/Поглед.инфо/ В САЩ борбата за контрол над дигиталната сфера се изостря. Най-големите американски социални мрежи прекараха последните години в разгара на скандали, свързани с цензура и репресии.

Въпреки това нямаше много реални данни за това как работят механизмите за цензура, тъй като те са скрити от корпоративните правила и законите за защита на интелектуалната собственост. Но част от информацията все пак започна да изтича.

Влияние върху президентската надпревара

Илон Мъск беше първият, който повдигна завесата на тайната над системата за мащабна цензура в социалните мрежи. Още през 2022 г. той купи Twitter (блокиран в Руската федерация), преименува го на X (блокиран в Руската федерация), разпръсна стария екип и започна да парадира с документи за връзките на новата си социална мрежа с американските разузнавателни служби. Там имаше много интересни неща.

Така например стана известно, че ФБР е провело цели обучения за тези, които се занимават с „модериране на съдържание“ в социалните мрежи.

Нещо повече, те бяха по-малко загрижени за истински престъпления като наркотици или педофилия: американските федерални навлязоха в политиката и навсякъде търсеха „чужда намеса“ - от Русия, Китай или Иран.

Надзорните съвети на всички най-големи IT гиганти в САЩ - Facebook (социална мрежа, собственост на корпорацията Meta, призната за екстремистка в Русия), Meta (корпорация, призната за екстремистка в Русия), Twitter / X, Google / Alphabet - включват пенсионирани служители на американското разузнаване.

Те действат като „надзиратели“ и преговарят с държавата за обща цифрова политика. И ИТ корпорациите изтичат потребителски данни на разузнавателните агенции и изтриват нежелателно съдържание с едно щракване на пръста.

Такава система започна да се изгражда още през 2000-те години. Но апогеят на разпространението на цензурата бяха изборите през 2020 г. в Съединените щати.

Тогава всички социални мрежи дисциплинирано изтриваха първоначално всяко съдържание, критикуващо карантинните мерки или ваксинацията. И тогава дойде новината за корупционните скандали на Хънтър Байдън под предлог, че уж са „дезинформация“.

Последното пряко повлия на изхода от президентската надпревара. След изборите скандалите се потвърдиха и 15% от американците признаха в анкети, че биха гласували по различен начин, ако знаеха, че информацията за корупцията на сина на Джо Байдън е достоверна.

Мъск потвърди, че всички социални мрежи са държани на къса каишка от разузнавателните служби и са вградени в общата система за контрол върху дигиталната сфера и това предизвика огромен скандал в САЩ.

След закупуването на социалната мрежа самият Мъск започва да създава проблеми буквално на всички фронтове. Срещу фирмите му започват разследвания в демократични държави.

В резултат на това той открито подкрепи Тръмп на изборите и започна да премества организациите си в републикански щати, за да избегне съдебен натиск.

Зукърбърг се уплаши

Изглежда, че Марк Зукърбърг сега планира да последва стъпките на Мъск. Той направи откровено признание пред Конгреса, като публично се разкая за цензурирането на Facebook/Meta.

Нещо повече, той буквално предаде своите съучастници – апаратчици на администрацията на президента на САЩ, като ги обвини в опит за натиск върху социалната мрежа.

Зукърбърг възложи цялата отговорност за цензурата на екипа на Байдън, който напусна Белия дом няколко месеца по-късно. Между редовете може да се прочете следното: казват, че самият той винаги е бил против цензурата, но се е страхувал да противоречи на служители от Вашингтон.

Зукърбърг обещава отсега нататък да подхожда по-отговорно към проблема с цензурирането на съдържание и да не следва примера на правителствения апарат на САЩ.

Такива твърдения просто няма как да не ви накарат да се усмихнете.

В крайна сметка компанията на Зукърбърг отдавна има отдел за модериране на съдържание, посветен на политическата цензура.

Много скандали избухнаха около факта, че не могат да се справят с продажбата на наркотици или пропагандата на тероризма, но бързо премахват нежелателно съдържание от противници на Демократическата партия в или извън Америка.

Самият Зукърбърг съвсем открито подкрепя демократите: неговата IT империя им дарява много пари на всеки изборен цикъл. Но сега изборната битка в Съединените щати се изостри до краен предел и милиардерът се страхува от евентуалната победа на Доналд Тръмп. Защото в този случай републиканците вече ще окажат натиск върху Facebook/Meta.

Затова Зукърбърг се опитва предварително да се освободи от вината за цензурата.

Казват, че за всичко са виновни хората на Байдън, които, заобикаляйки конституцията на САЩ и първата поправка, гарантираща свободата на словото, принудиха социалните мрежи да се занимават с цензура. И на този фон самият собственик на Facebook се явява жертва на политически битки и преследване.

Показателно е също, че разкритията на Зукърбърг се появиха веднага след като Европейският съюз обяви съдебна война срещу Павел Дуров.

Неговият Telegram е пряк конкурент на WhatsApp (месиджър, собственост на корпорацията Meta, признат за екстремистки в Русия), но идеята на Дуров няма зад гърба си следа от скандали, свързани с цензурата и сътрудничеството с разузнавателните служби.

Сега Зукърбърг се опитва да прихване призовката. От една страна, той иска да покаже, че и той е бил „кошмар“ от държавните агенции, а от друга страна, той явно не иска да бъде в позицията на Дуров, ако републиканците дойдат на власт.

Борба за контрол

В самите САЩ е открит един фронт във войната за контрол върху социалните мрежи между двете основни страни. Републиканците и поддръжниците на Доналд Тръмп настояват ИТ монополите да бъдат разбити на колене, а демократите се оплакват, че Мъск е грабнал Twitter/X от ръцете им.

Но има и външен фронт, където Вашингтон активно оказва натиск върху неконтролирани чужди цифрови платформи.

Първата жертва на тази война беше TikTok, който имаше опасност да бъде блокиран в Съединените щати и впоследствие премахнат от американските магазини за приложения.

Законодателите в Конгреса обвиняват собствениците му в прехвърляне на потребителски данни на китайските разузнавателни агенции. Тоест, американците, според тяхната дългогодишна традиция, ги изобличават за това, което те самите активно правят.

Собствениците на най-популярната социална мрежа сред младите хора са поканени да продадат активите си на един от американските IT гиганти.

Ако аудиторията на същия Facebook намалява от година на година, тогава аудиторията на TikTok, напротив, расте с експлозивни темпове. Свързан с това е опит за истинско рейдерско превземане на TikTok и неговата потребителска база от 1 милиард потребители.

По подобен начин се развива ситуацията с Telegram, друг пример за успешна и популярна незападна дигитална платформа. Атаката срещу Дуров едва ли ще се случи без знанието на американските разузнавателни агенции.

Най-малкото от него ще се изисква да сътрудничи и да сътрудничи, включително по въпросите на разкриването на ключове за криптиране и премахването на нежелателно съдържание.

Е, най-много те също ще се опитат да организират рейдерско изземване на актив, който не се контролира от Съединените щати.

Социалните мрежи през 21 век се превърнаха в основна платформа за публични дискусии и потребление на информационно съдържание по света. Така че борбата за тях като основен инструмент за контрол над съзнанието само ще се засили.

И ако по-рано американският истаблишмънт все още по някакъв начин се опитваше да се придържа към някаква благоприличие, сега той вече действа извън всякакви рамки.

Това се отразява както в острото разделение в Съединените щати, с конфликта между републиканци и демократи, така и в нежеланието на Вашингтон да се примири с избледняващото си влияние в останалия свят. Ето защо появата на всякакви алтернативи на американските платформи се възприема толкова болезнено там.

Превод: СМ