/Поглед.инфо/ Един от показателите за нарастващия паразитизъм на САЩ е международната инвестиционна позиция на страната (МИП). Това е съотношението на натрупаните инвестиции на дадена страна в чужбина към натрупаните чуждестранни инвестиции в икономиката на същата държава. Разликата между първата и втората се нарича чист МИП.

Износът на капитал в края на XIX век се превърна в отличителна черта на редица водещи капиталистически страни - Великобритания, Франция, Германия, Белгия и Холандия. Ленин в труда си „Империализмът като най-висш стадий на капитализма“ (1916 г.) посочва един от признаците на прерастването на капитализма в империализъм: „За стария капитализъм с пълното господство на свободната конкуренция износът на стоки е типичен. За съвременния капитализъм, с управлението на монополите, износът на капитал е станал типичен. " Ако през 1870 г. световният износ на капитал е бил 13 милиарда долара, то до 1890 г. той се е удвоил, достигайки 27 млрд. През 1900 г. той вече е 38 милиарда долара, а през 1914 г. - 40 милиарда долара. Безспорният лидер е Великобритания (19 милиарда долара). Следва Франция (9 милиарда долара) и Германия (5,8 милиарда долара).

На следващите места в списъка на износителите на капитали са САЩ, Белгия, Холандия, Швейцария, Япония, Русия, Португалия и Швеция. Както можете да видите, в навечерието на Първата световна война САЩ заемат едва четвърто място по износ на капитал. Прави впечатление, че ако износът на капитал от Съединените щати (натрупана инвестиция) е равен на 3,5 милиарда долара, то вносът е почти два пъти повече - натрупаните чуждестранни инвестиции в американската икономика в навечерието на войната възлизат на 6,8 милиарда долара. САЩ са нетен вносител на капитал, тоест има отрицателна международна инвестиционна позиция.

Веднага след Първата световна война тази страна се превръща от нетен вносител на капитал в нетен износител. Америка става единственият държавен износител на капитали във все по-големи мащаби. Великобритания все още е страната с най-големи чуждестранни инвестиции, но САЩ бързо затваряха разликата. През 30-те години на миналия век, когато избухва световната икономическа криза, която след това се превръща във Великата депресия, износът на капитал от САЩ рязко се забавя. Разширяването се възобновява едва след Втората световна война. До 70-те години на миналия век САЩ успяват да настигнат Великобритания по отношение на натрупаните чуждестранни инвестиции.

Друг цитат от Ленин: „Износът на капитал е паразитизъм на квадрат“ („Империализъм и разцепление на социализма“). Износът на капитал лишава икономиката на страната износител от инвестиции и в същото време му позволява да се изсмукват печалби от икономиката на страната, в която се намира този капитал.

През 1920-1948г. американските монополи получават от своите чуждестранни инвестиции (според официални, изключително подценявани данни) печалби от 18 милиарда долара, което е приблизително равно на частните чуждестранни инвестиции на САЩ през 1948 г. и три пъти тази сума през 1920 г. По-голямата част от износа на капитал е в ръцете на малка група американски корпорации и банки. През 1947 г. 12 американски монополи получават 55% от всички приходи от чуждестранни инвестиции. Износът на капитал за американските корпорации става по-печеливш от износа на стоки.

И така, от около 1920 г. годишният обем на износа на капитали в САЩ надхвърля годишния обем на вноса на капитал. През 1984 г. за първи път годишният внос надвишава годишния износ. След това натрупването на чуждестранни инвестиции в американската икономика започна да става по-бързо от натрупването на американски инвестиции в чужбина. В резултат на това през 1988 г. за първи път абсолютната стойност на натрупаните чуждестранни инвестиции в американската икономика надвишава стойността на американските инвестиции в чужбина. През 90-те години излишъкът достига 1 трилион долара и продължи да расте. В продължение на 32 години САЩ имат отрицателна международна инвестиционна позиция.

Година

Натрупани инвестиции в САЩ от чужбина

Натрупани чуждестранни инвестиции в САЩ

Чиста международна инвестиционна позиция на САЩ

2005

13.357

15215

-1,858

2010

21 768

24289

-2512

2015

23 431

30 892

-7461

2018

25 242

34 796

-9554

2019

29 317

40 309

-рп 10 992

През юни МВФ публикува данни за МИП на САЩ в края на първото тримесечие на 2020 г. Натрупаните американски инвестиции в чужбина - 26,77 трлн. долара. Натрупани чуждестранни инвестиции в САЩ - 38,82 трлн. Така нетният МИП на САЩ е минус 12.06 трилиона. долара. От 2005 г. стойността на отрицателната позиция се е увеличила 6,5 пъти. Считам, че до края на 2020 г. стойността на нетната международна инвестиционна позиция на САЩ ще нарасне до поне 13 трилиона. долара.

Америка днес не може да съществува без приток на чужд капитал.

Ако съпоставим размера на активите с чужд произход в американската икономика с размера на американското национално богатство, получаваме (в %): 2016 - 28,6; 2017 г. - 29,6; 2018 - 29.0; 2019 - 30.2; 2020 г., I тримесечие - 30.1. Тоест, около 30 процента от Америка принадлежи на чужд капитал! А нетните вземания на чуждестранни инвеститори са равни на около 10% от националното богатство на САЩ.

Изглежда, че Америка се е върнала във времената от края на XIX - началото на XX век, но приликата е чисто повърхностна. Тогава чуждестранните инвестиции са насочени към развитието на индустрията в САЩ, но сега те имат спекулативен характер, насочват се към фондовия пазар в САЩ и допринасят за издухване на балони. Те поддържат облика на икономическото благосъстояние на САЩ, но в крайна сметка ще се стигне до остра криза.

Значителна част от тези чуждестранни инвестиции са инвестиции в държавен дълг на САЩ. В края на първото тримесечие на 2020 г. инвестициите на нерезиденти в хазната на САЩ възлизат на 6,81 трилиона. долара. И ако износът на капитал е паразитизъм на квадрат, то сегашната нарастваща зависимост на Америка от вноса на капитал може да се нарече паразитизъм на куб.

Първо, капиталът, идващ в Америка, лишава други икономики от инвестиции. Второ, значителна част от печалбите, получени от чуждестранни инвеститори в Америка, никога не се връщат в страните на произход на капитала, а се реинвестират в САЩ. Трето, чуждестранните инвестиции не развиват американската икономика, защото се впуска във финансови спекулации и затваряне на гигантски дупки във федералния бюджет на САЩ.

Нито една друга държава в света няма такъв гигантски недостатък в международното инвестиционно положение като САЩ. Най-близката до САЩ в това отношение е Испания. В края на 2019 г. нетният ѝ МИП беше минус 1,035 милиарда долара (10,6 пъти по-малко от този на Съединените щати). И ето страните, които следват Испания по отношение на отрицателна нетна инвестиционна позиция (милиарди долари, минус знак): Великобритания - 732; Мексико - 655; Австралия - 655. Ако обобщим показателите за нетния МИП на всички „отрицателни“ страни (с изключение на Америка), тогава според моите оценки получаваме не повече от 2/3 от гигантския минус, който днес има Америка.

Очевидно е, че ако САЩ имат такъв гигантски минус в МИП, то това трябва да съответства на плюсовете в МИП на други страни, които по отношение на САЩ действат като донори на капитали. Списъкът на страните, които имат положителни нетни международни инвестиционни позиции над 1 трилион долара в края на миналата година, е много къс. Това са (милиарди долари) Япония - 3.454; Германия - 2.748; Китай - 2.124; Хонконг - 1.563; Тайван - 1.343. Като цяло положителното салдо на МИП на тези страни донори възлиза на 11,23 трлн. Това се сравнява с общия нетен МИП на САЩ в края на миналата година. Само САЩ имат този индикатор със знак минус.

Сравнението на нетния МИП на САЩ с показателите за нетния МИП на останалия свят показва, че Америка е гигантски паразит, дърпайки капитали от цял свят и всъщност унищожава този капитал.

Русия е страна донор на капитал. Според данните на Банката на Русия към 1 януари 2016 г. инвестициите от руски произход, натрупани в чужбина, възлизат на 1,178 млрд. долара. Натрупаните чуждестранни инвестиции в руската икономика са били 839 млрд. долара. Така нетният МИП на Руската федерация възлиза на плюс 339 млрд. долара.

Сред капиталите на страните донори, ако използваме показателя за нетната МИП, Русия според МВФ в края на миналата година се класира на 13-то място в света (след Япония, Германия, Китай, Хонконг, Тайван, Норвегия, Холандия, Саудитска Арабия, Южна Корея , Швейцария, Канада, Сингапур).

И ето най-новите данни. През първото тримесечие на 2020 г. нетната международна инвестиционна позиция на Русия се увеличи със 165 милиарда долара, или 46%. Увеличението не се дължи на увеличението на чуждестранните активи, а на значително намаляване на присъствието на чуждестранен капитал в руската икономика. Трудно е да се каже каква част от руския „плюс“ се използва, за да покрие американския „минус“. Банката на Русия не предоставя такава информация.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели