощностите от страх да не останат с празни ръце и се разорят, когато търсенето намалее - въпреки факта, че властите им обещават данъчни облекчения...

В резултат на това през първата половина на миналата година оръжейниците в САЩ са натрупали неизпълнени поръчки на стойност 764 млрд. долара.

Новите сложни разработки също са в застой: Northrop Grumman обяви загуба от 1,2 милиарда долара, докато работи върху стратегическия бомбардировач от шесто поколение B-21 Raider.

А прословутия F-35 може да послужи като илюстрация на фразата „пари, хвърлени на вятъра“. След 20 години работа и похарчени 1,7 трилиона долара, самолетът се пуска в масово производство, но качеството и ефективността на „най-скъпия оръжеен проект“ повдигат въпроси. В резултат на това дори самите Щати са склонни да намалят покупките на иначе силно разрекламираните изтребители.

Американската армия признава, че китайската индустрия „значително надхвърля възможностите не само на Съединените щати, но и на ключови европейски и азиатски съюзници взети заедно“. А Foreign Policy, позовавайки се на военните, пише: „капацитетът на военно-промишления комплекс в Щатите е значително по-нисък от този на Русия“.

ОРЪЖЕЙНОТО ЛОБИ

Както съобщи The Guardian, най-добрите американски лобисти, които обикновено взимат милионни такси за услугите си, започнаха да прокарват интересите на Украйна безплатно с началото на СВO. Разбира се, защото изпълнителите на Пентагона им се отплатиха щедро...

Сенатор Елизабет Уорън твърди, че интересите на отбранителната индустрия в Америка сега се насърчават от най-малко 700 бивши високопоставени служители и военни.

Сенаторът и бивш кандидат за президент на САЩ Бърни Сандърс наскоро каза: „Националните приоритети на Америка са изкривени. Без почти никакъв дебат, страната харчи трилион долара годишно за своята армия, пренебрегвайки нуждите на своите граждани.

Политикът настоява: печалбите на оръжейниците трябва да бъдат ограничени, военните договори трябва да бъдат внимателно проверени, а излишните разходи трябва да бъдат върнати в хазната. Като пример той цитира комитета на Хари Труман, който разследва огромните печалби на оръжейните концерни по време на Втората световна война.

„ГОЛЯМАТА ПЕТОРКА“ НА АМЕРИКАНСКИЯ ВПК

Локхийд Мартин

Дял на военната продукция: 90%

Военни приходи (2022): 59,3 милиарда долара.

Най-голямата оръжейна компания в света. Произвежда изтребители, включително F35, системите HIMARS, ПЗРК Javelin и балистични ракети. Главен изпълнителен директор - Джеймс Тайклет младши, бил е пилот от ВВС на САЩ и е участвал в операциите в Персийския залив. Акциите на концерна са собственост на големи американски финансови корпорации: State Street Corporation, Vanguard, BlackRock.

Боинг

Дял на военната продукция: 44%.

Военни приходи : 29,3 милиарда долара.

Военните продукти включват бомбардировачи (B-52), хеликоптери (Apache), БПЛА, както и крилати ракети AGM и Harpoon. Военното подразделение на Boeing: Defense, Space and Security се управлява от Теодор Колбер III (доста кралско име). Като мениджър той израства в компанията. Тя е под санкции от Русия и Китай.

Според различни оценки Boeing е спечелил между 50 и 100 милиарда долара миналата година от продажбата на бомби на Израел. Затова пропалестинските активисти провеждат много „анти-Боинг“ акции.

Нортроп Груман

Дял на военната продукция: 88%.

Военни приходи: 32,3 милиарда долара.

Лидер в производството на сателити, оборудване за събиране на информация, комуникационни и навигационни системи и се занимава с корабостроене, включително самолетоносачи. Той произвежда стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit, които ще бъдат заменени от B-21 Raider. Изпълнителен директор - Кейти Дж. Уордън, специалист по ИТ и киберсигурност.

Райтеон (RTX)

Дял на военната продукция: 59%

Военни приходи: 39,5 милиарда долара

Лидер в производството на ракетни системи и двигатели, системи за противовъздушна отбрана, сателити и дронове. Разработчик на системата за противовъздушна отбрана Patriot, производител на ракети Tomahawk и ПЗРК Stinger. На мястото на Грег Хейс, RTX ще бъде управляван от специалиста по двигатели Крис Калио от май 2024 г. Реорганизацията е свързана с необходимостта от увеличаване на обема на производството на оръжия и подобряване на качеството на двигателите за самолети.

Дженерал Дайнамикс

Дял на военната продукция: 72%.

Военни приходи: 28,3 милиарда долара.

Производител на тежки бронирани машини, оръжия и кораби. Произвежда танкове Abrams. Ръководителят е Фийби Новакович, американска бизнесдама от сръбски произход. Преди това е работила за ЦРУ и Министерството на отбраната на САЩ.

ПРЯКА РЕЧ

Военният експерт Алексей Леонков:

- Ръстът на акциите и приходите на американските концерни се дължи на факта, че те са натрупали рекордни поръчки: само за Европа - до 1,5 трилиона долара. Но американците вече две години не могат да изпълнят тези поръчки.

Дори при Тръмп те се опитаха да възобновят производството на танкове и да привлекат „ветерани от индустрията за бронирани танкове“, но с идването на Байдън инициативата замря, а след това пандемията унищожи повечето от тези по-стари специалисти. Сега американците се отказаха от създаването на иновативния Abrams X с необитаема кула - защото няма кой да го направи.

Същото е и в авиацията: през 2019 г. Lockheed Martin обяви хиперзвуковия безпилотен самолет SR-72 и дори обяви първите полети през 2030 г. По-късно се оказа, че този въпрос е прехвърлен на по-малка частна фирма. Това предполага, че Пентагонът не може да си позволи да рискува проектите да се провалят. Те прехвърлят рисковете към частния сектор: ако се получи, Пентагонът ще го купи, а ако е провал, тогава ще „изгориИ частната компания.

Получава се интересна ситуация: има много пари, много поръчки, но в крайна сметка се произвежда малко. Въпреки факта, че цената на крайния продукт се е увеличила няколко пъти. Например 155-мм артилерийски снаряд: ако преди СВO струваше около 2000 евро, сега струва около 8000. Същото се случва и със системата за противовъздушна отбрана тип Patriot, чиято цена надхвърли милиард долара.

В американския военно-промишлен комплекс зоните на влияние отдавна са разделени по равно между републиканци и демократи. Ако някоя от партиите успее да получи пълен контрол над този златен телец, техните опоненти твърде бързо ще се превърнат в слаба регионална партия.

Превод: ЕС