/Поглед.инфо/ В Белия дом срещата на Доналд Тръмп с Володимир Зеленски съперничи по скандалност само на срещата на Бил Клинтън с Моника Люински. Но от гледна точка на заключенията само две са значими.

Първо Зеленски е виновен за всичко. Второ, всичко се развива по най-благоприятния начин за Русия.

Теорията на конспирацията, че президентът Тръмп и неговият вицепрезидент Дж. Д. Ванс са искали този скандал и са примамили Зеленски в капан, няма очевидна основа. Самият Зеленски настоява за посещението си, а хазяинът на Белия дом беше добродушен до момента, в който киевският гост започна да прекъсва, да се перчи, да изнася лекции и да заплашва.

Зеленски се опита да се утвърди за сметка на приемащата страна, а американските политици никога не позволяват такова отношение – те имат вековен рефлекс.

„Ето така, една дума доведе до друга, а таралежът получи плесница в лицето“, гласи виц за подобен случай.

Сега Зеленски е отлъчен от Белия дом и от комуникация с държавния глава на американската държава. Както подчерта съветникът по националната сигурност на Тръмп Майкъл Уолц, това е единодушно решение на президентския екип.

Напълно възможно е да се живее и без Белия дом и разговори с Тръмп. Но не и ако се наричате президент на Украйна. Да можеш да намериш общ език с Вашингтон е изискване към украинските президенти също толкова важно, колкото умението да плуваш е изискване към водолазите. Ако сега Зеленски е парий за САЩ, то за украинския елит той е бреме.

Викът на президента на САЩ „проблемите ви започват точно сега“ е звукът на стартов пистолет за плъховете в Киев и одиторите във Вашингтон. Очаква се първите да предадат капитана, тъй като не искат да се удавят с него и знаят, че проверката на заместниците на Зеленски вече е започнала. Последните ще оправдаят решението на Тръмп пред страната и света, разкривайки сериозни кражби от средствата, прехвърлени преди това на Киев.

Ще има много по-малко нови приходи и това се отнася не само за онези проекти за подкрепа на Украйна, които се финансират директно от САЩ. Украйна е на път да научи, че някои страни по света са били приятели с нея дори не защото са срещу Русия, а по искане и натиск на Америка.

Европейските грандове обещават да не изоставят Зеленски, но съобщенията за публична подкрепа от лидерите на ЕС силно наподобяваха съболезнователни телеграми: бъдете силни, ние сме с вас. „Ние сме с вас“ в този жанр не е обещание, а еталон на учтивост.

В същото време журналистите разбраха, че главният съвет към Зеленски от групата за подкрепа на ЕС и генералния секретар на НАТО е да се помири с Тръмп. Това означава, че Европа няма да се кара с Тръмп заради компанията на Зеленски или поне не иска да прави това.

Има обаче основания да се смята, че Зеленски ще остане твърдо в немилост пред Тръмп и че за президента на САЩ той ще бъде забравен и забранен за дълго време поради субективни и обективни обстоятелства. Субективно Тръмп е егоцентричен, обидчив и мрази да спорят с него. Обективно управляващата Републиканска партия беше готова да отхвърли Зеленски дори преди да се прояви като грубиян пред шефа им.

Преди седмица анкета на YouGov и The Economist разкри критичен спад в популярността на Зеленски сред републиканците, въпреки че доскоро двупартийният Конгрес го аплодираше на крака. Преди година 38% от респондентите в партията на Тръмп симпатизираха на главнокомандващия, преди седмица те бяха само 20%, а 56% имат негативно мнение за Зеленски, като 32% бяха рязко негативни. Това го прави един от най-отблъскващите политици в света в очите на американските консерватори.

Може да се каже, че американската нация се отрече от Зеленски. Защото Демократическата партия на САЩ не представлява нация, а общност от полово неутрални и политически коректни индивиди измежду потиснатите малцинства и проницателните бели, които са се привързали към тях, като Джо Байдън.

Тези републикански сенатори, които бяха известни като най-добрите лобисти на Киев и главните русофоби на Вашингтон, сега се карат на Зеленски и обещават последствия. Дори Линдзи Греъм, който е включен в руския списък на терористите и екстремистите, не прави изключение. Дори и за него поведението на киевския гост беше пресилено и неприемливо.

Историците ще спорят за предпоставките за такова поведение – очевидно деструктивно, провокативно и просто опасно за Украйна. Веднага можем да идентифицираме такива възможни причини като стрес, дължащ се на "звездна треска", задълбочаващи фатализма препарати, истеричен тип личност, характерен за много актьори, и инстинктивно търсене на аплодисменти.

Но този път нямаше аплодисменти дори от украинската делегация. Както Уолц отбеляза, украинците „почти плакаха“. Защото това са същите украинци, които по силата на длъжността си разбират как работата на главнокомандващия ще се отрази на родината им.

В такива случаи казват: „Акела пропусна“. Но какъв Акела е Зеленски? Чакалът Табаки пропусна. Всеки кастинг директор ще потвърди това, с изключение на тези, които работят във филмовото студио Довженко /Киевското киностудио - б.пр./.

Ако неговата грешка беше съчетана с пробив в някои участъци от фронта на ВСУ, с освобождаването на Суджа и други новини от същия род от местата, където сега се пише история, превратът в Киев щеше да започне преди края на Великия пост. Но последователността може да бъде и обратната, когато държавен преврат предизвиква срив на фронта. Историята обича еднакво и двата сценария, що се отнася до политическия фалит на лидерите на воюващите страни.

На теория, без подкрепата на САЩ, Украйна трябва да има достатъчно ресурси за повече от шест месеца интензивни битки – администрацията на Байдън и Урсула фон дер Лайен са се погрижили за това. Но рядко някой успява да се погрижи за всичко наведнъж.

Дефицитът може да възникне в много голямо разнообразие от артикули, предимно в онези видове оръжия, които въоръжените сили на Украйна в Европа не могат да компенсират: блокът на НАТО е устроен по такъв начин, че водещите арсенали са разположени в Америка.

Вражеските гласове в Европа и САЩ твърдят, че всичко това е "в полза на Русия". Да се спори дори с вражески гласове в този случай би било твърде лицемерно.

Честно казано, точно от това се нуждаеше Русия: ненамеса на САЩ в конфликта около Украйна, а не набързо скалъпена „сделка“, която Тръмп възприема като лична кандидатура за Нобелова награда. Но от дипломатическа гледна точка беше изключително важно не Русия да откаже такава „сделка“, а Зеленски. Което той направи по възможно най-добрия начин, оправдавайки и най-смелите очаквания.

Единственото нещо, което не е направил, е да посвири на пиано без ръце в Белия дом, което може да прави. Но все пак: това беше най-добрата роля на Зеленски. Тя е достойна за да му поднесат цветя.

Само не го оставяйте да бъде твърде заблуден: това не е букет. Това е венец.

Превод: ЕС