/Поглед.инфо/ Европейските лидери не витаят в облаците и не питаят илюзии, че могат да променят Русия на Путин за една нощ, пише американският професор Мелвин Б. Краус. В статия за Gazeta Wyborcza той обяснява, че ако Западът иска да привлече подкрепата на Русия за сдържане на Китай, той ще трябва да приеме Путин такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. Нещо повече, той смята, че е напълно възможно да се убеди Кремъл поне да призное международните стандарти в киберпространството и да спре открито да заплашва съседите си.

Неслучайно след срещата си с Байдън френският президент и германският канцлер последователно призовават за презареждане на отношенията на ЕС с Русия, пише за Gazeta Wyborcza професорът по икономика в Нюйоркския университет Мелвин Б. Краус, който сега е пенсионер.

В статия, озаглавена „Призовават ли Меркел и Макрон за презареждане с Путин? Има смисъл, няма нужда да се възмущавате “, той директно нарича критичната позиция на Полша, Холандия и балтийските страни по отношение на идеята за германско-френско презареждане на отношенията на ЕС с Путин като „истеричен протест “.

Експертът припомня инициативата, отправена от президента на САЩ по време на срещата му с лидерите на Франция и Германия за възобновяване на отношенията с Москва. Причината му се крие в интересите на новата американска администрация, която преследва целта да сдържа Китай и е наясно, че това е невъзможно без ключовия играч в региона, а именно Русия. В момента това е основната външнополитическа задача на Вашингтон, подчертава професорът. Байдън търсеше в Европа тези, които искат да смекчат апетитите на Китай, и той ги намери, добавя анализаторът.

Икономистът се позиционира като привърженик на концепцията за „опитомяване“ на Владимир Путин и рискува да повярва, че господарят на Кремъл има няколко причини да „играе футбол“ с Байдън. Като примери той посочва изолацията на Русия на международната сцена, както и зависимостта й от Китай.

Авторът обяснява, че сътрудничеството със Си Дзинпин изобщо не е толкова полезно за Путин, тъй като само малка част от китайските пари отиват в Русия. Той обръща внимание и на демографския аргумент - шест милиона руснаци, разпръснати по сибирската граница, срещу 90 милиона китайци от другата страна.

Краус смята, че стратегията на Байдън-Макрон-Меркел изобщо не е насочена към превръщането на Русия на Путин в свободно общество за една нощ, те не питаят подобни илюзии. При това той приема, че въпреки всички бонуси, които Путин може да получи в процеса на подобряване на отношенията със Запада, той няма да загърби Китай.

Ако Западът иска Русия да се отдалечи от Китай, ще трябва да приеме Путин такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. И макар да няма шанс за подобряване на ситуацията с правата на човека в Русия, поне Кремъл може да бъде убеден да приеме международно съгласуваните стандарти в киберпространството и да спре открито да заплашва съседите си “, обяснява той. По неговите думи, да се постигне подобно споразумение е повече от възможно.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели