/Поглед.инфо/ Днес бележи началото на може би най-ключовото пътуване на Джо Байдън в целия му живот и определено решаващо за политическата му кариера. Той ще посети Израел и Западния бряг на река Йордан, а крайната цел на маршрута му ще бъде Саудитска Арабия. Там ще се водят разговори не само с Рияд, но и с още шест страни от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, както и поканените лидери на Египет, Ирак и Йордания. Близкоизточното турне може да определи съдбата на региона за години и дори десетилетия напред и, разбира се, ще повлияе на развитието на глобалните процеси.
В момента Съединените щати преживяват рекордна инфлация, причинена от покачващите се цени на горивата, а на обикновените американци им е все по-трудно да повярват в легендата за „повдигането на цените от Путин“ – зелената политика на настоящия собственик на Овалния кабинет е твърде свежа в тяхната памет. Освен това гласоподавателите бяха разделени от решението на Върховния съд да отмени решението по делото „Роу срещу Уейд“, което в продължение на 40 години гарантираше конституционното право на аборт, отнемайки въпроса от щатските власти. На този фон обществената подкрепа на Байдън се срина до катастрофалните 30 процента. Като цяло страната се "конфедерализира" с тревожна скорост и демократите рискуват да загубят не само междинните избори за Конгрес, насрочени за ноември, но и следващата президентска кампания.
За да коригира ситуацията, президентът на САЩ е принуден да отиде като вносител на петиция в страната, която наскоро обеща да направи страна-парий - Саудитска Арабия.
Но не можете да избягате от „енергийно зависимата“ реалност и не можете да направите нищо, за да изолирате Русия.
Яростно осъден от Байдън, престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман не губи време и се подготви за визитата - в края на юни той посети Египет и Турция, ключови страни за сунитския свят. В публичното пространство ставаше дума за икономическо сътрудничество, но е очевидно, че преди вече отложеното пътуване на американския президент регионалните играчи консолидираха позициите си.
И като гръм от ясно небе в навечерието на толкова значимото за Байдън събитие става известно, че почти веднага след обиколката си Владимир Путин не само ще разговаря с Реджеп Тайип Ердоган, но и ще го направи в Техеран, като част на срещата на високо равнище в "Астанински формат".
Разбира се, такова високо ниво на преговори за Сирия може да се обясни с плановете на Турция да проведе поредната специална операция там - в северната част на страната срещу кюрдските формирования, активно подкрепяни от САЩ. В Ирак подобна операция тече вече почти три месеца. Дамаск смята подобна стъпка за нарушение на своя суверенитет, въпреки че реално не контролира тази територия – тя се контролира от финансираните и подкрепяни от Вашингтон „Сирийски демократични сили“, чието ядро са кюрдските отряди за самоотбрана. Те изискват широка автономия от Асад. Анкара от своя страна иска да създаде 30-километрова зона за сигурност в Северна Сирия.
Като се има предвид положението, става ясно, че и Москва, и Вашингтон имат негативно отношение към тези планове на Анкара.
За да промени позицията на САЩ, Ердоган прояви известна гъвкавост по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, като в крайна сметка се съгласи, но принуди скандинавските демокрации да се откажат от прехвалените хуманистични ценности - те всъщност одобриха екстрадиране на кюрдите в Турция, въпреки че няколко месеца по-рано те нарекоха подобен сценарий немислим.
Тук, разбира се, наддаването далеч не е приключило: формално Стокхолм и Хелзинки се съгласиха с условията на Анкара, но след срещата на високо равнище на Алианса в Мадрид обявиха, че за никаква екстрадиция не може да става дума. Строго погледнато, меморандумът гарантира, че всички искания за екстрадиция на граждани ще бъдат "разгледани в детайли", но това не означава, че те ще бъдат удовлетворени. Е, в този случай съгласието на Анкара да приеме нови членове на НАТО изобщо не означава, че те наистина ще станат членове на блока - решението все пак трябва да бъде ратифицирано в парламента.
Сега Ердоган ще трябва да координира сирийските си планове с Кремъл. Въпросът е какво е готов да предложи той за борбата срещу съюзниците на САЩ на територията на съюзник на Русия.
Контактите между двете страни се развиват много активно през последните години, въпреки членството на Турция в НАТО. Без да ѝ пука за блоковата солидарност, тя води много независима политика и отказва да се присъедини към антируските санкции. Въпреки това доставките на дронове за Киев не спират.
Отношенията между Москва и Анкара изискват ювелирна дипломация: потенциалът за конфронтация е твърде голям поради близостта и амбициите на двете сили. Продължаващата интеграция към Запада заплашва да въвлече Турция в конфронтацията с Русия, а идеите на Ердоган за създаване на Велик Туран, който включва всички тюркски народи, пряко застрашават руския суверенитет. Но този проект все още е далеч от етапа, в който има възможност за пряка конфронтация и подобен сценарий би довел до изключително неприятни последици и за двете страни.
В същото време Русия и Турция имат твърде голямо пространство за сътрудничество: дори и да не вземем предвид икономическите аспекти, стабилността и хармонията в Близкия изток са жизненоважни и за двете страни.
Така че би било наивно да се вярва, особено в светлината на скорошните преговори на срещата на върха в Техеран на толкова високо ниво, че предстоящите преговори ще се фокусират изключително върху Сирия.
И за да разберете за какво точно можем да говорим, трябва да погледнете региона като цяло.
Може би второто най-важно тектонично разцепление в Близкия изток след арабско-израелския конфликт може да се счита за конфронтацията между Саудитска Арабия и Иран. Старите религиозни противоречия между сунити и шиити вървят ръка за ръка с политически проблеми: през 2016 г. страните отново скъсаха дипломатически отношения, но от 2021 г. има перспективи за възстановяване на диалога.
И ако Русия е заинтересована от стабилни отношения между ключови регионални играчи, преди всичко от съображения за собствената си сигурност - защото в нестабилния Близък изток винаги има риск от появата на нова „Ислямска държава“, то мирът в региона е от интерес за Съединените щати само доколкото Вашингтон има достъп до петролни доставки на правилната цена. За това мирът е напълно незадължителен, достатъчно е само да контролирате находищата – примерът със Сирия е пред нас. Но помирението между Рияд и Техеран, с посредничеството на Москва, най-накрая ще издуха ветровете на опитите на САЩ да изолират Русия и да осигурят на „цивилизования свят“ евтино гориво.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com