/Поглед.инфо/ За първи път азербайджанският президент Илхам Алиев отправи буквално ултимативни искания как да бъдат установени границите на съседна Армения. И това изобщо не са границите, възникнали след разпадането на СССР. За какво точно говорим и как Пашинян се вкара сам в този ъгъл?

Предсрочните президентски избори в Азербайджан са насрочени за 7 февруари 2024 г. Затова интервюто на Илхам Алиев предварително се възприема като предизборна програма-минимум. И там имаше много наистина скандални неща.

Първо, президентът на Азербайджан заяви, че Баку не възнамерява да изтегли „огледално войските от „условната“ (както той каза) граница с Армения. „Няколко колеги ме помолиха страните да изтеглят огледално войските си. Попитах къде да ги изтегля? Казаха ми откъдето са се върнали. Казвам, че са пристигнали от Баку, в Баку ли да ги връщам? От 30 години не сме били на тези територии. Ако тези територии бяха граница и Армения я признаваше за граница, тогава тя щеше да я посочи. Но тя самата не я смяташе за граница, тя вярваше, че нейната граница е в Агдам.

Според някои съобщения Вашингтон и Париж са поискали от Алиев да изтегли азербайджанските войски от държавната граница на Армения, както я познаваме от 1991 г. Това завърши с отзоваване на посланици и забрана за комуникация с американски служители. „Никой не даде отговор на въпроса ми. Затова няма да отидем никъде, няма да мръднем нито крачка нито от позициите, взети през май 2021 г., нито от позициите, заети през септември 2022 г., защото границата трябва да бъде определена“, подчерта Алиев.

Според азербайджанския лидер претенциите на Армения към Азербайджан са неоснователни, тъй като на територията на „условната“ граница няма селища. „Армения от своя страна държи селата ни под окупация и това е недопустимо. Смятам, че в края на този месец ще има заседание на комисията, на което ще се внесе яснота по този въпрос“, отбеляза Алиев.

Става дума за т. нар. бивши анклави. Арменската страна държи няколко такива анклава от 1995 г. насам, въпреки че отново според границите от 1991 г. тези територии формално принадлежат на Азербайджан. Освен това през тях минава железопътна линия, която теоретично може да свърже Ереван с „континента“ през Грузия. Контролът върху него от страна на Баку превръща Ереван и Гюмри в „острови“, напълно откъснат от външния свят. Край на държавността и историята. И според Алиев Баку е готов да „разреши въпроса“ до края на януари.

Алиев също така заяви, че сключването на мирно споразумение с Армения не трябва да зависи от въпроса за делимитацията на границата, тъй като Азербайджан все още не е завършил делимитацията на границата с други съседни страни.

Наистина, от формална гледна точка границите на Азербайджан не са делимитирани нито с Русия, нито с Иран. Но тези участъци от границата са серията „така и не стигнахме до темата“. Наистина проблемната зона е границата с Грузия. Разполовява територията на древния манастир Давид Гареджи. Никой не живее наоколо. Колкото и да е странно, в центъра на Закавказието има практически изоставена зона от хребета Гареджи, но всяка страна смята манастира и околностите му за своя историческа собственост.

Азербайджанският лидер смята, че първо трябва да се подпише мирно споразумение възможно най-бързо и след това процесът на разграничаване да продължи. В Баку гледат на мирното споразумение като на много кратък текст, буквално на един лист и състоящ се от 4-5 точки.

Уловката е, че Баку смята сключването на мир за признаване от страна на Армения на териториалната цялост на Азербайджан и отказ от всякакви претенции. Пашинян вече е направил това, той дори назова числата колко квадратни километра влизат във всяка държава. Той се позовава на Алма-Атинската декларация от 1992 г., според която СССР се разпада на независими държави по границите на съветските републики в края на 1991 г.;

Сегашната Конституция на Азербайджан обаче се основава на така наречения Конституционен акт „За държавната независимост на Азербайджанската република“ от 18 октомври 1991 г. (подписан от Муталибов, одобрен от Горбачов). И там в първия параграф пише, че през 1920 г. РСФСР анексира по военен път независим Азербайджан. И всички закони, приети от съветското правителство, са анулирани. Следователно сегашната Азербайджанска република е правоприемник на Азербайджанската демократична република (АДР) от 1918–1920 г., а не изобщо на Азербайджанската ССР. Но АДР има съвсем различни граници и е хронично във война с Армения и Грузия.

Но в Ереван, както и в Москва, и като цяло в целия свят, се смята, че международно признатите граници на всички държави от бившия СССР са станали онези линии, които административно се считат за такива в края на 1991 г. Това е физически подкрепено от карти на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР, според които се извършва разграничаването. Но Баку, както се оказва, не мисли така.

Оттук и простата комбинация: Армения подписва един вид „мир“, според който признава териториалната цялост на Азербайджан, което от гледна точка на Баку не изглежда така, както изглежда на всички други заинтересовани страни. Веднага се оказва, че по този начин Баку получава правото да иска нови териториални отстъпки от Армения.

Засега говорим за Зангезурския коридор и анклавите. Друго нещо е, че сега Илхам Алиев формулира изключително остро своята позиция. „Ако Зангезурският коридор не бъде отворен, тогава Баку няма да отвори границата с Армения на друго място“, каза той. „Хората и товарите от Азербайджан за Азербайджан [през Армения за Нахичеван] трябва да преминават без никакви проверки, в противен случай Армения завинаги ще остане задънена улица“, каза Алиев. Той смята, че ако Зангезурският коридор не бъде пуснат, арменските власти „ще получат повече вреда от това, отколкото полза“.

Това е първият път, в който се отправя пряка заплаха за превръщането на Армения (да се чете района на Ереван) в „задънена улица“ или по-скоро в „остров“. Това беше ясно само с един поглед към картата, но досега азербайджанският лидер никога не е говорил открито за това. Зангезурският коридор не е „транзит на стоки и хора“. Става въпрос за действителния контрол на Азербайджан над целия Сюник, историческия южен регион на Армения. Подробностите за „предложенията за коридора“ включват въвеждането на азербайджански сили за сигурност там за „защита“ и дори някаква форма на екстериториалност, което би означавало Армения да загуби суверенитет върху още една историческа територия.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Политиката на Пашинян през последните шест месеца беше да се опита да привлече като гарант „приятелски страни“, преди всичко САЩ и Франция, както и Европейския съюз. Отговорът на Баку е много прост: тук не се нуждаем от външни гаранти.

„Армения иска мирният договор да има гаранти. Смятаме, че това не е необходимо. Това трябва да бъде мирен договор, подписан от две суверенни държави“, каза Алиев. Той подчерта, че Баку няма да възрази, ако някой иска да подпомогне процеса. „Тази помощ обаче не трябва да бъде насилствена“, подчерта той.

Държавният глава на Азербайджан отбеляза, че не би искал арменско-азербайджанските отношения да се превърнат в тема на геополитиката. „Това е проблем между нашите две страни и трябва да го разрешим сами. Ако сме съгласни, мирният договор ще бъде подписан, ако не сме съгласни, или ще продължим преговорите, или те ще бъдат спрени. И двата варианта са възможни“, заключи Алиев. С други думи, или правите това, което ви казваме, или нещата ще се влошат.

Грубо казано, от гледна точка на Баку всички проблеми са решени. Армения просто трябва да подпише това, което ѝ дадат. В противен случай Армения ще се превърне в „задънена улица“ или „остров“. Това е железобетонната позиция на победителя, който въведе нови – свои – правила на играта.

Ясно е защо някои френски вестници, които едва ли могат да бъдат заподозрени в любов към Баку, предричат нова война в Закавказието за 2024 г. Но освен всичко друго, преките заплахи на Баку за самото съществуване на арменската държава също провокират растежа на антируските настроения в Ереван. Това е сложен психологически обрат, който Баку успешно използва като допълнителен елемент на натиск върху Ереван. В същото интервю Алиев внезапно започна да говори за това, че уж два пъти е предложил на Москва да създаде някакъв общ контролно-пропускателен пункт в Лачинския коридор, но исканията му са били игнорирани. Баку вече не се нуждае от присъствието на мироопазващи сили, които няма какво и кой да защитава.

Дори произходът на град Ереван постепенно се поставя под въпрос от Азербайджан. Просто засега има известна привидност на дипломатически диалог, но всъщност натиск върху Ереван. Много е трудно да се преговаря, когато като аргумент те заплашват с пълно унищожаване на жизнеспособна държавност.

Но най-важното е, че през 2023 г. Пашинян самостоятелно се лиши от единствения си надежден партньор - Русия, водеща пътя за подкопаване на държавността на Армения. Тактиката на Баку да отхапва парче по парче, подреждайки ситуацията така, че самият Ереван сякаш се отказва както от територии, така и от суверенитет, е машина, която не може да бъде спряна. Може би единственият ресурс, който остава на арменския народ, е диаспората, преди всичко най-голямата - тази в Русия. Но за да се задействат някакви механизми за съпротива срещу външния натиск и възстановяване на държавата, трябва политическа воля. Ако Пашинян я има, то явно е насочена в другата посока.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.