/Поглед.инфо/ Противно на изявленията на президента на САЩ, Украйна ще получи РСЗО HIMARS, способна да изстрелва ракети на няколкостотин километра. Вярно е, че има само четири машини и съвсем вероятно без ракети с голям обсег, но всъщност администрацията на Джо Байдън сега пресъздава аналог на Карибската криза, която почти сложи край на историята на човечеството.

„Нека организираме образцова истерия“, предупреди председателят на киевските власти Алексей Арестович, коментирайки изявлението на президента на САЩ. Тогава Джо Байдън сякаш отказа – лично и на глас – да снабди Украйна с „ракетни системи, които позволяват удари по руска територия“.

Явно "образцовата истерия" е подействала. Или американският президент не държи на думата си, сред възможните причини за което е изкуфяване. Както и да е, сега Украйна ще има „ракетни системи, които позволяват удари по територията на Русия“.

Става дума за РСЗО HIMARS, която е в състояние да изстрелва оперативно-тактически балистични ракети и да поразява цели на разстояние до 300 километра. Тези оръжия са част от нов пакет от военна помощ на стойност 700 милиона долара, който Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен (условено най-висшият ястреб в сегашната администрация) обявиха на 1 юни, два дни след като Байдън заяви, че нищо няма да се предава на Киев , за да не бъдат въвлечени във война с Русия.

Сега, ако се съди по новото изявление, той е по-заинтересован от това, че Киев „заема най-силната позиция на масата за преговори“, че „ефективно защитава суверенитета и териториалната цялост“ и може „по-точно да поразява ключови цели на бойното поле“. Блинкен каза следното: „Украинската страна ни увери, че няма да бъдат използвани за нанасяне на удари по цели на руска територия. Между нашите страни се създаде добро доверие.”

Русия, меко казано, има различно виждане за ситуацията. Не е необходимо да сте част от руското правителство, за да разберете, че на украинците не може да се вярва.

Освен това, както от американска, така и от украинска гледна точка, територията на Украйна е не само ДНР и ЛНР, но и руският Крим. Може ли украинците да стрелят по Симферопол с американски ракети или пак не е възможно?

Важна тънкост: HIMARS може да изстрелва ракети с различна разрушителна сила и обхват. А и все още не се знае какво точно ще предприемат в Киев.

Но Арестович хитро поясни, че ракетите, които летят 60–70 километра, ще бъдат достатъчни за ВСУ.

Това е редкият случай, когато е по-добре да се вярва на Арестович. Разстоянието, например, от Белгород с неговата половин милионна агломерация до границата с Украйна е по-малко от четиридесет километра. Гаубиците M777, които САЩ предадоха на Киев по-рано, няма да го стигнат по никакъв начин, но за ХИМАРС е лесно. Разбира се, системата за ПВО на Русия ще затрудни достигането, но това е друга тема.

Въпросът е, че ракетите с голям обсег при никакви обстоятелства не са в състояние да осигурят военна победа на въоръжените сили на Украйна, но са в състояние да осигурят на света голям шок. Поставени в положение, в което вече няма какво да губят, елитите на Зеленски ще се опитат да въвлекат страните от НАТО във въоръжен конфликт с Русия.

Няма да има други възможности за съпротива в съзнанието на "ястребите" (а последният "гълъб" в Украйна беше довършен през март). С шанс 1 към 99 за успех, където 99 е вероятността за ядрен апокалипсис, този шанс може да се използва.

HIMARS (от които, между другото, ще бъдат предадени само четири броя) не е инструмент за военен поврат, но може да се превърне в оръжие за мащабна терористична атака. Което, ако се случи, няма да остане без отговор.

„Когато атакуват нашите градове, руските въоръжени сили ще изпълнят заплахата си и ще нанесат удари по центровете на тези престъпни решения. Някои от тях изобщо не се намират в Киев. Няма нужда да се обяснява какво следва“, написа по-рано в „Телеграм“ Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност.

На Байдън трябва да се обясни, че следва Трета световна. А увереността на американците, че няма да има опити да се отприщи, сега се основава на украинската честна дума.

Това е предизвикателство – и това предизвикателство е прието. Руските въоръжени сили, от ВКС до военното разузнаване, ще направят всичко възможно тези ВСЗО да останат в ръцете на Украйна за възможно най-малко време. Но дори и сега може да се каже, че администрацията на Байдън по същество повтори Карибската криза.

Събитията, за които се смята, че тогава планетата е била особено близо до ядрен апокалипсис, са на 60 години. И колкото по-дълго продължава военнополитическата драма около Украйна, толкова повече прилики се появяват в тези конфликти.

Когато Никита Хрушчов изпрати съветския ядрен флот в Куба със съветски ракети със среден обсег, той искаше не само да „забие нож в корема на крокодила“ (по собствената си дефиниция), но и „да защити суверенитета и териториалната цялост на Куба.”

Обществото в САЩ беше съзнателно подготвено за идеята за военна интервенция в Куба, където ръководството на революцията (първоначално възприемано във Вашингтон дори със симпатия) национализира цялата американска собственост и се подписа като съюзник на главния враг - СССР . Нещо повече, опит за подобна интервенция вече е извършен към момента на кризата, влиза в историята като десанта в Залива на прасетата и завършва с огромен провал.

Към днешна дата академичната общност на САЩ го признава за пример за незаконна военна агресия: въпреки че „щиковете“ на операцията са кубински емигранти, ЦРУ отговаря за операцията.

Въпреки че президентът Кенеди е много по-малко радикален от своя предшественик Айзенхауер, той се страхува да не бъде заклеймен като „слаб“ и „страхливец“, който „открива смъртоносната заплаха“ поради своята „симпатия към комунизма“ (такива фрази са използвани от критиците на Белия дом). Нямайки време да се възстанови от провала в Залива на прасетата, ЦРУ подготвя нова операция.

Казано по-просто, Кастро има пълното право и основание да се страхува от военна агресия от страна на Съединените щати и да поиска защита от СССР (който, между другото, признава смяната на режима в Хавана дори по-късно от САЩ). И СССР има пълното право и основание да осигури тази защита. Няма договори, например, които да попречат на разполагането на ракети със среден обсег в Куба.

В същото време другарят Кастро лично обещава, че няма да използва тези оръжия, за да атакува своите врагове в Съединените щати, както сега обещава Зеленски.

Но във Вашингтон казват – майната му. Никога, никога, при никакви обстоятелства няма да позволим на режима на Кастро да има съветски ядрени ракети или на СССР да разполага с ракети на 180 км от границата на САЩ и да може да поразява големи градове в американския юг.

Строго погледнато, е възможно да се достигне до Съединените щати с ракети със среден обсег без помощта на Куба, например от чукотското село Гудим, откъдето щатът Аляска е само на 200 км. Но Аляска е едно, а съвсем друго са големите индустриални центрове в югозападната част на СССР (включително, например, Киев), които са в обсега на американските крилати ракети, доставени в Турция, държава от НАТО.

Изпращайки помощ на другаря Кастро, Хрушчов, между другото, иска и американците да се почувстват като потенциална мишена. Иска, според своето собствено определение, „да сложа таралеж в гащите на американците“.

Това кара Вашингтон да избере между спешна и пълномащабна инвазия в Куба и ядрен удар по СССР. Ако решението беше взето например от ръководителя на ВВС на САЩ Къртис Лемей, тогава човечеството най-вероятно нямаше да съществува до този момент.

Същият резултат щеше да бъде гарантиран, ако съветското ръководство беше изгубило нервите си в пика на кризата. Кастро убеждава Хрушчов, че американското нахлуване е неизбежно, че е необходим превантивен удар и че кубинският народ е готов да стане жертва на победата над империализма.

Катастрофата не се случва благодарение на легендарния посланик на СССР в Съединените щати Анатолий Добринин, бивш шлосер и дипломат от школата на Молотов, който пристига на служба малко преди кризата, главния прокурор на САЩ и брат на президента Робърт Кенеди, истински „гълъб на мира“, който се рее между Белия дом и Добринин, както и на факта, че Хрушчов, който започва тази авантюра, не се страхува да отстъпи.

Впоследствие отстъпката пред Щатите, както и упорито желание да се включи в тази криза, са сред формалните причини за оставката му, но не е за нас, оцелелите, да се караме на Хрушчов заради тях, особено с Джо Байдън жив. Действащият президент на САЩ успя да се превърне в ястреб на Пентагона с възпален от артрит пръст на спусъка за ядрена война.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели